В Русия горят книги, издадени от Сорос

          За акцията на властите на Коми станало ясно през декември м.г., когато в местната преса попаднало копие на писмо на представителя на президента в Северозападния федерален окръг Андрей Травников до зам.-председателя на правителството на републиката Тамара Николаева. В него се казвало, че книгите, издадени с подкрепата на Сорос, „формират у младежите изкривено възприятие на отечествената история и популяризират чужди на руската идеология установки“. В писмото си Травников още призовавал споменатите издания да бъдат установени и иззети, пише Газета.ру. По данни на местното образователно министерство в град Ухта например било препоръчано да бъдат иззети 413 книги, а от Варкутинския политехнически техникум – 14. Във Варкутинския икономически колеж пък вече били изгорени 53 учебника. Подобен „лов“ на „неправилна“ литература се провеждал в цялата република Коми, пише пресата. По думите на главния редактор на «7х7» Максим Поляков в някои библиотеки във Варкута книгите били горени в задните дворове. Според него местните чиновници „са прекалили в стремежа си да се харесат на властите“. В тази връзка медиите припомнят, че вече бившият губернатор на Коми Вячеслав Гайзер е обвинен в организиране на престъпна група и от септември м.г. е в ареста.  

          „Подозирам, че хората унищожили изданията, никога не са държали книга в ръцете си. Това са просто изплашени хора, решили да се „презастраховат“, смята правозащитникът Игор Сажин. Според него това е лош знак. „Да гориш книги, независимо от съдържанието им, е откровено странна постъпка“, категоричен е първият проректор на Висшата школа по икономика Лев Якобсон. Под ударите на чиновниците в Коми попадна и негова книга, за която през 2004 г. той получил лична благодарност от президента на Русия. „Мисля, че това е местна инициатива, а не някаква нова тенденция, тъй като московските висши учебни заведения масово купуват чужда литература“, обясни Якобсон пред Газета.ру. Деканът на Философския факултет на Московския държавен университет Владимир Миронов се възмущава че в „черния“ списък са влезли много автори, които са имали непосредствено отношение към образованието през 90-те години на миналия век. „В онези времена с издаването на книги в Русия имаше много проблеми, затова мнозина се обръщаха за помощ към фонда на Сорос“, обясни Миринов, цитиран от агенцията. Възмутен от действията на чиновниците в Коми е и един от авторите на закона за нежелателните организации депутатът от Думата Александър Тарнавски. Пред Гезате.ру той заяви, че смята ситуацията в републиката за прекалена и призна, че е силно удивен от случващото се. „Аз съм привърженик на прагматичния подход, а не на опитите за подмазване“, категоричен е парламентаристът.

          Горенето на книги било разпространено в 30-те години на миналия век в Германия, когато нацистите палели огромни огньове по улиците и унищожавали книги на известни немски и световни автори. Във връзка със случая в Коми пресата припомня и думите на Хайнрих Хайне: "Там където горят книги, накрая горят хора". Руските агенции уточняват още, че горенето на книги е явление, чиито корени идват от античността и, че това е „акт на брутално отхвърляне на автори и идеи, които са несъвместими с определени тоталитарни позиции“. През 1953 излиза една от най-известните антиутопии, наречена “451 градуса по Фаренхайт” (5 години след друга известна антиутопия – “1984” на Джордж Оруел), където изпепеляването на четива е част от държавната политика на една имагинерна държава. Името на романа идва от химическото свойство на хартията да се самозапалва при температура 451 градуса F (232,78 градуса по Целзий). Творбата е дело на мрачния и виртуозен Рей Бредбъри. В антиутопичното общество на “451 градуса по Фаренхайт” пожарникарите не гасят пожари, те горят активно книги, защото не се вписват в концепцията на потребителското мислене, карат хората да се замислят над битието си, карат ги да бъдат различни и нестандартни. Главният персонаж, пожарникарят  Гай Монтег, решава да пренебрегна забраната на книгите и надниква в тях, като се оказва в опозиция на официалната власт. Големият лъч надежда се появява в края на романа. Това е малката група хората, която се е заела да спаси духовното богатство, а всеки член научава наизуст някоя книга, за да я направи достъпна за следващите поколения. 

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител