Визитка:

Роден на 14 март 1949 г. в гр. София

Завършва Висшия ветеринарномедицински институт в гр. София през 1974 г.

Работил е като хирург в Лабораторията по биология и болести на дивеча, ветеринарен лекар на националните отбори по конен спорт към Българската федерация по конен спорт и на конна база „Хан Аспарух”

В периода 2000-2006 г. работи в клиниката на Зоопарк-София

От 2007 г. до 2011 г. е зам.генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС).

След създаването на Българската агенция по безопасност на храните става главен секретар и главен санитарен ветеринарен инспектор на Република България.

- Д-р Илиев, има ли опасност фермерството да стане хоби в някои райони на страната заради антракса и бруцелозата, които се разпространяваха у нас?

- На този етап се справихме с бруцелозата. Твърдя го, защото са унищожени всички животни, които са били с положителни проби. Освен това фермите, в които е имало болни животни, се контролират отново по схема. Въпреки това и стопани, и граждани трябва да внимават какво мляко си купуват, като е най-добре това да става в магазина. Да си вземат мляко, което е контролирано, с ясен произход, защото при покупката от улицата винаги може да има суровина от заразени животни. Навсякъде около нас - в Гърция, Македония и Сърбия, има бруцелоза. Границите не могат да спрат болестите. Не е лесно контролиращите органи да открият в едно стадо опасността, ако има вкарани болни животни, които стопанинът си е купил евтино от съседите. Затова вниманието по отношение произхода на храната от фермите трябва да бъде много голямо. Проблемите ни дадоха основание да искаме промени в законодателството, защото установихме, че не е достатъчно ефективна нормативната рамка и трябва да се дисциплинира целият сектор. Контролът по храните не е само да се ходи по магазините и да се гледат етикетите, важно е здравеопазването на животните. За мен обаче важни си остават дисциплинарните мерки – животните с неизяснен произход трябва да се унищожават. За сравнение през 1938 г. от бруцелоза са заболели 4 души, а сега 40, затова няма нужда да се правим на лоялни към фермери и търговци на животни, които не спазват правилата.

- Колко излезе на държавата наличието на бруцелоза у нас?

- Съвсем не е за подценяване прекият разход на стопаните, освен това те на практика излизат от бизнеса поради това заболяване. Икономическите последствия са много по-големи от загубата на дадено животно. Не е само да се умножи броят на добичетата по едни пари. Здравеопазването на животните е много важно за здравеопазването на хората, болестите, които не са заплаха за хората, пък са опасни за бизнеса. Всички, които пренебрегваха разпоредбите на законодателството, позволиха да дойдат тези болести.

- Кои болести ни притискат от съседите?

- Преди всичко шап, чума по дребните животните и лимпискин по говедата от Турция. Същите болести без шап ни дебнат и от Гърция, но там има и бруцелоза. Ние сме в непрекъснат риск от заболявания от двете съседни държави, повечето от които са икономически опасни, при това до такава степен, че да бъде унищожено животновъдството в тези райони. Шарка по овцете също има в близост до нашите граници. Икономическите загуби на една държава, която ваксинира, са много сериозни, защото тя се третира като място с болни животни и може да бъде затворена изцяло за търговия със страни от Европа. Колкото до опасността от син език са необходими определени вектори, за да се развие. Ваксинацията през миналата година беше успешна, започна в средата на март. Сега и Европейският съюз, и ние трябва да решим за ваксинация през 2016 г. Всичко зависи от промените в климата, тези болести, които излязоха в последно време, се дължат на климатичните промени.

- Всъщност какви болести от субтропика вече се срещат при нас и дали нашите специалисти са готови да ги разпознават и лекуват?

- Опасността идва от страни, в които през последните години ветеринарният контрол е сведен до минимум. Говоря за държавите от Северна Африка, Египет и други в този регион. Климатът също има значение. Ние проведохме обучения с нашите ветеринарни специалисти. Тези заболявания по принцип е по-добре да не се лекуват, а животните, които се превръщат в огнище за разпространение на заболяването, да се унищожават. При синия език заболяването се пренася от един вид кръвосмучещи насекоми, а при лимпискина имат значение всички насекоми – всички мухи и летящи, които могат да захапят едно животно и да пренесат тази болест.

- Потребителят не си дава сметка за икономическите загуби, той се интересува най-вече дали това, което яде, е опасно. Кои болести са опасни и за животни, и за хора у нас?

- Основната най-коварна за хората болест е бруцелозата. При животните в много случаи няма никаква клиника и това не дава основания на стопанина да си мисли, че има болни животни. Това прави борбата с бруцелозата винаги закъсняла. При хората заболяването има клиника, но тя не е типична. Освен това в районите, които са по-зле демографски, заболелите много късно търсят медицинска помощ. Това е един от сериозните проблеми, затова правим държавната имунопрофилактична програма. Другата опасност е туберкулозата, която може да се предаде на хората от мляко на заразено животно. Има регистрирани случаи в България, съществува система за контрол и мерки. Собствениците на туберкулозни животни се компенсират, стоката им се плаща по държавни цени. Мерките са насочени към това хората да не се притесняват, а когато имат заболяване в стопанството, да не го крият.

- Туберкулозното мляко може ли да се обеззарази и да се консумира?

- Опасността е много голяма. Туберкулоза има и в Търговищко, и в Шуменско, както и в други райони в цялата страна. Броят на туберкулозните животни обаче е много малък.

- Кои са най-важните промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, който мина на първо четене в парламента?

- За мен тригодишната профилактична програма е най-важната промяна. Всяка година заради протести на конкуриращи се търговци на ваксини нямаме възможност да започнем да изпълняваме навреме програмата, понеже ни е забранено да си купим сами препаратите, докато не минат тези процедури. Споровете обикновено свършват в края на юни или юли, и то в добрите години. Ние сме имали моменти, когато цялата система е подложена на риск. Последните три години държавната имунопрофилактична програма се прави в рамките на месец-месец и половина и никой не може да ме убеди, че качеството е на необходимото ниво.

- Как стои въпросът за унищожаване на животните?

- Всички животни с неизяснен произход, които са опасни за здравето на стадата и хората, ще бъдат унищожени. Това е категорично. Тези, чиито произход е ясен и за които можем да дадем здравна гаранция, ще бъдат предавани на организации като хранителната банка. Ние можем да им помогнем къде да бъдат заклани, но оттам нататък те да определят на кого ще доставят храните. Пълни глупости са обаче твърденията, че животните със съмнително здраве ще се дават на социални домове и нуждаещи се.

- Това е доста строга мярка.

- А какво да направим, ако това животно е пренесло бруцелоза и понеже ни е мъчно за него, сме го оставили, мъчно ни е и за собственика, който лъже всички и подлага на риск съседите си фермери. В такъв случай това много строга мярка ли е? Категорично, не.

- Подготвя се нов закон за храните, влизат ли в неговия обсег модерните начини на търговия?

- В новия закон за храните се обхваща и търговията по интернет. Не може да се продават в нета стоки от фирми, които са без регистрация на такъв обект. Ако търговецът няма регистриран магазин някъде в България, той няма да има право да продава тази стока през интернет. Защото това е единствената възможност да се контролира тази стока за произход по документи. Ние ще имаме достатъчно възможности да контролираме произхода на продаваната стока, особено при хранителните добавки. Друга важна промяна е при транспортните средства - вече няма да може с един бус да се карат цимент, син камък и хляб, например.

- Кои са най-често срещаните нарушения при търговията с храни и фуражи?

- Неизясненият произход на продуктите. Продава се продукт с неясен произход, а това означава не само че търговецът ощетява държавата, като не плаща данъци, но и в същото време мястото, откъдето е взета храната или фуражът, не са били подложени на ефективен контрол. Подобни нарушения подлежат на много високи санкции – 3, 5, дори 10 хиляди лева. Така че не е толкова беззъба нашата система, важно е да няма формалност в проверките.

- Но много от санкциите падат в съда. Каква е съдбата на наложените от агенцията финансови наказания?

- Това наистина е голям проблем. Аз дори си мисля, че това е някаква форма на корупция, защото не съм сигурен винаги, че падането на санкциите в съда не е предварително обмислено. Тоест санкцията да е направена така, че да падне в съда. В този случай хем ние ще кажем – да, има проверка и направени санкции, хем нарушителят няма да ги плати.

- Как следите вашите колеги, които правят този псевдоконтрол?

- Честотата на подобни актове ни дава сигнал, че нещо не е наред. Затова въртим инспекторите, сменяме и двойките, така че хората да си нямат доверие.

- Дали вдигането на заплатите с 15 на сто ще направи контрольорите по-малко корумпирани?

- Аз не знам на лаком човек колко му трябва. Така че ако ме питате с колко трябва да се повишат заплатите, за да няма корупция - трудно ми е да кажа. Ако заплатите им не са по петстотин лева, а са други, самочувствието им ще нарасне малко и вероятно няма да допуснат такива неща.

- Съгласни ли сте с изводите за работата на агенцията от проверката на Сметната палата, огласена в началото на седмицата?

- С много от изводите съм съгласен, но има и недоизяснени позиции, както е това, че само един инспектор проверява за ГМО. Няма подобно нещо.