През последния четвърт век спечелихме...загуби

/КРОСС/ - Г-н Константинов, новата ви книга „Вечно подранил" какво индикира с това заглавие? Възприемате ли себе си като „подранил"?  - Това е едно горчиво признание - възприемам себе си като избързващ, „подранил" човек. Сърцето ми върви с немалко часове напред; много често предусещам едно събитие, една промяна, добра или лоша, преди идването им. Цял живот съм очаквал, че от следващата година светът ще стане по-добър. Дори понякога си казвам, че рано съм роден...Това съм изразявал и в някои други творби: „И аз опитвам да тичам пред вятъра..." или „Моите бъдещи възрасти тичат след мен уморени..." И това „тичане пред вятъра" неведнъж ми е носило разочарования. Но е имало, макар и рядко, и хубави сбъдвания. Такива са някои емоционални мигове в живота ми. Такава е и самата стихосбирка „Вечно подранил". Много от стиховете в нея предусещах, че ще напиша. - В книгата имате и иронични, почти хумористични неща. Какво е за вас хуморът - част от поезията или средство за по-лесно преглъщане на абсурдите?- Мисля, че чувството за хумор е необходима черта на съвременния човек. Особено иронията и самоиронията.Спомням си думите на известен словашки актьор: „Хуморът е най-достойният начин да бъдеш тъжен"... За жалост не всички хора притежават това чувство и те наистина по-трудно преглъщат житейските абсурди

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/vechno-podranil-konstantinov-1494819.html

Свързани новини: