2016 г. - три варианта за избори

Бурният край на 2015 година – разцепване на Реформаторския блок и най-голямото излизане на депутати от ДПС, с напрежения в Патриотичния фронт показва, че вътрешнополитически България е отново нестабилна. Предстоящите избори за президент и външни за страната кризи допълнително увеличават неопределеността.

Предложената графика е по-скоро инструмент, който се опитва да очертае и свърже най-вероятните варианти от хоризонта, който имаме в момента. Процентите на “картинката” имат по-скоро ориентиращ характер и са резултат от мненията на приятели и колеги, с които имаме приблизително общи възгледи.

На графиката за 2016 г. съществуват 3 варианта за управлението на страната.

 

Повечето наблюдатели смятат, че са много малко вероятни и се определят в рамките на 5-10%. Причината е, че премиерът Борисов заяви след излизането на ДСБ в опозиция, че ако Реформаторският блок излезе и има неизбежни избори, той ще предпочете да договори с останалите политически формации за избори, съвпадащи с президентските, за да спестят средства и дълга нестабилност. В този контекст само много тежък вътрешен конфликт може да форсира бързи избори.

Избори 2 в 1

Вторият вариант е с по-висока вероятност - 15-25%. Според симпатизиращите на ДСБ много от десните избиратели, разочарованите от Реформаторския блок заради компромисите му ще се върнат и излезлите в опозиция ще могат да създадат нова дясна коалиция. Това би оказало натиск върху останалите в правителството реформатори да бъдат маргинализирани. По този сценарий остри конфликти в управлението биха довели до нова криза и съответно излизане на министри и депутати от управлението. Последицата би била ерозия на подкрепата и ГЕРБ ще предпочетат да отидат на избори.

Парламентарни

избори през 2016 г.

няма да има

Този вариант събира оценки от над 60% вероятност. Противниците на ДСБ смятат, че фактът, че никой от министрите и висшите служители в правителството от ДСБ не излизат от властта, показва, че има сериозно разделение в партията.

ДСБ остана в Реформаторския блок, а опозиционните депутати - в парламентарната група на реформаторите. Причината е - да не загубят субсидии и парламентарно време. В допълнение привържениците на коалицията с ГЕРБ изтъкват, че данните показват, че новите парламентарни избори ще повторят моментното разпределение на властта. Те припомнят какво се случи през 2004 г., когато Костов излезе от СДС и създаде ДСБ - десния електорат се разцепи. Подобна бе ситуацията през 2013 г., когато никоя от партиите на старата десница не влезе в парламента и се стигна до правителството на Орешарски.

Президентските

избори

ще са много важен фактор, който може допълнително да влоши или подобри политическата стабилност в страната. За момента преобладава мнението, че няма да има общ кандидат между две или повече политически формации. Всеки от участниците има различни стратегии.

Загуба от страна на ГЕРБ и спечелването на изборите от враждебен за тях президент ще “затвори изхода” за възможността за предсрочни избори без враждебно служебно правителство през 2016 или 2017 г. Същевременно ГЕРБ няма явен кандидат. Мнозинството от коментаторите предполагат, че самия Борисов няма да се кандидатира по две причини. Първо, президентската власт в България е символична, и второ, той може да предизвика събиране на протестния вот срещу себе си.

Има различни варианти, които се коментират за кандидатите на ГЕРБ. От Росен Плевнелиев до трите влиятелни женски фигури в партията на Борисов – Йорданка Фандъкова, Румяна Бъчварова или Цецка Цачева.

Какво ще предложат конкурентите на ГЕРБ, е също много ключов въпрос. Например добре известен кандидат от типа “професор” от страна на Реформаторския блок може да накара ГЕРБ да го подкрепи, ако не е някой от личните критици на Борисов. Съответно чисто политическа кандидатура като Радан Кънев или Меглена Кунева имат по-ниски шансове за подкрепа.

В левия спектър се очаква всяка от партиите да си има собствен кандидат. Интересна там тема е дали АБВ ще успее да привлече подкрепата на БСП например с кандидат Ивайло Калфин.

Интересна ще бъде и ролята на Патриотичния фронт кого ще подкрепи – ляв или десен кандидат. Много по-голямо значение обаче отново ще има ролята на ДПС. Открита подкрепа може да нанесе сериозни щети на кандидата, ако е за ГЕРБ, но преобладава мнението, че Борисов ще получи подкрепа от смесените райони.

Една интересна, но неясна версия остава един силен независим кандидат, който да създаде нова партия. Подобен кандидат може да използва протестния вот и предимствата на “нов” засега единственият възможен вариант според коментаторите е водещия Слави Трифонов.

Както се вижда на графиката, съществуват фактори, които макар, че изглеждат от сегашна гледна точка малозначителни, могат да предизвикат серия от последици, които в момента ни изглеждат невероятни. Например, ако разгледаме най-дестабилизиращия процес в Европейски съюз –

бежанския поток

До момента той заобикаляше България заради договореностите между Турция и България. След разцепването на ДПС не е ясно доколко старата договореност ще продължи да се спазва. Ситуацията може допълнително да се усложни, ако започнат да се връщат “икономическите имигранти” от Западна Европа и например Сърбия започне да спира излизащите от България мигранти.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител