Визитка:

Роден е е през 1958 г.

Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски”

Специализирал е в Института по психология към Руската академия на педагогическите науки

Член е на редица професионални организации - Дружеството на психолозите в България, Българската асоциация по приложна психология, Световната асоциация по фамилна терапия, постоянен комитет по психология на кризите и бедствията към Европейската федерация на психологическите асоциации

Председател на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в 42-рото НС

- Г-н Монов, какво се случва с обществото ни? Всеки ден сме свидетели на агресия - в училище, в автобуса, на улицата?

- Говорим за кой ли път на тази тема, но като че ли по закона на вероятностите само за няколко дни се случиха разтърсващи по своята същност прояви на насилие - пребити хора в автобуси в Бургас, убийства в столицата, нападнати възрастни хора и върхът на всичко - случилото се във Враца. По-страшното е наистина, че всеки ден се случва нещо такова. Гледах статистика на Евростат, според която ние сме на първо място в Европа по битова престъпност, по несигурна среда. За Европа средното ниво е 14%, при нас тя надминава 28%. Какво се случва ли? Като психолог мога да кажа, че всеки един от нас поотделно изпадна в една много тежка личностна криза, криза на идентификацията. Много малко хора могат да си дадат адекватен отговор на въпроса „Кой съм аз?”. А в този отговор е същността на това какво искам да направя, имам ли възможност за това. Ако нямам такава, как да променя това? Не само в годините на прехода, но и преди това, свикнахме да търсим оправдание за поведението си в другите.

- Това стана като национална черта.

- Така е. И сега покрай натрупалите се трагични събития започнахме да повтаряме като мантра, че няма държавност и че институциите не работят. Питам колко сблъсъци със съдебната система са имали съучениците на загиналото момче, че да твърдят, че тя е корумпирана? Налага се този изключително грешен в съвременния свят модел на оправдание на собственото ни поведение.

- Много експерти твърдят, че едва ли подобни прояви ескалират заради икономическата криза, затова, че сме изнервени. Но боят решение ли е на тези проблеми?

- Много често се оказва, че агресорите не са хора, които реално са изпитали икономически проблеми. Каква икономическа криза влияе върху 16-годишния от Бургас, който преби един достоен човек в градския транспорт. Намираме си оправдания просто. Това, което най-много ме плаши, е, че това е тенденция в националната ни психика и не е от сега. Аз познавам добре Бургаския регион. Там има добри възможности за обучение, има добри училища, това момче е можело да получи добра подготовка, която да му гарантира добра реализация. Това е сред най-активните икономически райони в България. Много често агресивната реакция в една критична ситуация е на една елементарна и първична личност. Тези хора не познават други механизми. Тогава съдебната система ли е виновна, институциите ли?

- Нормално ли е да снимаш една такава проява и в същото време да мълчиш? Как си го обяснявате?

- Нормално е за такъв тип личности, за които говорех. Те не могат да се справят адекватно със сложните ситуации в света, в който живеем. Ама ако утре се случи същото като в Кьолн и бъдат нападани техните приятелки, пак ли ще извадят телефоните си? Те не могат да разберат и че едно такова поведение ги прави много уязвими. Живеем в рисков свят и една от гаранциите да не станем жертва на множеството от заплахи, които ни заобикалят, е човешката солидарност. Да знаем, че в труден момент този до теб ще ти се притече на помощ. Това те прави по-освободен, по-способен да се справиш със ситуациите.

- Напоследък много зачестиха случаите на насилие срещу лекари и учители. Как си го обяснявате? Само за миналата седмица две майки нападнаха преподавателки.

- Питам с какво един учител заслужава подобно нещо? Или пък лекарят, който спасява човешки животи? Ние не само не можем да си поставим адекватни на нашите способности цели, оттам идва разминаването с нормалното поведение. А то е спазването на правилата. Не сме в състояние да осъзнаем, че такива прояви като насилие над учители и лекари, които гарантират духовното и физическото оцеляване на нацията, показват, че сме елементарни хора. Това говори за ценностна система, която е далече от 21-ви век. Това е по-скоро ценностна система от други епохи на културно развитие. Когато не уважаваш този, който ти гарантира живота или който ти дава възможност да се докоснеш до духовното наследство на човечеството, ти се обричаш да живееш като скот. И най-страшното е, че заслужаваш да живееш като такъв.

- И после се чудим защо лекари и учители напускат страната ни.

- При учителите е по-малко текучеството, но и там вече е проблем. Имам много примери, защото преподавам на такива хора. Прекрасни деца заминаха да работят в чужбина, но не като учители, защото е трудно да се реализираш. Огромната част от тях работят като домашни помощници и детегледачи. Затова са нужни политики.

- Но какъв сигнал дават с такива постъпки родителите на децата си? Когато майка ти си позволи да удари учителка например, какво следва?

- Ти го приемаш като норма. Щом най-важният човек за теб го прави, го приемаш за правилно. Затова казах, че е въпрос на политики. Според данни само 10-15% от завършващите педагогика стават учители у нас. Трябва да се направят много неща, защото само след 10-15 години няма да има учители. Например нисколихвени заеми за млади учители, които да отидат да работят на места, където има дефицит на кадри. Така може да се гарантира създаването на семейство, осигуряването на жилище. Има неща, на които се гради националната сигурност, и едно от тях е духовното развитие на нацията. Затова заплащането в учителската професия трябва да е приоритет. Ако попитате много студенти, ще видите, че едва ли учителската професия е сред най-желаните за тях. А в цивилизованите страни е обратното - там знаят, че работа за учители винаги ще има, защото деца ще се раждат и ще са нужни хора, които да ги обучават. Затова и се насочват към тази професия, това е културата на съвременния човек. Човек, който е в състояние да прави подобни прогнози за собствения си живот, няма да тръгне да се бие на улицата. Знае, че това ще попречи на бъдещото му развитие, нещата са свързани.

- Какво се случи с ценностите на младите обаче, че чак да посягат на възрастни в градския транспорт?

- Не ми се иска от този конкретен случай да генерализирам. Всеки човек е различен. Но не мога да скрия тенденцията, която ме натъжава, че все по-обезверени в себе си хора, неспособни да видят своя собствен жизнен път, стават емоционално нестабилни и реагират неадекватно в елементарна житейска ситуация. На всеки от нас ни се е случвало да имаме спречкване, но е глупаво заради това да провалиш живота си. А оттук насетне това момче е белязано в съвременния свят. Той няма да има друго поведение. Има един феномен. Погледнете какви ценности носи поколението на бития - човека, който беше нападнат в автобуса от младежа. Той му прости. А в същото време чух съучениците на убитото момче да казват, че искат разправа, мъст. Вярно е, че са в шок, но това е разликата. Единствената гаранция за собствената ни сигурност е съпричастността към другия, а оцеляването по единично не е възможно. Дано го разберем и да спрем да се надяваме, че все на нас ще ни се разминава.