Цяла плеяда съдии държи на повикване олигархичният кръг „Хидра“, ръководен от забегналия в чужбина мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев и драгалевския „гуру“ Иван Костов.

Мафиотската ламя, която от няколко месеца се пробва да направи преврат в политическата и съдебната власт, за да обслужи тарторите си и да им помогне да избегнат възмездието за ограбените милиарди чрез източването на КТБ, а преди това и чрез бандитската приватизация, си има собствена глава в Темида – шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов. Той пък от своя страна вече е създал подразделение на кръга, опитващо се да завладее „правителството“ на съдебната власт – Висшия съдебен съвет. В постигането на тази цел му помагат Съюзът на съдиите, чийто действия са изцяло под диктата на неуспялата кандидатка за шеф на Софийския апелативен съд Нели Куцкова, а също и неколцина столични адвокати, известни най-вече с това, че се изправят в съда, за да бранят интересите главно на скандални бизнесмени и лица, сочени за престъпни босове. Основните сподвижници на Панов сред адвокатското лоби са Даниела Доковска, която в момента представлява фармацевтичния бос Огнян Донев по делото срещу него за данъчни престъпления за 63 млн. лева, а също Татяна Дончева, която пък обслужва пред Темида друг подсъдим за укриване на данъци - ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев. Както вече Агенция „Монитор“ писа Ганчев и Донев, заедно с енергийните олигарси Сашо Дончев и Иво Прокопиев също са основна част от кръга „Хидра“. Те наливат пари за организирането на пуч, надявайки се чрез подмяната на легитимните играчи на политическата и съдебната сцена у нас да се доберат отново до кранчетата за милиарди, които им бяха спрени през последните години. Крайната цел на всички тези глави и главички на Хидрата, създадена от Цветан Василев и Командира, е да ги върне на бял кон в политическия и икономическия живот на страната. Именно затова овладяването на съдебната власт е ключова бръмка в плана предвид факта, че всички бизнесмени от кръга „Хидра“ воглаве с Василев са „клиенти“ на родното правосъдие и разследващи органи.

Механизмите, чрез които мафиотската ламя се пробва да овладее държавата и в частност съдебната власт са два -

кадруване и лобизъм – явен и прикрит.

При първия основна роля има Висшият съдебен съвет, от когото зависят всички назначения, повишения и дисциплинарни производства на магистрати. Самият Лозан Панов в момента е част от ВСС предвид факта, че бидейки един от тримата големи в Темида той по право е и член на съвета, а помощ в кадруването му оказват Калин Калпакчиев и още няколко души от Съюза на съдиите, добрали се до „правителството“ на съдебната власт. Последният отявлен опит на дружинката да наложи свой човек по върховете на Темида бе настоящият глашатай и бивш председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която преди месец за втори път не успя да оглави Софийския апелативен съд. При опитите за прокарване на назначения се използва и явният лобистки механизъм. В това число организиране на подписки в защита на конкретно лице от кръга. Такъв беше случаят със самия Лозан Панов. Непосредствено преди етичната комисия на ВСС да реши дали да образува дисциплинарна проверка срещу него заради откровените му политически речи или не, шефът на ВКС се наметна с подписка в своя подкрепа, в която парафите си сложиха близо двеста членове на Съюза на съдиите. Сред явните лобистки механизми са и протести, на които в противоречие на всякакви законови и етични правила срещу вече одобрени от парламента законови актове скандират рамо до рамо адвокати и съдии, а също медийни акции, в които мафиотския кръг си лансира тезите по телевизии и сайтове.

Адвокатите и съдиите на повикване на Хидрата са основни бутони и в прикрития лобизъм -

законотворческата дейност и изготвяне на тълкувателни решения и запитвания до КС. Макар формално адвокатите да не пишат закони, отбрани от тях успяват да се доредят по почти всички работни групи, работещи по важни нормативни актове. Така и юристи, представители Хидрата и медийните им глашатаи, пробват да прокарат удобни законови поправки. И макар само парламентът да има право да твори закони, дори да не успеят да прокарат своите интереси там, мафиотският кръг вади резервен план – тълкувателни дела, с които реално дописват законите. Скандален пример за подобна груба намеса в законодателната сфера у нас е тълкувателно решение №3 на ВКС, което се появи навръх Коледа. Делото бе образувано по питане именно на Панов и с него напрактика могат да бъдат аминистирани хиляди бандити у нас, не малка част от които най-вероятно клиенти на адвокатските кантори на Хидрата. Причината е проста – под режисурата на Панов и вярната му заместничка Павлина Панова, ВКС прие, че веднъж наказано административно едно лице, то може да се оттърве от наказателна отговорност. Тук е моментът да припомним, че Хидрата всъщност се пробва първо да лансира именно Панова за шеф на ВКС. След като кандидатурата й пропадна на два пъти, мафиотската ламя успя да привлече Лозан Панов и да го включи като основен участник в сценариите си за пуч.

Използвайки позицията си на шеф на ВКС Панов наскоро открито показа верността си към Хидрата като препрати делото за фалита на КТБ към Конституционния съд с настояване да бъдат отменени два текста от закона за банковата несъстоятелност. Целта на това действие е ясна – да се блокира процесът по обявяване на фалирания от Василев трезор в несъстоятелност.

Шефът на ВКС уличен в

противоречива съдебна практика

Шефът на ВКС Лозан Панов е бил уличен от Инспектората на Висшия съдебен съвет в допускане на противоречива съдебна практика. Проверката е извършена по времето, когато Панов оглавяваше Адимистративен съд – София град. Това става ясно от решение на ИВСС, с което „Монитор“ разполага. Инспекторите са били сигнализирани от адвокат, че в АССГ по подобни казуси, магистратите постановяват коренно различни съдебни актове. В доклада на ИВСС е посочено, че основна вина за това има Панов, който като административен ръководител на е създал необходимата организация и контрол върху дейността на институцията.

Това не е първо фрапиращо нарушение на Панов, извършено от него, докато е бил шеф на АССГ. Преди месец в. "Телеграф" разкри, че като председател на съда той е извършил 137 назначения на служители в администрацията на институцията, без да ги съгласува с ВСС, какато изисква закона.