Петролните войни водят до катастрофи

През последните 100 години една от най-честите причини за започването на войни е бил петролът. Страните са воювали или разработвали в хода на войните стратегии за завладяването на петролните находища или такива, които да попречат на противниците им да наложат контрол над тази суровина - жизненоважна за индустриалните страни и модерните армии.
Но какъв е смисълът да завладееш район богат на петрол, ако разрушиш своята собствена страна? Някои държави от собствен горчив опит са научили, че цената, която трябва да се заплати за завземането на петрола, може да се окаже много по-висока, отколкото неговата стойност. Ето пет петролни войни и техните резултати.
Войната в Далечния изток, Югоизточна Азия и Тихия океан
Решението на Япония да воюва с Америка е взето през декември 1941 г. по редица причини – от японския милитаризъм през споровете по въпросите за контрол над слабия Китай до най-важния въпрос – кой ще господства във водите на Тихия океан. Но непосредствен катализатор стана ембаргото за доставка на петрол, което САЩ и Европа налагат на Япония през август 1941 г. заради войната на Токио срещу Китай и окупирането на френски Индокитай. Япония не добива петрол, но страната разполага с индустриално развита икономика, а също така мощен флот и авиация, която се нуждае от петролни продукти.
Японските власти са изправени пред избор: или да отстъпят заради ембаргото и да се откажат от своите имперски амбиции, или да се възползват от това, че Хитлер е покорил Западна Европа и да завладеят петролните находища в холандска Ост-Индия и в британска Югоизточна Азия, /които преди това европейците са отнели от местното население/. Европейците са били прекалено слаби, за да защитят своите владения, а САЩ са разполагали със силен Тихоокеански флот, който би могъл да се намеси, ако не бъде неутрализиран.
Но разгромът на Тихоокеанската флота на САЩ при Пърл Харбър не е решавал петролния проблем на Япония. Да се завземат азиатските петролни находища е било лесно, но да се доставя от там петрол до „Страната на изгряващото слънце“ не е било никак лесно. През 1945 г. заради подводната блокада и минните заграждения в японските териториални води, японският танкерен флот е понесъл такива загуби, че за производството на авиационно гориво японците е трябвало да изсекат горите си. Предполагало се е, че нападението срещу Америка ще осигури на Япония достъп до неограничени запаси от петрол, но вместо това войната е довела до краха на Империята.
Сталинград
Ако някой от лидерите е бил маниак на темата петрол, то това е Хитлер, който се е оплаквал, че „моите генерали нищо не знаят за икономическите аспекти на войните“. Но те, за разлика от своя фюрер, едва ли биха изпратили своите танкове просто ей така, само за да се завземат петролни находища.
Опитът на Германия да разгроми Съветския съюз по време на блицкрига търпи крах през лятото на 1941 г. През юни 1942 г. уморените германски войски са имали сили само и единствено за настъпление на един участък на дългия съветски фронт. Хитлер е концентрирал своите най-добри дивизии на юг към богатите на петрол находища на Кавказ. Макар че реализацията на плана „Блау“ започва успешно, и през август войските почти са стигнали до Сталинград, германците скоро се сблъскват с дилемата: или да продължат с войските си на юг за завземането на петрола, или да продължат настъплението на запад и да превземат Сталинград, който би служил като крепост, прикривайки ги от съветските войски, концентрирали се вътре в страната.
Хитлер в типичния си маниер се е опитал да получи всичко наведнъж. Германските армии са се разделили – едната част е тръгнала към Кавказ, а останалата към Сталинград. И едната, и другата са били близо до успеха, но за приключването на двете операции не е стигала нито жива сила, нито боеприпаси, нито провизии. Фашистите на се успели да завземат петролните находища в района на Грозни и Баку, макар много да са се гордеели, че са забили знамето си на връх Елбрус – най-високият в Кавказ. А в същото време руснаците спокойно са концентрирали войски за нанасяне на контраудар в района на Сталинград. В течение на шест месеца германската армия, изпратена на Кавказ, е отстъпила по целия фронт, а над 100 000 войници и офицери са се предали в плен при Сталинград, което се превръща в преломен момент във Втората световна война. Мечтите за петрол са приключили с разбиването на „стоманената мечта“ на Хитлер.
Ирано-иракската танкерна война
Ирано-иракската война /1980-1988/ продължи 8 дълги кървави години и доведе до отслабването и деморализирането на двете страни. Озлобени, че сухопътните операции са в задънена улица, страните се стараят да си нанасят „петролни удари“ една на друга. През 1984 г. Ирак започва танкерна война, нападайки ирански петролни обекти и търговски кораби, пренасящи иранско „черно злато“. Техеран нанася ответен удар по въздух и море по иракските кораби и находища и, което е по-важно, поставя в Персийския залив морски мини. Макар че удари са нанесени по около 450 кораби, нито една от воюващите страни не успява да разгроми противника си или да го принуди да се предаде. Но танкерната война има един важен резултат. Тя е довела до преки военни действия на САЩ срещу Иран, след като американски военни кораби започват да придружават търговските кораби в Персийския залив. Когато от иранските мини и ракети започват да страдат граждански кораби и американски военни кораби, тогава ВМС и ВВС на САЩ заедно с морските пехотинци унищожават иранския флот и военноморски бази.
Нахлуването на Саддам Хюсеин в Кувейт
През 1991 г. Ирак нападна съседен Кувейт. Причините бяха няколко: споровете за иракските военни дългове, свръхпроизводството на кувейтски петрол, изявленията на Ирак, че Кувейт по право е част от Ирак и стремежът да се завладеят петролните резерви на малкото емирство. Иракската армия без много труд се разправи с Кувейт, но заради нахлуването развали отношенията си със САЩ, които фактически подкрепяха Багдад във войната му с Техеран. Въпреки предявения ултиматум от ООН за изтегляне на иракските войски от Кувейт, Саддам не пожела да направи това. В резултат САЩ изпратиха в Саудитска Арабия контингент от 500 000 военни, под водачеството на САЩ беше проведена мълниеносната операция „Буря в пустинята“, а военната мощ на Ирак беше унищожена. Преди това Ирак беше една от основните държави в арабския свят, но стремежите на Саддам Хюсеин да получи петрола доведе страната до разпад и изолация.
Войната на САЩ в Ирак
Дали, а по-скоро, до каква степен са били свързани войните на САЩ и Ирак през 1991 и 1993 г. с петрола ще продължи да бъде дискусионен въпрос. Но дори при наличието на други причини за широкомащабна военна намеса в района на Персийския залив трудно е да се повярва, че Америка би изпратила половин милион военни, ако Нигерия бе нападнала Камерун. Присъствието на американските войски в Саудитска Арабия съдейства за увеличаването на влиянието на Осама бин Ладен, „Ал Кайда“ и в крайна сметка до извършването на атентатите от 11 септември 2001 г. Но цялата цена на американското нахлуване в Ирак през 2003 г. данъкоплатците в САЩ ще плащат още не едно десетилетие.
За американските лидери – а и за цялата история и за много други – цената на петрола, в действителност, се е оказала много по-висока, отколкото те са могли да си представят.

Прочети цялата новина http://pik.bg/петролните-войни-водят-до-катастрофи-news468800.html

Свързани новини: