Имало едно време България

/КРОСС/Имало едно време една държава. Тя си имала господар. Рядко говорел, но като си отворел устата, от нея падала жълтица. И целият народ се заигравал с неговата жълтица, защото си нямал свои. Уморил се този господар от държавните дела, решил да се оттегли. За свой заместник посочил човек, който много обичал да говори и от устата му като от джоб се изсипвали монета след монета, ама обикновени и дребни. Така хем пак имало кой да дава повод на хората да се заиграват, хем било ясно, че само от устата на стария господар може да излезе жълтица. Всичко вървяло добре до момента, в който старият господар на държавата в един момент си отворил портала и през него влязла една морфична тревожност. Заместникът ти продава половината държава на друга държава - резонирала го тревогата. Колкото и да бил уморен, събрал старият господар свитата, заговорил, а от устата му ту жълтица, ту камък. Заместникът му припаднал, така се разбрало, че камъните са по неговата глава и това го чака всеки, който предава държавата. Както и преди, жълтиците били за радост на населението. И то наистина им се радвало и било много доволно, че старият господар се върнал и спасил държавата от мераците на лошата чужда държава. Обичаме да ни разказват приказкиНие обичаме да ни разказват приказки. Тъй като ни се вижда прекалено трудно да се занимаваме със собствения си живот, ние живеем чуждия

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/durzhavata-mestan-gospodar-1494461.html

Свързани новини: