Идва ли нова криза

01/15/16 21:14
(http://www.klassa.bg/)

Идва ли нова криза

Ако гледате сателитни снимки на тропическа буря, всичко изглежда ясно и подредено - завихря се на едно място, потегля и в някакъв момент стихва. Ако обаче сте рибарско корабче насред урагана, картината далеч не е толкова ясна. Докато се пазите от летящите отломки, трудно може да разберете дали стихването е краят или окото на бурята, след което ви чака още толкова от същото. Както и дали надигащите се нови вълни са предизвикани от отиващите си ветрове, или са предвестник за нова буря.

Световната икономика е също толкова сложна система като климата, при това изпълнена с много повече неизвестни, тъй като за разлика от законите на физиката тези на икономиката могат да бъдат огъвани и променяни (поне временно) от хората. И при нея също не е лесно да идентифицираш кризите и балоните, докато си сред тях, а не ги гледаш от дистанцията на времето. Затова и след като 2016 г. започна с впечатляващи пазарни турбуленции, интерпретациите какво означават те са необичайно полярни.

За едни анализатори сривовете на китайските борсови индекси са страничен ефект от процесите на либерализация на валутния курс на страната и разчистване на вътрешни дисбаланси, докато за други са симптом, че комунистическата партия губи контрол и опитите да пренастрои плавно икономиката удрят на камък. Някои прогнозират, че това е вътрешен проблем, без потенциал за сериозна финансова зараза, докато други виждат системна опасност. Някои се опасяват, че развитите икономики вече са използвали всичките си защитни механизми, а други разчитат на засилените регулации и натрупаните капиталови буфери след началото на кризата.

Така или иначе несигурността е идеална почва за покълването на всякакви страхове - реални и измислени. Само преди няколко месеца прогнози като тези на Албърт Шоу от Societe Generale ("Ако съм прав, S&P ще се срине със 75%") и препоръката на RBS ("Продавайте всичко") щяха да звучат налудничаво. Пак тогава очакванията за цена на петрола от 10 долара за барел щяха да предизвикват насмешка. Сега изведнъж, макар и да не са в преобладаващия хор, тези прогнози започват да валят от уважавани институции, а не от конспиративни блогове.

Истината е, че напоследък е трудно да намерите година, която да започва с кой знае какъв оптимизъм. Световната икономика не е в цветущо състояние след кризата и това е очевидно. Но дори на този доста мрачен фон 2016 г. изглежда по-страшно за немалко авторитетни гласове. Независимо един от друг британският финансов министър Джордж Озбърн, инвеститорът Джордж Сорос, ръководителят на китайския банков регулатор Мин Ли и редица други анализатори обявиха, че очакват нова криза, не по-малка от тази през 2008-2009 г. На какво се базират тези прогнози и имат ли основание?

Кихащият дракон

Има няколко основни линии, по които върви заплахата за разрушаване на крехкото възстановяване, което се наблюдава след най-тежките няколко години. Първо и основно - китайската заплаха. С бурния си икономически и финансов ръст Китай се превърна във втората икономика в света и мнозина свикнаха да възприемат азиатският гигант заедно с клъстера страни около него като перпетуум-мобиле. На гладната за инвестиции китайска икономика всички западни държави разчитаха, че ще може да ги изтегля, като попива износа им. Но десетилетията на драконов ръст за Пекин изглеждат минало, като страната започна процес по пренастройване - от евтин производител с бурен темп към по-бавен, но и по-устойчив растеж.

Всеизвестно е, че китайските статистики не отразяват съвсем коректно реалната ситуация (поради ред вътрешнополитически фактори, като например стремежа да изглеждаш по-добре пред централното ръководство), но най-лошият сценарий, по който работят инвеститорите, е свиване на ръста до 4%.

Големият проблем е не толкова забавянето, което е дълго подготвяно и очаквано, а как е постиган растежът досега. При централно планираните масови инвестиции очакването е, че голяма част от тях са били не просто неефективни, а направо лоши. И тук не става въпрос само за митичните призрачни градове, но и за свръхзадлъжнели производствени компании, които започват да изпитват затруднения да изплащат заемите си.

Донякъде с опит да се тушират нездравия имотен и кредитен бум в страната се свързва и борсовият балон, който се наду в последните две години и в момента се пука по шевовете. Според български банков анализатор, следящ китайския пазар, той е почти изцяло местно творение - местни инвеститори, стимулирани от местните власти с гласни и полугласни обещания, че държавата ще подкрепя пазара. Бумтящият пазар позволяваше на китайските компании да изглеждат по-добре капитализирани и дълговите им съотношения да не станат стряскащо високи.

Същевременно обаче стъпките на Пекин към пренастройване на икономиката неминуемо създават трусове, а китайските лидери до момента се оказват доста неподготвени да ги посрещнат и да комуникират решения. "Когато видят проблем, китайските власти не са свикнали да го решават със стимули. Те предпочитат да направят 2-3 ареста и да считат проблема за решен", обяснява българският банков анализатор.

Според Джон Нюджи, независим консултант и експерт по управлението на валутни резерви, прекарал 23 години от кариерата си в централните банки на Англия и Хонконг, западните инвеститори не разбират добре как функционира китайският пазар и пренасят автоматично схващанията си, което е грешка. "Китайските власти нямат опит, но интервенциите им стават все по-софистицирани", казва той пред "Капитал".

Друга грешна представа е, че сривът на борсите и отливът на капитали е предизвикан от бягство на чужди инвеститори. Всъщност това също е предимно местен феномен. Когато местните инвеститори продават акциите си, те търсят в какво да ги вложат, но при силно стеснените инвестиционни опции нямат много варианти. Затова и масово юаните се обръщат в долари, за да се предпазят поне от обезценката на валутата. В първите дни на 2016 г. дори китайските банки бяха изправени пред недостиг на физически долари. В капиталовата сметка това автоматично се превръща в отлив на капитали. Не е като Китай да не опитва да противодейства - само за една година валутните резерви на страната са намалели с над 500 млрд. долара. Като се има предвид и че търговският излишък е приблизително толкова, това говори за отлив от над 1 трлн. долара, макар и част от разликата да се дължи на поскъпналия долар.

Счупените БРИКС

Китай е твърде важен за света и всяка негова слабост се оказва силно проблемна. Внезапното разтърсване на китайската икономика доведе до спад на цените на много от търгуваните на световните борси стоки - от мед и пшеница до петрол. Това допринесе за турбуленциите при други големи развиващи се икономики - например Бразилия и Русия. Те, разбира се, имат достатъчно собствени проблеми, като например икономическите санкции за Русия и корупционните скандали за Бразилия, но този микс става все по-нестабилен. Сериозна част от развиващия се свят ще прекара следващата година в рецесия - въпреки че регионът на Източна Европа (без Русия и Украйна) изглежда по-стабилен засега.

Това ни води до развитата част от света. Еврозоната, въоръжена с печатаните от ЕЦБ по 65 млрд. евро месечно, все още се надява на ръст, макар всеки по-сериозен трус в Китай да се отразява съвсем пряко на големи експортни икономики като германската. Всъщност еврозоната, където кризата мина от остра в хронична фаза, за момента изглежда добре. Растежът все повече е захранван от вътрешното потребление, комбинирано с ръст в заетостта. Дори колебливата банкова система започна да отваря кранчето на кредитите. Положителното развитие се илюстрира от представянето на Германия. Там през 2015 г. частното потребление порасна с 2%, което е най-бързият темп от 15 години, и е основният двигател на икономическия растеж. Всичко това обаче не променя факта, че структурните проблеми в еврозоната си стоят и кризата може да припламне отново.

На целия този фон решението от декември на Федералния резерв да започне да вдига лихвите си и да затяга икономиката отнася много критики. Не случайно и президентът на Федералната резервна банка на Сейнт Луис започна да подготвя публиката и да смекчава тона за очакванията за нови четири покачвания през 2016 г.

Добрите новини тези дни са доста по-малко, като изключим падащата непрекъснато цена на петрола, но дори нея трябва да наблюдаваме с подозрение, защото тя вече не отразява толкова наличието на евтин петрол, колкото свиването на търсенето. Барелът сорт брент падна под 30 долара за пръв път от 12 години и прогнози като тази на банката Morgan Stanley твърдят, че засилването на американската валута ще доведе до още по-голям спад на цената. Евтиният петрол води до влошаване на състоянието в зависими от него икономики като руската и в някакъв момент ще доведе до серийни фалити на развиващата се американска шистова индустрия (което ще бъде сериозен проблем за финансиралите я американски банки). Според рейтинговата агенция Standart & Poor's това ще е най-лошата година за корпоративните кредитополучатели от кризата насам и се очаква пониженията на рейтингите да надхвърлят значително повишенията.

Но очакваните при тази цена на петрола позитивни ефекти - икономически ръст, повече търговия и по-високо потребление, не се забелязват. Индустриалното производство и глобалната търговия почти не помръдват нагоре въпреки наличието на капитал. Индексът Baltic Dry, който измерва наемните цени на транспорт, спадна до рекордно ниско ниво под 400 пункта през януари. Има нещо счупено в световния икономически механизъм и 2016 г. най-вероятно ще покаже колко сериозно е то.

Без бушони

Според онези, които виждат задаваща се нова криза, проблемът е в липсата на структурна промяна след предишната (ако въобще може да се приеме, че двете са различни). "Стана немислимо да оставиш цели части от системата да се срутят, а тази логика брандира някои финансови институции като "системни". Да се опитваш да запазиш живи някои нездрави икономически и финансови системи е грешка. Капитализмът е процес на креативно разрушение", посочва икономистът на Saxobank Кристофър Дембик във финансовия блог Zero Hedge. Страхът от разклащане кара централите банкери да опитват отново и отново да съживят икономиките чрез наливането на пари. Въпрос на време е пазарите да осъзнаят, че това вече не работи, смята Дембик. Същото мисли и прословутият вече финансист Майкъл Бъри - героят от "Големият залог" (The Big Short), който предрече срива на ипотечния пазар в САЩ. "Отново се опитваме да стимулираме ръст с лесни пари. Това не проработи, но е единственият инструмент, с който Федералният резерв разполага. Негативните лихвени нива, към които светът се е запътил, са отровни. Лихвите са инструмент за определяне цената на риска, така че сега този механизъм е счупен. Това не е здравословно", казва Бъри в интервю за New Yorker. В това си мнение той е учудващо единен с директора на китайската комисия за регулация на банките Мин Ли, според когото супер ниските лихви пречат на структурните реформи. В интерес на истината и президентът на ЕЦБ Марио Драги често демонстрира, че не се чувства комфортно като иноватор в непознатите дебри на отрицателните лихви и че ЕЦБ само купува време на политиците да проведат реформи.

Другото, което пречи за по-голям ръст, са дълговете. "Светът има твърде много дълг, за да расте добре", казват от RBS. Този проблем далеч не е само за еврозоната, въпреки че там кризи като гръцката експлодират периодично. Всички развити икономики са натежали от задължения. За да се справят с тази тежест, им трябва ръст, какъвто те надали ще постигнат скоро. Или ще трябва да се отписват много задължения, което никой не иска да направи.

Всички тези условия вероятно ще карат през 2016 г. капиталът да се пази, вместо да расте. Още повече че за разлика от 2008 г. сега светът, изглежда, разполага с доста по-малко бушони. Вече лихвите бяха намалени до нулата и отвъд нея. Практически всички развити икономики минаха през печатане на пари и раздуха балансите си. Правителствата спасяваха банки и трупаха дефицити до степен, в която собствената им кредитоспособност започна да се клати. Така въпросът сега е дали дори и при доста по-малък шок за глобалната икономика от този, предизвикан от замръзването на пазарите след Lehman Brothers, ще има някакво противодействие. И ако предишния път развиващите се икономики изиграха ролята на двигател, сега никой не изглежда в достатъчно добра форма, за да стане купувач от последна инстанция за света. Рекордният търговски излишък на Китай от 600 млрд. долара се дължи не на друго, а на 14% спад на вноса (макар и това отново да е в голяма степен ценови ефект).

Преди да кажем "Паника!"

Дори и по-оптимистично настроените анализатори не изключват повече турбуленции през 2016 г. Очакванията са китайската държава да продължи да налива огромни количества кеш в икономиката, за да я държи стабилна - а с 3.3 трлн. долара резерви Китай има достатъчно мощ. Ускорени разпродажби на книжата, в които те са вложени, обаче могат да пренесат натиска върху европейския дългов пазар и донякъде да противодействат на покупките на ЕЦБ.

Въпреки свитите прогнози еврозоната и САЩ все още се намират в територията на растежа и не изглежда засега, че ще излязат оттам. Евтините пари и от двете страни на Атлантика няма да секнат скоро и може би в един момент ще предизвикат онова, на което централните банки се надяват - автентичен икономически ръст. Напълно вероятно е в някакъв момент достатъчно ниските нива на финансовите пазари, петрола и цените на основните стоки да предизвикат тази смес от доверие и алчност, която да изстреля отново нагоре системата.

"Смятам, че негативният тон е прекомерен. Ако помните, когато цените на горивата бяха високи, виждахме проблем, защото пречат на растежа. Сега, когато са ниски, пак виждаме проблем", казва Джон Нюджи. Според него голямата опасност през годината е не икономиката, а геополитиката. "Как ще посрещне Европа мигрантските вълни, как ще се развият конфликтите в Близкия изток, как ще реагира Русия, ако се окаже притисната... Ако трябва да посоча една тема, която да се следи, тя е как ще се развият отношенията Русия - Европа и дали руските лидери няма да действат прибързано, ако видят опасност за режима", предвижда той. А това вече не звучи съвсем като оптимистичен сценарий.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/262878_%D0%98%D0%B4%D0%B2%D0%B0+%D0%BB%D0%B8+%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0

Публикувана на 01/15/16 21:14 http://www.klassa.bg/News/Read/article/262878_%D0%98%D0%B4%D0%B2%D0%B0+%D0%BB%D0%B8+%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0