Китайската икономика е ключова за усилията на ЕС да отблъсне евтиния внос

ЕС трябва да реши как да се защити в бъдеще от притока на евтини китайски стоки, тъй като сегашният арсенал от мерки се основава отчасти на международните правни разпоредби, чийто срок ще изтече в края на годината. Възможно ли е отговорът да е нещо толкова техническо, колкото предоставянето на статут "пазарна икономика"? Тази седмица Европейският съюз започва да се бори със сложния въпрос как да се защити занапред от притока на евтини стоки от Китай, като това много зависи от начина, по който в крайна сметка бъде дефинирана китайската икономика. Китай е най-големият доставчик на стоки, но Евросъюзът твърди, че голяма част от вноса незаконно подкопава европейските цени и затова налага антидъмпингови и антисубсидийни мита върху редица продукти - от соларни панели до фаянсови плочки и дъски за гладене. Правилата за изчисляване на справедливи цени за китайския износ бяха договорени през 2001 година, когато Пекин се присъедини към Световната търговска организация. Само че част от тези разпоредби ще изтече в края на 2016 година, затруднявайки доказването, че експортът на Китай се продава под реалната стойност. Сега ЕС трябва да реши как да реагира, за да предпази собствената си индустрия, без да навреди в същото време на отношенията си с Пекин. Европейската комисия организира в сряда, 13 януари, първата дискусия по темата. Същността на дебата е около това дали Китай следва да се възприема като пазарна икономика, което би означавало, че е призната като страна, в която вътрешните цени се определят свободно от търсенето и предлагането. Ако е така, ниските местни цени биха оправдали ниските износни цени. Малцина оспорват това, че Пекин все още субсидира много от ключовите икономически сектори в страната, тласкайки надолу цените. Поради тази причина в момента се използват сравнения с трета страна, за да се пресмята какви би следвало да бъдат минималните експортни цени на китайските стоки. В противоречив документ, публикуван през септември, Институтът за икономическа политика прогнозира, че поставянето на китайските производители на равни начала ще струва на ЕС до 3,5 милиона работни места и намаляване с 1-2% на брутния вътрешен продукт спрямо 2011 година. Защитниците на теорията, че Пекин трябва да бъде приеман за пазарна икономика, твърдят, че това ще изпрати важен сигнал на ключов търговски партньор - и че ако това не бъде направено, би могло да се стигне до ответни мерки и дори да блокира продължаващите търговски преговори между ЕС и Китай. "По този въпрос Еврокомисията е изправена пред голямо политическо предизвикателство", казва евродепутатът Кристофър Фелнер, член на комисията по търговия в Европейския парламент. По думите му не върви нито така, нито иначе. Китай лобира пред членките на ЕС с аргумента, че предоставянето на статут пазарна икономика на страната ще бъде от полза и за тях. "Ще бъде полезно за икономиката (...) на ЕС да отвори още пазарната врата за Китай и да движи обширното сътрудничество между двете страни в търговията, инвестициите, финансите и други области", гласи коментар от миналата седмица в "Икономик дейли", официално правителствено издание. И все пак дори вътре в Китай експерти и представители на индустрията са разделени в мнението дали страната заслужава признание. "Китай в действителност не е пазарна икономика. Когато погледнем китайската икономика, все още виждаме сенките на плановата икономика", коментира Ян Чъндун, преподавател по икономика в университета Дунхуа в Шанхай. Едни след други китайските лидери, включително и сегашният президент Си Цзинпин, прилагат модела "социалистическа пазарна икономика", при който правителството контролира държавните предприятия, доминиращи в сектори като стоманодобив, енергийно производство и минен добив - и всички те се радват на мащабна подкрепа от държавата. Представители на бизнеса и на служителите от цял свят изразиха страхове от последиците от предоставяне на статут "пазарна икономика" на Китай. През декември Маркус Байрер от браншовата асоциация BusinessEurope говори за "дълбоки опасения сред големи части от европейската бизнес общност". Той призова ЕС да "поддържа ефективни търговски отбранителни инструменти, които отчитат реалната пазарна ситуация в Китай". Workers Uniting, обединяваща група на британските, ирландските, американските и канадските стоманодобивни работници и синдикатите обявиха през ноември, че е "напълно неприемливо" Китай да се оценява като пазарна икономика, тъй като това би могло да има "опустошителни последици за работниците". Техните опасения са особено уместни за стоманената индустрия, където неотдавна китайските цени удариха рекордни минимуми. Сюй Вей, директор по продажбите в компанията за търговия с тръби Tianjin Boai Steel, казва, че засега Китай не бива да бъде признаван за пазарна икономика. Не мисля, че Китай ще постигне статут на изцяло пазарна икономика, а само на частична пазарна икономика, отбелязва Сюй. Такова "креативно" правно решение Фелнер очаква от Еврокомисията - предоставянето на желания статут на отделни компании или икономически сектори, например - за да бъдат покрити политическите и законовите изисквания, както и китайските искания. Той заяви, че страните членки на ЕС са дълбоко разединени - Великобритания в едната крайност, настоявайки Китай да бъде възприет като пазарна икономика, и традиционно протекционистичната Италия - в другата. Някои страни пък чакат да чуят какво ще каже Германия, двигателят на съюза. И в двата случая, според него, ЕС не може да си позволи изчаквателен подход, защото би му отнело една година да приспособи антидъмпинговото си законодателство с процес, изискващ одобрението на правителствата и депутатите. "Статуквото не е вариант", заключава Фелнер. По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/kitaiskata-ikonomika-e-klyuchova-za-usiliyata-na-es-da-otblasne-evtiniya-vnos-news244173.html

Свързани новини: