Stratfor: Международната банкова система е изправена пред заплаха

01/13/16 05:58
(http://www.klassa.bg/)

Stratfor: Международната банкова система е изправена пред заплаха

Коледните празници не изпратиха добри оферти към света на банкерите, и без друго подложен на постоянен натиск след избухването на финансовата криза през 2008 г. Последният удар им дойде от Швейцария, която обяви, че планира да проведе референдум с радикалното предложение да денонсира пълномощията на търговските банки да печатат пари, като с това ги лиши за дълго време от възможността да правят печалби, пише Марк Флеминг-Уйлямс в анализ за Stratfor
Ако в световен план швейцарското предложение бъде прието, това би могло да разкъса сърцевината на съществуващите бизнес практики, което на свой ред ще подрони основите на съществуващия през последните три века банков модел.

От Вавилон до Централната банка

Предшествениците на банките се появяват още в Древния Вавилон. Това били местата, където човек може да остави на съхранение богатството си. В един момент пазачите на депозираното богатство се сетили, че то може да работи в полза на банките, като го дават на заем. Длъжниците заплащали лихва върху заемите, която в крайна сметка отивала при собствениците на депозити, след като банките вземат своя дял. Така банките се превърнали в надежден посредник между кредитора и длъжника и гарантирали, че нито една от страните няма да бъде измамена.

Първите хартиени пари се появили, когато хората открили, че много по-лесно е да купиш нещо, като използваш банковия си депозит, отколкото да разнасяш нагоре-надолу кюлчета злато. Следващата стъпка в развитието на банковата система настъпила, когато банкерите открили, че малко вероятно е вложителите да изтеглят едновременно всички пари от депозитите си. Това позволило на банките да „правят“ пари, тоест да дават заеми, без да са задължително обезпечени със сумите по депозитите. Това било удобен начин за генериране на приходи, но впоследствие банките били въвлечени в конфликт с регулаторните органи, отговорни за приходите на държавата и контролиращи количеството пари в обращение.

В Англия, чиято финансова система до голяма степен е родоначалник на съвременната глобална финансова система, тази борба между банкери и регулаторни органи се разиграва през 16-ти -17-ти век. В крайна сметка, през 1666 г. Чарлз ІІ, осъзнавайки ограничената си власт след обезглавяването 17 години по-рано на баща му, възложил контрола на паричните средства на частни лица.

Приватизацията на процеса за печатане на пари родила системата, която използваме и днес, и в която заемите на частните или търговски банки са отговорни за 97% от парите в обращение в глобалната икономика. При следващата промяна, 28 години след реформата на Чарлз ІІ, група предприемчиви бизнесмени предложила на правителството по-евтини заеми в замяна на определени привилегии, като например да получи монопол върху печатането на пари. Така се създала централната банка на Обединеното кралство (Bank of England).

Изгодите от въвеждането на новата система имали незабавен ефект. Лихвените проценти по държавните заеми спаднали от 10%-14% през 90-те години на 17-ти век до 5%-6% през първото десетиление на 18-ти век. Това дало на Великобритания голяма свобода и възможността да финансира военните си разходи, от което правителството незабавно се възползвало.

Но приватизирането на печатницата за пари също имало своите недостатъци, дължащи се на растежа и депресията в икономическите цикли. В резултат на предоставената на банките възможност самостоятелно да решават въпроса с кредитирането се стига до една екстремална система, където банкерите могат да създават спекулативни „балони“. В добрите времена те раздават прекалено много заеми и отказват такива в момента, когато балонът се спука. Това предизвикало ликвидната криза с балонът наречен, „Южно море“ през 1720 г. и е едно от първите доказателства за функционирането на този механизъм.

Също така е факт, че банките, които отпускат повече кредити, отколкото могат да обезпечат със собствен капитал, всеки път оставят незащитено ръководството си пред опасността да загуби общественото доверие. Установеното съотношение в резервите на банките изисква те да обезпечават възвращаемостта на част от раздадените кредити, залагайки на сигурни активи каквито са покупката на държавен дълг или откриването на депозити в Централната банка, за да не бъдат впоследствие притиснати до стената. Тази характеристика обаче не е валидна за т.нар. частични банкови резерви, където рискът от сривове в крайна сметка е почти неизбежен.

Великобритания, и разбира се всички други страни, които постоянно се сблъскват с необходимостта да адаптират системата си на растеж, са привикнали с честите промени в паричното предлагане и дължащите се на това колебания в икономиката. Отчасти са установени механизми, с които да се влияе на този цикъл, благодарение на което Централната банка на Обединеното кралство постепенно е успяла да се утвърди като стабилизиращ фактор, какъвто е и до днес. Във времена на криза, тя намалява лихвените проценти и насища пазара с ликвидност, за да гарантира функционирането на системата, спасявайки всички платежоспособни банки с лоша ликвидност. По този начин се избягват големите флуктуации в паричното предлагане.

С разгръщането на английското и американското влияние се развива и силата на банките, а капиталовите потоци се разпространяват все по-свободно в света, като вътрешните депозити на страните вече се използват за финансиране на международни проекти.

Въпреки това, системата е била пред провал, когато с Първата световна война се създава голям икономически дисбаланс между Европа и Съединените щати. През 20-те години на 20 век, Федералният резерв прави опит да възстанови равенството от предвоенния период, като поддържа изкуствено ниски лихвени проценти. Това довежда до изобилие от спекулативен американски капитал, изливащ се отвъд Атлантика, особено в Германия.

Последвалият огромен балон се спуква през 1929 г., което предизвиква драматична липса на ликвидност и Голямата депресия, като с това създава предпоставките за избухването на Втората световна война. Печалният опит изисквал известно обуздаване на банките, като за тази цел в началото на 1930 г. САЩ приема закона „Глас-Стигал“, който ограничава възможността на банките да имат дялове в спекулативни инвестиции. Но с времето тази превантивна мярка губи силата си и банките се отърсват от оковите си. Капиталът отново започва да се движи свободно по света. Много страни също се включват в цикъла на образуване на балони и кризи, макар тази тенденция да има по-скоро регионален обхват (например, в страните от Латинска Америка, Азия, Скандинавия).

Когато през 2008 г. отново избухва световна криза, тя вече е по-различна от тази през 1929 г. Разликата е в това, че през 2008 г. тя не предизвика нова световна война, върху която да се хвърли вината за глобалните икономически дисбаланси. Тази криза настъпи след продължителен период, в който банките имаха свободата да правят каквото си поискат. Всъщност това беше една уголемена версия на обичайните кризи, заложени в системата. Изводът от това беше, че банките и системата, която са създали около себе си, имат нужда от промяна. В течение на осем години след 2008 г. стъпка по стъпка, както беше направено и през 1933 г., се приеха редица регулации и рестрикции в банковия сектор.

Радикална реформа

Идеята в днешно време е да бъде ограничена възможността на банките да увеличават паричната маса, като се предполага, че намалението на емитираните пари трябва да стигне някъде до нивата от 1930 г. Според поддръжниците на тази идея, единственият начин да се изкорени характерната за системата нестабилност е, да бъдат задължавани банките да обезпечават отпусканите кредити на 100 процента, използвайки резервите си. Това би било стъпка назад във времето, след която банките отново ще функционират като посредник, а не като създател на капитал.

В рамките на реформираната система, емитирането на пари трябва да бъде прерогатив на централната банка и правителството. Тези национални институции теоретично ще бъдат мотивирани от нуждите на държавата, а не от изгодите на краткосрочната печалба и ще регулират нарастването на паричната маса, така че да поддържат фиксиран курс на паричните емисии, елиминирайки драстичните флуктуации на кредитния цикъл.

Едно от предизвикателствата, които вероятно ще се наложи да бъдат преодолени, би могъл да бъде опитът на политиците да използват емитирането на пари за получаване на краткосрочни политически изгоди. Привържениците на тази гледна точка изтъкват редица потенциални ползи като: премахване възможността банките да се разпореждат с цялата сума на депозитите; постъпленията от емитирането на пари, вместо при банковия елит да отиват в държавния бюджет, респективно при данъкоплатците; държавните дългове ще останат в миналото, а частните ще бъдат значително редуцирани. (В действителност, в по-голямата си част, дълговете в съвременния свят са продукт на процеса на емитирането на пари). Но всичко това крие големи рискове, основният от които е страхът от непознатото.

Вероятно през последните 300 години нестабилността до голяма степен е резултат от системата за частично поддържане на резерви, но на същата тази система през тези години се дължи и високият икономически растеж. Има и нещо друго, преходът от едната система към другата би бил изключително сложен и ще изисква от централните банки печатането на огромни количества пари, паралелно с изкупуване на дългове. Това би довело до един изключително нестабилен период, криещ множество рискове, най-вече от липсата на професионален мениджмънт. В интерес на истината, подобна промяна би могла да бъде предшествана от още една глобална финансова криза.

Теоретично, ползите от подобна промяна изглеждат също толкова големи, колкото и недоволството от днешната финансова система, а идеята за промяна набира все по-голяма скорост. През 2012 г. Международният валутен фонд публикува проучване, представящо аргументите за въвеждане на предложената система, а през 2015 г. исландското правителство възложи изготвянето на доклад за перспективите, в случай че приеме да направи тази промяна. В Швейцария бе гласуван закон, изискващ набирането на 100 000 подписа за провеждането на референдум, който да даде възможност на страната първа да стартира този грандиозен експеримент.

Изненадващо е, че революционната стъпка предизвика интерес и в двата края на спектъра: Исландия, в последните години се е доказала като един от най-рисковите финансови играчи на световната икономическа сцена, докато Швейцария отдавна е един от най-консервативните. Отчитайки рисковете от прилагането на този модел в една малка икономика, каквито са икономиките на Исландия и Швейцария, това би било полезен тест от глобална гледна точка. Той ще ограничи възможността провалът да се разпростре върху глобалната икономика. А от друга страна, ако реформите са успешни, това ще помогне да се изработи най-добрият план за тяхното прилагане.

За банките тази переспектива, разбира се, не е нищо повече от един кошмарен сценарий, особено на фона на другите им проблеми. Проблемът не е единствено в засилените регулации, а в новите разрушителни технологии, подкопаващи тяхната базова структура. Става дума за въвеждането в обращение на новата електронна валута Bitcoin. Въпреки, че продуктът Bitcoin преживя големи колебания през осемте години на своето раждане, технологията която го поддържа Blockchain има исторически потенциал. Архитектите са създали електронна система, в която и двете страни в трансакциите могат да действат в условията на конфиденциалност, без да имат нужда от посредник. Това съществено намалява допълнителния риск от манипулиране на сметките, тъй като трансакциите са значително по-сложни, отколкото при обикновеното банкиране. Следователно, банките в световен мащаб са изправени пред перспективата да загубят привилегията си да емитират книжни пари, а освен това съществува и потенциалната заплаха да им бъде отнета традиционната роля на посредник, през който задължително преминават всички капиталови потоци.

Процесите, които започнаха през 2015 г., и които, както по всичко личи, ще продължат и през 2016 г. ни карат да мислим, че едва ли през последните 300 години позициите на банкерите в обществото са били изложени на по-голям риск, отколкото днес.

Източник: А-Спекто

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/262734_Stratfor%3A+%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%B5+%D0%B8%D0%B7%D0%BF%

Публикувана на 01/13/16 05:58 http://www.klassa.bg/News/Read/article/262734_Stratfor%3A+%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%B5+%D0%B8%D0%B7%D0%BF%