01/12/16 07:14
(http://www.klassa.bg/)

Красимир Живков: Глобата до 1000 лева не е за клошари, а за вандали

 - Г-н Живков, защо се въвежда глоба до 1000 лв. за клошари?

- Измененията и допълненията на Закона за управление на отпадъците не се правят заради глобата за клошари и не е това целта ни. Разбира се, ще се спра конкретно и на нея. Но в закона са още изместването на площадките извън населените места, мерките срещу сивия сектор, транспонирането на европейските директиви.

- Какви са мотивите ви, за да я предложите в закона?

- Първо сумата не е 1000 лв., а е от 300 до 1000 лв. Трябва обаче да е ясно на широката общественост за какво точно става дума. Защото е много лесно да се каже, че това е една абсурдна идея или нещо като “Ще вземете на клошарите опинците”.

Нека да видим какви са европейските изисквания, каква е там практиката? А тя е да се повишават санкциите за превантивните мерки.

Размерът на глобите е в чл. 133. Да, те са високи. Но тяхната основна функция е да имат превантивен, възпиращ ефект. Тук е акцентът.

- Остава въпросът колко е реалистична тази санкция и как ще има възпиращ ефект върху клошар, който няма нищо?

- Практиката на европейското законодателство е такава, че размерът на санкциите трябва да е висок, за да бъдат предотвратени тези нарушения. Цитирайки промяната в закона, в чл. 133, ал. 1, т. 7 се казва: “Наказва се с глоба от 300 до 1000 лв. физическо лице, което изземва съдържанието, обръща, нарушава целостта, естетическия вид или запалва съдове за събиране на отпадъци.” Или като цяло този текст обхваща един широк кръг от нарушения. Тук са вандалските прояви и унищожаването на съдовете. Това определя и по-широкия диапазон на глобата. Искам да подчертая, че и до момента по отношение на санкциите в този чл. 133, ал. 2 съществуват изключения за явно маловажни случаи. При тях

глобата е

минимален фиш

между 10 и 50 лв.

Това остава и сега. Новото е, че 1000 лв. глоба ще има за най-сериозните вандалски прояви, а другото си остава.

Тези санкции не са насочени срещу т.нар. клошари или друга група от обществото. А са с цел да поставят ясен ред при всички нарушения и посегателства върху съдовете за отпадъци, за да се защитава интересът на държавата, която трябва да изпълнява целите си.

Факт е, че и тук, пред министерството, има случаи на запалване на контейнери. Това е една практика във всички общини.

- А защо ги палят?

- Причините са различни. Понякога може да е и просто от изхвърлен фас. Но има запалвания и на пластмасови съдове за разделно събиране. Имало е случаи при едни по-стари модели контейнери, при които долу, за да се укрепят, имат алуминиева рамка. Те се

палят, за да се

стопи цялата

пластмаса и да се

вземе алуминият

Има много случаи на запалвания при вандалски прояви. Например казаха ни за случаи в Пловдив, където жълтият цвят е на една от двете традиционни агитки и само затова се палят жълтите контейнери.

А ясно е, че съдовете за смет не са частна собственост. Те са обществени. За тях се заплаща продуктова такса или такса битови отпадъци.

- Ако има много противници на глобата за клошари, склонни ли сте да я преразгледате?

- Именно затова е общественото обсъждане. До днес (вчера-б.р.) чакаме всички становища на организации и граждани. След това те ще се разгледат, ще се обобщят и анализират. Може и тази глоба от 300 до 1000 лв. да бъде намалена, но все пак ние трябва да спазваме принципите, които вече са се наложили в европейските страни.

Въвеждат се мерки и държавата иска по този начин да гарантира ефективността от правилното функциониране на системите за управление на отпадъците така, както са заложени. България е член на ЕС и тя се е ангажирала да си изпълнява целите, съответно по години. Тук искам да бъда конкретен, защото не се знае от масовата общественост. Обикновеният гражданин има някакъв боклук, отива и го изхвърля - било то за разделно събиране, или не, и е дотук. Но в една Италия например глобите са невероятно високи, ако не се извършва това разделно събиране.

