Иван Николов: Политическите парадокси в Босилеград

Под заглавие „Политическо напрежение в Босилеград – полицейски сили защитаваха общинарите“, сръбският вестник „Блиц“ в статията си от 15. 01. 2016 г. информира за протестното шествие, което местната организация на Сръбската прогресивна партия под ръководството на г-жа Невенка Костадинова проведе срещу пагубната политика и катастрофалните резултати от 15-годишното управление на кмета Владимир Захариев.

Протестиращите искаха от сръбското правителство да разпусне сегашното общинско ръководство и да заведе временни мерки, да смени кмета Владимир Захариев и командира на Полицейското управление в Босилеград Новица Стоянов. Минавайки покрай паметника на Левски, шествието спря и отдаде почит на Апостола.

По същото време кметът на открито, пред Общината, проведе заседание на Общинския съвет и събрание на своите привърженици. Поради рискове за сигурността на гражданите, от вътрешността на Сърбия пристигна взвод жандармерия за борба с масови безредици, който охраняваше двете групи и ги снимаше, но живият зид бе построен точно пред кмета и неговите привърженици?!

Някак си само по себе си се натрапваше впечатлението, че жандармерията е дошла да защитава кмета от собствения му народ! Други пък изтълкуваха присъствието на жандармерията и като опит за сплашване на опозицията в Босилеград. Нищо че този път тя излезе под партийните знамена на премиера Вучич. По правило, жандармерия в Босилеград идваше само на 19 февруари, когато КИЦ и ДСБ отдават почит на паметта на Левски.

Сега се оказа, че службите и органите на МВР нямат доверие на българите дори и когато те под сръбските партийни знамена излизат да протестират и да искат гражданските си права. Политическото напрежение в Босилеград нараства вследствие на тежкото социално-икономическо положение и неспособността или нежеланието на държавата да преразгледа резултатите от управлението на „вечния“ кмет Владимир Захариев, който изправи общината пред пълна катастрофа.

Използвайки държавните субсидии и зависимостта на социално най-слабото население, той редовно манипулира изборите и си осигурява мандат след мандат. Още повече, през последните два мандата той злоупотреби и с помощта, която България оказва на своите сънародници в Босилеград в здравеопазването, образованието и българското гражданство, за да изнудва гласове на местните избори за себе си и сръбската националистическа партия ДСС, която вече няма парламентарно присъствие.

Злоупотребявайки с ресурсите и на сръбската, и на българската държава, Владимир Захариев се укрепи на власт и се превърна в едноличен диктатор, който, въпреки конфликта на интереси, едновременно управлява с общината и Националния съвет на българското малцинство в Сърбия.

Този съвет, според сръбското законодателство, отговаря за образованието, информирането, културата и служебната употреба на българския език. Това са областите, които и най-много проблематизират положението на българското малцинство в Брюксел, а с това и преговорите на Сърбия за сръбското еврочленство.

В началото на миналата година, Владимир Захариев се опита да употреби и българския премиер Бойко Борисов, за да закрие КИЦ „Босилеград“ заради безкомпромисните му позиции срещу неговото управление. В следващите няколко месеца Захариев влезе в остър конфликт и с частния бизнес в Босилеград, който, опитвайки се да приватизира и да раздвижи парализираната икономика в града, може да предложи работа и да привлече част от хората, живеещи сега от социалните подаяния разпределяни от кмета.

Според сръбските медии, срещу Захариев са образувани над 40 наказателни производства, а разни държавни контролни органи и инспектори непрекъснато сноват от Белград до Босилеград. Интересно е, че в сръбските медии напрежението в Босилеград се обяснява по-скоро като партиен и конфликт на интереси между кмета и местните бизнесмени, отбягвайки тежките теми за социално-икономическо положение, застрашаващо общината с обезлюдяване и спазването на правата на българското малцинство.

Недоумението идва и от идеологическата близост на двете партии, които сега си оспорват управлението – и двете принадлежат към консервативния сръбски национализъм. Парадоксално е, че и двете разчитат на българският бизнес да дойде в Босилеград и да осигури препитание на хората! През изминалите 15 години, Владимир Захариев не допусна външни инвеститори в Босилеград и упорито преследваше местните.

В политически план особено яростно преследваше представителите на Демократичния съюз на българите с дежурните пропагандни клишета и обвинения в „сепаратизъм“. С това попречи на българите в Сърбия да се организират и легитимират като самостоятелен политически субект, превръщайки ги и до днес в заложници на сръбските политически партии. В медийното затъмнение, в което ги е поставил кметът, измъчените босилеградски граждани нямат време да мислят за подобни политически тънкости.

Доведени до безизходица, те са готови, без да си правят илюзии, да застанат и под партийните знамена на Вучич и с дявола да се съюзят, стига той да ги избави от диктатурата на Захариев и да отприщи процеса на промените. Каквито и да са те. Едно е сигурно – социалното напрежение в Босилеград ще ескалира и ще се усложнява, още повече ако не се вземат спешни мерки. Организаторите на протестното шествие (наивно) вярват, че под знамето на управляващата партия в Сърбия ще обезоръжат сръбската националистическа пропаганда и ще бъдат по-добре чути.

Въпреки че този филм вече са го гледали. Захариев също беше част от управляващото мнозинство на предишния президент Воислав Кощуница. Сега отново Белград е на ход. Протестиращите се надяват, че преговорите на Сърбия за членството в ЕС ще накарат сръбските управници да чуят и да се отзоват на писъците, които идват от Босилеград. И докато те разчитат на Вучич, самият той се чувства несигурен и обяви, че ще отиде на избори, въпреки че партията му има 2/3 мнозинство в Парламента?!

Войводина и Санджак остро критикуват управлението му и все по-настоятелно поставят исканията си за автономия.

По същото време жандармерията на Вучич прави жив зид защитавайки Захариев от неговите избиратели и от партийни привърженици и активисти на СПП?! Вместо наивно да разчитат на популистките сръбски партии, които са част от проблема, но не и от решението, българите в Босилеград имат нужда от коренно преосмисляне на политическото си поведение. Протестно шествие на българи под сръбски партийни знамена. Дали ще бъдат чути или употребени за партийни цели? / ---------------- Иван Николов е писател и председател на Българския културно-информационен център в Босилеград, Сърбия.

Прочети цялата новина http://pik.bg/иван-николов-политическите-парадокси-в-босилеград-news480315.html

Свързани новини: