На 20 декември 1990 г. Иван Костов става финансов министър в коалиционното правителство между БСП и СДС, на което министър-председател е Димитър Попов. Много порочната формула на коалиция между БСП и СДС създаде неразрушимата и до днес традицията на сговор между „десни” и „леви”.

Традиция, която трови политическата среда в България вече четвърт век и опази от разследване и възмездие както тоталитарните престъпници, така и посткомунистическия криминалитет, внедрен във висшата публична власт.

От лаборант на БКП до премиер

Обяснението за главоломното кариерно израстване на другаря Костов в рамките само на една година може да се търси в няколко посоки. Първо, Иван Костов от 1983 г. е част от екипа на лабораторията, а впоследствие Иаучноизследователски институт по прогнозиране на социално-икономическото развитие на страната, оглавяван от проф. Иван Илиев, главен икономически помощник на Т. Живков и съветник на министър-председателя Гриша Филипов. В това си качество Костов е бил познат за върховете на тогавашната комунистическа държава и това обяснява иначе съвсем нелогичния въпрос на Т. Живков през ноември 1990 г., отправен към К. Кеворкян: „Сега Костов ли ще правите премиер?!” Второ, за периода от първото си появяване в Българската телевизия в началото на декември 1989 г. в предаването „Лице в лице” с водещ Васил Марков до декември 1990 г. Иван Костов се издига от преподавател по политикономия на социализма до финансов министър главно с решаващата помощ на Андрей Луканов.

Кретатура на Луканов

Бившият лидер на СДС Петър Берон свидетелства, че през есента на 1990 г. Луканов идва при него на среща и казва: „Дай да направим Иван Костов министър”. И воала, Костича става министър. При това не какъв да е, а на финансите. Трето, Иван Костов е безсърдечен и много нахъсан политически хамелеон, удивително гъвкав, коварен и двуличен тип, а такива бяха на почит в онези времена (комай и сега е така). Хайде сега да видим как се проявява другарят Иван Йорданович, докато е на тази супервлиятелна и много мощна откъм възможности за злодейства и далавери публична позиция. Когато Иван Костов е разпитван на 19 май 1994 г. в специалната парламентарна комисия, сформирана в 36-ото НС по аферата „Сапио”, той дава отговор, който ще остане неизменен през годините:

„По този въпрос има прокурорско обследване и има прокурорско заключение. Писал съм обяснения, които са били уважени. Така че трябва да знам дали вие познавате тези документи, или не ги познавате, защото, ако не ги познавате, комисията трябва да направи усилия, за да ги прочете. И ако има някои допълнителни сигнали, допълнителни аргументи и факти, да ми ги постави. За мен този въпрос е приключен със заключението на прокурорското обследване…”

1. Писмото, с което Костов освобождава “Сапио” от данъци, такси и мита

Пито-платено

Какво следва от тази позиция на Иван Костов? За да се започне следствие срещу Иван Костов като депутат, е нужно снемане на неговия имунитет, а такова нещо през 1993–1994 г. не се е случило. Тази прокурорска проверка е приключила и не е заведено дело. Изводът е, че престъпление няма и всичко около този случай трябва да се смята за „пито-платено”. Само че е пито, но не е платено. Както в стотици, ако не и хиляди подобни случаи през последния четвърт век. Какви са фактите по скандалното освобождаване от данъци, мита и акцизи на фондация „Сапио”? На база на запитване от фондация „Сапио” с писмо № 92-00-0027 от 10 април 1991 г., подписано от Иван Костов, се посочва: „Уведомяваме Ви, че на основание чл. 1 от Постановление на Министерския съвет №133 за осигуряване на условията за развитието и функционирането на фондациите, учредени и извършващи дейност съгласно чл. 142–152 от Закона за лицата и семейството, фондациите се освобождават от държавни и местни данъци и такси. Съгласно решението на Софийския градски съд фондация „Сапио” е регистрирана в съответствие с посочените по-горе изисквания и не следва да внася държавни и местни данъци, такси и мита.”

Трите кита на корупцията

Нечуваната корупция в началото на 90-те намира своите главни основания в три нормативни акта, които осигуряват това. Първият е законът за кооперациите. Вторият – постановлението на МС за фондациите. Третият е постановлението за спортните организации. Тези три нормативни акта са в основата на освобождаването на кооперации, фондации и спортни организации от данъци и такси, което позволява чрез такива структури, зад които веднага застават мощни престъпни групировки, да се натрупа първоначалният капитал за дейността им след това. И всичко идва от спестени данъци към държавата, т.е. тя сама финансира своя най-мощен враг мафията, която е в основата на повечето проблеми в страната ни още от началото на 90-те г. до днес. Днес вече знаем, че фондациите, кооперациите и спортните организации са били просто едно прикритие на стоящи зад тях фирми. И когато МФ решава да предяви иск към фондациите, се оказва, че те не притежават никакви активи, а всичко, което е преминало през тях, отдавна е акостирало в тези фирми, ползвали услугите на фондации и кооперации като удобна форма за избягване плащането на данъци.

Транзит на милиони

Милионите не са останали в „Сапио”, а само са минавали транзит през фондацията, за което тя е получавала комисиона, която е похарчена, и затова след актовете на Софийско данъчно управление те събират едва 234 щ. долара и 379 лева. А иначе, както ще прочетете след малко, само при фондация „Сапио” (през целия є период на съществуване) става дума за около 400 млн. лева невнесени данъци, такси, мита. Курсът на долара в края на 1991–1992 г. варира около 19–22 лева за долар. „Сапио” е ощетила държавата с около 20 млн. долара. И това е само една фондация. Ама каква фондация – цял финансов министър стои зад гърба є. На 19 февруари 1992 г. председателят на фондация „Сапио” Ясен Златков пише писмо до тогавашния финансов министър Иван Костов, с което моли: „…По изключение да разрешите договорените вече стоки да бъдат внесени по режима, предвиден в 133. ПМС/1990.”

Запор на нищо

Ревизионният акт на “Сапио”

На 24.III.1992 г. финансовият министър Иван Костов пише резолюция върху писменото искане на фондация „Сапио” и разрешава „по изключение” договорените от фондацията стоки да бъдат внесени по режима на ПМС №133 от 1990 г., ако това стане до 31.III.1992 г. Според справка на Столично данъчно управление от тогава задълженията на фондацията са огромни: Извършена е данъчна проверка на фондация „Сапио” за стопанската є дейност през 1991 г. в нарушение на чл. 133 от Закона за лицата и семейството. Тя е установила следните държавни вземания, невнесени в бюджета:

74 164 хил. лева мита и 15% импортна такса

7333 хил. лева данък върху оборота

237 551 хил. лева акциз.

Дължимите суми не са калкулирани в цените на стоките. На тази основа са извършвани продажбите по цени, няколкократно по-ниски от реалните (с неначислени мита, данък върху оборота или акциз). Тъй като следващите косвени данъци и мита не са начислени в цените на реализираните вносни стоки, те не са платени от потребителите, поради което като реална величина не съществуват. В резултат на това се постига бърз оборот на реализация, с което се формира облагаема печалба в размер на 32 977 хил. лева. За нея не са внасяни полагащите се:

13 190 хил. лева данък върху печалбата

3297 хил. лева вноски за общинските народни съвети

650 хил. лева вноски за фонд „Мелиорации”

Актът е обжалван от фондация „Сапио” в Софийския градски съд, но жалбата е отхвърлена. Върховният съд също потвърждава акта на СДУ, след което е наложен запор върху сметките на фондацията. Но поради липса на средства в нея, сумите не са събрани. Описано е недвижимото имущество на фондацията – един апартамент.

Фалшива патица

Впоследствие фондация „Сапио” е закрита, а със средства на фондацията са създадени нови седем фирми. При извършените в тях проверки се оказва, че единствено „Сапио-забава” дължи 6599 лева. Докато дължимите от фондация „Сапио” данъци, мита и такси са около 400 млн. лева. Но „Сапио” е била просто фалшива патица, нищо повече. Ето това значи „Пито, но не платено”. Днес случаят е напълно приключен, безвъзвратно потънал в прашните архиви, и само за някои от най-паметливите коментатори остават отделни фрагменти от тази много сериозна афера от онова време. Най-логичният въпрос днес е – имал ли е вина Иван Костов като финансов министър и каква е тази вина, ако е съществувала? За мен такава вина има и тя е свързана с обстоятелството, че резолюцията „По изключение до 31.III.1992 г.” на финансовия министър, която той прави на 24 март същата година, осигурява една седмица, в която да не се прилага ПМС №36 от 26.II.1992 г. – постановлението, с което преференциалният режим на фондациите е премахнат.

В резолюцията на Иван Костов има два смущаващи момента. Първо, тази резолюция е в пълно противоречие с отговора, който МФ дава на фондация „Сапио”. В своето писмо фондацията моли за освобождаване, но и подсказва, че става дума за освобождаване от данъци на стопанска дейност – това е съвсем видимо и разбираемо от писмото им. Вторият момент, който според мен представлява нарушение на законите, е, че не може с подпис, пък бил той и на министъра на финансите, да се удължава срок на нещо, което е отменено с постановление.

Фаталният подпис

А сега да видим как самият Иван Костов обяснява тази своя резолюция „По изключение до 31.III.1992 г.”. Първоначално Костов настоява, че няма начин той да е написал такава резолюция. Убеден е, че някой е фалшифицирал неговия подпис и затова настоява за полицейска експертиза. Аргументите му са, че той има плавен, много фин и стегнат почерк, докато тази резолюция е с разкривен почерк. Разкривения си почерк Иван Костов описва като резултат от това, че е писал не върху маса или бюро, а на гърба на някого, докато са го хванали натясно в парламента. Оказва се, че подписът все пак е неговият. Той млъква и си затрайва. Факт е обаче, че от тази негова резолюция са се възползвали в свръхголеми размери от фондация „Сапио” и са извършили за кратък период от време огромен внос на стоки. Забележете още кои са другите фирми, облажили се с десетки милиони чрез рефинансиране на сделки с помощта на фондация „Сапио”:

„Полиол” – Сливен, която рефинансира сделки за 28 млн. лева през „Сапио”;

„Национал ЕМХ 90” – Пловдив, която рефинансира сделки за над 16 млн. лв.;

„София Комерс Консултинг”, която рефинансира сделки за над 13 млн. лв.;

„Бартекс”, която рефинансира сделки за над 12 млн. лв.;

„Фортуна”, която рефинансира сделки за над 10 млн. лв.;

„Ексимпо М”, която рефинансира сделки за над 10 млн. лв.;

„Софил – Нова Бразилия”, която рефинансира сделки за близо 7 млн. лв.;

ЕФ „Емил Дочев”, която рефинансира сделки за над 6,6 млн. лв.;

„Хорестар Бета”, която рефинансира сделки за над 5 млн. лв.;

„Розим”, която рефинансира сделки за над 5 млн. лв.

1. Подписът, с който Костов като финансов министър дава една седмица на “Сапио” да извърши далавери за милиони

Липса на доказателства

Случаят „Сапио” беше забравен след 1994 г. Когато обаче ОДС спечели безапелационно изборите през 1997 г. и номинира Иван Костов за министър-председател, двама депутати от парламентарната група на Демократичната левица, Велко Вълканов и Драгомир Шопов, пуснаха сигнал до Главна прокуратура. В този сигнал Вълканов и Шопов настояваха главният прокурор Татарчев да предяви срещу премиера Костов граждански иск за нанесените на държавата щети от аферата „Сапио”. Скоро след това подобен сигнал до Главна прокуратура изпращат и двама жители на град Дупница, които, както се оказва впоследствие, са родителите на Веска Меджидиева. През 1997 г. следователят Румен Киров от отдел 03 (за стопански престъпления) на Националната следствена служба приключва проверката с мнение, че следва да се прекрати поради липса на доказателства.

През март 1999 г. новоизбраният главен прокурор Никола Филчев заявява, че Иван Костов е невинен и не е извършвал престъпление по този казус. През 2002 г. десетгодишната давност напълно освобождава Иван Костов от каквато и да е възможност да бъде разследван повече. Както настояваше една известна жаргонна фраза, плъзнала в началото на 90-те: „Битият бит, Бетина Чампоева… си знае!”

Златков от философ марксист до частен бизнесмен

Хора като Ясен Златков разбират какви огромни възможности за спекулации дава Постановление №133 от 1990 г. на Лукановото правителството. Първоначално фондациите са около 500, но скоро след това броят им надхвърля 3400. „Сапио” е една от първите. Председател е синият депутат Ясен Златков, близък на Иван Костов.

Ясен Златков

“Сапио” бързо създава клонове в различни сфери – на забавленията, здравеопазването, училищата, магазини и др. В многостранната си дейност с размах се включва в безмитния внос, особено в търговията с цигари, алкохол, скъпа техника, кафе и др. Интересни са основателите на „Сапио” – освен председателя Ясен Златков съоснователи са: Научно-координационният съвет при БАН; СУ “Св. Климент Охридски” и издателство „Мисъл – 90”. Биографията на Ясен Златков също е впечатляваща. Той е доктор на философските науки, бивш колега на Георги Първанов от Института на БКП при ЦК на БКП. Неочаквано той става син депутат от СДС във Великото народно събрание и бързо забравя и за философията. Както Иван Костов и той извършва светкавична „метаморфоза”, но вместо да се занимава с политика, става частен бизнесмен.