България трябва да изпълнява целите особено с предстоящото увеличение и мерките, които са залегнали в пакета “кръгова икономика”. Тепърва ще говорим за това, за ресурсна ефективност. И ако не се изпълняват тези цели,

България може

да бъде глобена

сериозно от ЕС

Чрез мерките, които са въведени с изменението на закона, трябва да се гарантира изпълнението на задаващите се високи цели. А изискването за рециклирането нараства на 50% до 2020 г.

- Какъв е процентът на рециклиране на боклука в момента?

- Около 29%. Както казах, до 2020 г. отпадъците трябва да бъдат рециклирани на 50%, а през 2030 г. целите, които трябва да изпълнява България, вече са 65%. Такива са предложенията на ЕК. Ние се подготвяме да посрещнем тези по-високи цели и затова предлагаме новите мерки.

- По какъв начин хората ще бъдат стимулирани да събират и изхвърлят боклука разделно? Сега има и едно схващане, че няма смисъл от това, защото накрая всичко отива на сметището.

- Това е една митология, с която се борим от години. Дори и при най-съвършено разделно събраните отпадъци те винаги минават през едно допълнително сепариране. Например, ако са само пластмаси, те пак трябва допълнително да бъдат разделени, защото пластмасите са 7 основни вида и един с друг не могат да се рециклират заедно.

Много важно е посланието към хората, че е крайно време обществото да възприеме, че това не са боклуци, не е нещо излишно. Боклукът не е тежест, а с рециклирането говорим вече за ресурсна ефективност, за повторно използване на всички видове суровини.

- Друга основна промяна в закона е изместването на пунктовете за изкупуване на всички видове вторични суровини извън населените места. Защо се прави?

- Да, това е вторият момент, който прави най-голямо впечатление в закона. Въпросът е за т.нар. пунктове, които са за събиране на хартия, пластмаси и т.н. Досега не е регламентирано къде да бъдат разположени. И ги има в междублоковите пространства, в самите градски части. Що се отнася до черните и цветни метали, още от 2012 г. тези площадки са само в промишлените зони.

През последните 2 г. пристигат множество жалби при нас с искане всички пунктове да бъдат изместени от територията на населеното място. И сега се уеднаквява режимът при металите с другите видове отпадъци.

- А защо се променят банковите гаранции?

- Направено е за улесняване на бизнеса. Те се

намаляват

от 25 000 на

15 000 лв.

Премахва се възможността за натрупване на санкции за по-дребни нарушения. Това са препоръки на КЗК, които сме отразили в закона. Но също трябва да акцентираме и на връзката със сивата икономика.

- И по какъв начин ще бъде намалена?

- От една страна, са банковите гаранции. Когато се намаляват, се дава възможност и на други фирми да работят законно. Защото за малките 25 000 лв. е много, те пак извършват тази дейност, но нелегално. От друга страна, се въвеждат изисквания за гаранции за всички оператори.

- Обявихте и промени в продуктовите такси. Това означава ли поскъпване на найлоновите торбички и вече всички трябва да струват поне 55 ст.?

- Не, в никакъв случай. Промяната е минимална и няма да се усети рязко от потребителите. В момента имаме продуктова такса от 55 ст. за всички торбички до 25 микрона. Но тя никога не е имала за цел да се натрупват пари и да се ощетяват хората.

Европейската директива, която влезе в сила, казва, че вече за всички торбички до 50 микрона трябва държавите да предприемат мерки за ограничаване на потреблението им. Една от възможностите е да се гарантира, че те не се предлагат безплатно на касите. Но и директивата, и ние в проекта на наредба не казваме на каква минимална стойност трябва да се продават торбичките. Може и на 20 ст.

Всички тези промени транспонират европейски директиви. Не ги измисляме ние, като страна - член на ЕС, сме длъжни да се съобразяваме.

- Защо се вдигат екотаксите за стари коли?

- Вижте, крайната цел е опазването на околната среда. Промяната в продуктовите такси за колите е знак в посока за промяна на парка, макар и символичен. Защото в един момент може да стигнем дотам, че с това нарастване на старите коли в България да нямаме капацитет да ги третираме и изведем безопасно от употреба. И няма как да се сравняваме с една Германия - те се чудят къде са им старите коли и няма какво да рециклират. Ами няма ги, защото са в България.

Старите коли са предпоставка за транспортно произшествие, но те и замърсяват околната среда. И не е случайно, че за електроавтомобили и хибриди има значително намаление на екотаксите.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване