Експерти поеха защитата на културното наследство в свои ръце вместо МК

Историци, археолози, архитекти, реставратори и др. професионалисти, част от Форум „Културно наследство” (ФКН), внесоха в парламента контрапредложения за поправки в Закона за културното наследство, в разрез с внесените и гласувани на първо четене поправки на Министерството на културата. Идеите на МК предизвикаха бурна реакция в обществото, професионалните среди и някои политици, които обвиниха ведомството, че се опитва да улесни унищожаването на паметниците на културата и да засили корупцията в общините . Промените предвиждат вече не само Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), но и общините сами да преценяват допустимите намеси по сградите, обявени за паметници на културата. Те ще могат да назначават експерти, които работят на щат в нея. Решенията ще се взимат от най-малко трима чиновници, които да дават необходимата оценка при инвестиционни намерения и намеса при даден паметник на културата - тоест дали и как той да бъде ремонтиран, достроен или направо съборен. Законопроектът въвежда и принципа на "мълчаливо съгласие", което означава, че ако по даден проект няма становище до два месеца след постъпването на документацията - това автоматично ще приема за одобрение. Според вносителите така ще се преодолее бездействието на администрацията и ще се прекъснат възможностите за корупция. Затова експертите дават свои собствени предложения, които според тях биха помогнали за защитата на историческата ни и културна памет, която през последните години се руши със забележителна скорост. Сред тях са: - връщане за публично обсъждане приетия на първо четене ЗИД на ЗКН; - увеличаване на работещите в НИНКН и и създаване на негови териториални звена; - бюджетно или целево осигуряване на планомерен процес за актуализация на регистъра на недвижимите културни ценности; - дигитализация на Националния документален архив на недвижимите културни ценности; - sъздаване на национална институция за недвижимото културно наследство - първостепенен разпоредител с бюджетни средства, със статут на Държавна агенция, с четири основни звена: • информационно, което да създава и поддържа публичен регистър и база данни за недвижимите културни обекти; • методологично (научно), което да разработи методологията за оценка на различните категории обекти и за различните видове дейности (намеси в тях);режими на опазване • оперативно, което да прави оценките за определена категория обекти (тези, които ще се контролират на национално ниво); • контролно (инспекторат), което да действа съвместно с ДНСК и да контролира изпълнението на задълженията на общините, собствениците и ползвателите на НКЦ и изпълнението на решенията на държавната агенция и нейните структури. Основна цел е максимално ограничение на влиянието на Министерството на културата при вземането на решения. Публикуваме декларацията на Форум „Културно наследство” (ФКН) без редакция: Във връзка с публикувания на страницата на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, сигн. 554-01-128/08.07.2015 г., Събранието на Форум „Културно наследство” след проведена дискусия, състояла се на 21.07.2015 г. и като изхожда от целите за усъвършенстване на националната политика за опазване на културно-историческото богатство на страната ни, в съответствие с международните документи, принципите, методите и етиката на научната консервация и реставрация, и в защита на обществения интерес, изложени в Меморандума от 29.05.2015 г., изрази своята категорична позиция, която представи пред комисията по култура и медии с писмо вх. № ПГ-539-00-112/ 31.07.2015 г. като същевременно предложи диалог и сътрудничество при обсъждане на законопроекта преди внасянето му в пленарна зала за второ четене. На 19.11.2015 г. проектът на ЗИД на ЗКН беше приет почти единодушно от ККМ, без предварително широко обществено обсъждане и въпреки отрицателните становища по него на МК, НИНКН, НСОРБ, БНК на ИКОМОС и ФКН, а на 04.02.2016 г. той беше приет на първо четене и от НС. Във връзка с горното Събранието на Форум „Културно наследство”, след проведена дискусия, състояла се на 11.02.2016 г. намира за необходимо да заяви следното: Изразяваме твърдото си убеждение, че реформа е необходима за оптимизиране на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство, но след задълбочен, внимателен и безпристрастен анализ на състоянието на недвижимото културно наследство /юридическа защита и техническо състояние/ и нормативната уредба за усъвършенстването на националната система за по-ефективни координация, контрол, превенция и стимулиране на опазването му. Заявяваме, че държавната политика на България през последните 15–20 години в тази специфична област е непоследователна, хаотична или кампанийна, с несъвършено, неотговарящо на съвременните реалности законодателство. Липсва ясна визия за националните приоритети и програмна обвързаност с общоприета дългосрочна стратегия, задължаваща всяко правителство да я прилага, независимо от тясно-партийните си интереси. Намираме така направените предложения за промени в ЗКН за противоречащи на обществения интерес за опазването и устойчивото управление на българското културно наследство. Смятаме, че са пренебрегнати основни принципи за разделяне на експертните от контролните функции на държавата и местните органи. С предложените изменения на закона се създават предпоставки за корупция и усвояване на средства по европейски проекти, без необходимата експертиза, което е заплаха за унищожаване на автентичността на отделни обекти и цели археологически и архитектурни ансамбли и поставя цялото българско културно наследство в риск! Вярваме, че това не може да бъде цел на един законопроект. ФКН предлага на НС да върне за публично обсъждане приетия на първо четене ЗИД на ЗКН, и да определи срок, в който да бъде изготвено ново предложение по този законопроект, което да бъде внесено отново за разглеждане след съответните съгласувателни процедури в НС. Новото предложение следва да се мотивира с подробен анализ и оценка на рисковете и очакваните резултати от предлаганите изменения. Настояваме до формиране на консенсусна визия и национална стратегия за изграждане и развитие на модерна национална система за опазване на недвижимото културно наследство и в съответствие с директивите на международните документи в областта на културното наследство, които страната ни е ратифицирала с ангажимент да ги прилага, на първо място да се възстанови и укрепи националната, независима експертна институция, гарантираща професионалното, експертно, научно изследване, опазване и представяне на недвижимото културно наследство (НИНКН). Спешно следва да се повишат експертният и административен капацитет на НИНКН чрез увеличаване на числения му състав и създаване на негови териториални звена, в съотвествие със съществуващата разпоредба на Чл. 18, ал. 3 от ЗКН. Едновременно с това деконцентрацията на експертната дейност за опазване на недвижимите културни ценности (НКЦ) е отдавна търсена и желана посока за развитие на дейността, но при едновременна децентрализация и на административно-контролните функции и при ясното обвързване на правомощията на териториалните звена с определени категории НКЦ. Съзнавайки сложността и неотложността на проблемите, недостига на финансов и експертен ресурс, предлагаме да се приложи двустепенен модел за тяхното решаване, а именно: Спешни / незабавни мерки 1. Връщане на съгласувателните правомощия от МК в НИНКН, повишаване на експертния и финансов капацитет на НИНКН, така че да могат да създадат предвидените в ЗКН, чл. 18 (3) териториални звена, които да подпомагат консултативно общинските администрации и гражданите по места. 2. Бюджетно или целево осигуряване на планомерен процес за актуализация на регистъра на недвижимите културни ценности. 3. Дигитализация на Националния документален архив на недвижимите културни ценности. Мерки със средносрочна перспектива 1. Създаване на интернет базирана информационна система за недвижимите културни ценности, даваща пълен достъп до режимите за опазване на недвижимите културни ценности. 2. Създаване на Специализирана кадастрална карта на недвижимите културни ценности. 3. Създаване на национална институция за недвижимото културно наследство - първостепенен разпоредител с бюджетни средства, със статут на Държавна агенция, с четири основни звена: • информационно, което да създава и поддържа публичен регистър и база данни за недвижимите културни обекти; • методологично (научно), което да разработи методологията за оценка на различните категории обекти и за различните видове дейности (намеси в тях);режими на опазване • оперативно, което да прави оценките за определена категория обекти (тези, които ще се контролират на национално ниво); • контролно (инспекторат), което да действа съвместно с ДНСК и да контролира изпълнението на задълженията на общините, собствениците и ползвателите на НКЦ и изпълнението на решенията на държавната агенция и нейните структури. Форум „Културно наследство” е подготвил свои предложения за изменение на ЗКН в контекста на формулираните спешни/незабавни мерки за повишаване ефективността и оперативността на системата за опазване на недвижимото културно наследство в настоящата й структура. Като средносрочна мярка е развита по-подробно идея за създаване на Държавна агенция за недвижимо културно наследство като първостепенен разпоредител на бюджетни средства, която да обединява функциите на НИНКН и съответните дирекции в Министерството на културата, разписани в действащия ЗКН, чл. 15, чл. 16, чл. 18, чл. 19, т.1-11. Изразяваме готовност да се присъединим към широк дебат и експертно участие в предстоящите обсъждания на ЗКН. Приложения: 1. Описание на действащата процедура, по която се съгласуват постъпващите преписки в НИНКН и МК (съгласно заповед на министъра на културата, подновявана при всеки нов кабинет); 2. Предложение за създаване на Държавна Агенция за недвижимото културно наследство. София, 23. ІІ. 2016 г. Приложение 1 Действаща процедура, по която се съгласуват постъпващите преписки в НИНКН и МК (съгласно заповед на министъра на културата, подновявана при всеки нов кабинет): 1. В деловодството на НИНКН се внася заявление за съгласуване от Министерство на културата на някакво инвестиционно намерение, проект или устройствен план. 2. Заведената преписка се насочва за работа към отговорен експерт. 3. Водещият експерт получава подробна справка от Регистъра на недвижимите културни ценности за статута на обекта. забележка: Регистърът се води от НИНКН, не е цифровизиран и е на разположение единствено в сградата на НИНКН, ерго който и експерт да пише становище – от предлаганите тричленки или от НИНКН, ще трябва да направи тази справка в НИНКН. 4. Водещият експерт получава подробна справка и проучва документите за културната ценност, налични в Националния документален архив на недвижимите културни ценности. забележка: Националният документален архив се съхранява и поддържа от НИНКН, не е цифровизиран и е на разположение единствено в сградата на НИНКН, ерго който и експерт да пише становище – от предлаганите тричленки или от НИНКН, ще трябва да направи тази справка в НИНКН. 5. Водещият експерт получава становища от специалисти по различни дисциплини (според спецификата и сложността на обекта – археолог, инженер-конструктор, химик-технолог, художник-реставратор, изкуствовед, историк, специалист по териториално устройство, ландшафтен архитект, климатолог и т.н.). 6. Водещият експерт подготвя обобщено полидисциплинарно становище и го предлага за подпис на директора на НИНКН. По преценка на директора за обекти с особено сложна проблематика или от особена важност становището се формира окончателно след разглеждане на преписката на експертен съвет. 7. След като становището е одобрено и подписано от директора, водещият експерт подготвя преписката, като отбелязва местата за подпечатване и заверка от министъра, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗКН. 8. Изготвя се подробен опис на внесените материали и придружително писмо за изпращане на цялата преписка в МК. За улесняване на работата в Министерство на културата становището на директора на НИНКН се изпраща и в електронен вид. 9. Така окомплектованата преписка се превозва с автомобил до сградата на Министерство на културата. забележка: Извозването на преписките не се случва ежедневно, а при натрупване на „достатъчен“ брой. Няма разписана процедура, която да гарантира целостта на преписките при пренасянето им. 10. Подготвените от НИНКН преписки и становище се завеждат в деловодната система на МК. 11. Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ изготвя съгласувателно становище от името на министъра. забележка: За целта се използва електронния вариант на становището на НИНКН, но има немалко случаи, в които становището на МК е в противоречие с експертната позиция на НИНКН. 12. При положително становище, инспектори от МК (вече са само 2!) поставят печати върху документацията и поднасят за подпис становището на министъра, или „оправомощени от него длъжностни лица“. 13. Становището на министъра се извежда в деловодството на МК. 14. Преписката, заедно с другите се товари отново на автомобил и се откарва в НИНКН. забележка: Извозването на преписките не се случва ежедневно, а при натрупване на „достатъчен“ брой. 15. Отговорният експерт приема преписката, отделя архивно копие и изготвя изпращателно писмо с опис на материалите. 16. Отговорният експерт изготвя сметка за дължима такса, съгласно одобрен ценоразпис. 17. Уведоменият с писмо (или по телефона) вносител получава от деловодството на НИНКН своята преписка след заплащане на таксата. Изложените стъпки описват обичайната рутинна процедура. Дори краткият й преразказ показва колко е усложнена и тромава. За съжаление, предложеният ЗИД на ЗКН не предвижда нейното съкращаване. Експертите от новосъздадените общински звена ще трябва да пътуват до София, за да свършат своята работа в НИНКН, защото състоянието на системата не позволява друго. В същото време е видно, че в тази процедура има дублирани дейности (от № 8 до № 14), чието съкращаване може да доведе до реално редуциране на сроковете. Приложение 2 Предложение за създаване на независима Държавна агенция за недвижимо културно наследство на подчинение на МС (първостепенен разпоредител на бюджетни кредити) Да се създаде Държавна агенция с четири основни звена: - информационно, което да създава и поддържа публичен регистър и база данни за недвижимите културни обекти; - методологично (научно), което да разработва методологията за оценка на различните категории обекти и за различните видове консервационни намеси; да ръководи методологично пилотни–научноекспериментални проекти за опазване на върхови ценности на културното наследство, които не подлежат на възлагане по реда на ЗОП; - оперативно, което прави експертна оценка на проектните намерения за опазване и социализация на недвижимите културни ценности; - контролно (инспекторат), което ще контролира прилагането на Закона за културното наследство. Към Агенцията се създават териториални звена в общините, които са базови за шестте региона за планиране. Според стратегическите документи, инвестиционната политика ще се провежда по региони за планиране. Териториалните звена се ситуират на територията на общинските администрации, но са на щат и подчинение на агенцията. Разработват се правила за взаимодействие с териториалната администрация, за максимално бързо осигуряване на информацията от имотните регистри и др. общински данни.  Агенцията и нейните териториални звена следва да издават решения, а не становища. Решенията ще са задължителни; публични; обжалваеми. Министерството на културата не следва да има място в този процес. Експертите в Агенцията се назначават с конкурс съгласно специално разписани правила и механизми за техния подбор, експертен контрол върху тяхната работа и възможности за санкции и отписване в случаите на грубо нарушение на професионалните и етични норми на работа. Агенцията създава регистър на експертите (по браншове), с които работи. Агенцията би следвало да има право да привлича експерти при специфични случаи, или за определени компоненти на оценката, за които не е целесъобразно да поддържа щатни бройки. Резултати от създаването на Държавна агенция: - избягва се тромавата съществуваща административна процедура; - ускорява се процеса на вземане на решения; - прозрачност на процедурите; - информацията на всички нива е публична; - децентрализира се процеса на вземане на решение и се ангажират общините; - ясно се дефинира отговорността при вземане на решенията; Следствия - подобрява се контролът по спазване на решенията на агенцията (в закона следва да се предвидят строги санкции за всички нарушители, в т.ч. за кметовете); - публичността на информацията е предпоставка за привличане на хората към каузата за опазване на културното наследство. - намаляват предпоставките за корупция. - намалват възможностите за популизъм и злонамерени оценки. Агенцията следва да разработи типови формуляри за изготвяне на становища и стандартни въпроси (или да ползва утвърдените до момента съгласно Наредба 2), на които задължително трябва да се отговори, критерии за оценка и др. подобни. Процесът на оценяване трябва максимално да се обективизира и едновременно да се стандартизира. Оценъчните карти и становищата следва да са публични и да се отразяват в информационната система при всяка намеса в който и да е обект. СТАНОВИЩЕ на ФОРУМ „КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО” (ФКН) ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (сигн. 554-01-128/08.07.2015 г.) 1. Не приема предложените изменения на чл.17 и чл.84, ал.(2) от ЗКН Членовете на ФКН смятат, че предложеното изменение цели „преодоляване” на независимата експертиза на Националния институт за недвижимо културно наследство чрез прехвърляне на негови правомощия към общински звена, пряко подчинени и съответно зависими от местни органи на управление. Това е поредната стъпка към обезличаване и унищожаване на този културен институт с 60 годишна история и представлява неизпълнение на ангажименти поети по международни договори, по които Р. България е страна, Съгласно ратифицираната през 1991 г. от ВНС на Р. България Конвенция за защита на архитектурното наследство на Европа (Гренада-1985 г.), всяка страна се задължава „да внесе в своето законодателство... разпоредби, предвиждащи предаването на компетентно учереждение на проектите за разрушаване или изменение на паметници на културата, а също така на всеки проект, засягащ тяхната околна среда.” (чл. 4, т. 2, буква ‘а’). Изготвените предложения са формални. Те не отчитат както актуалното състояние на системата, така и естеството на съгласувателния процес, а именно: • Регистърът на недвижимите културни ценности е непълен, некомплектован и следва да бъде актуализиран. Същият не е достъпен електронно! Следователно новите експерти ще трябва да пътуват до НИНКН, където могат да получат документ за статута и режимите за опазване на конкретния обект.Архивът, съпътстващ регистъра и съдържащ всякакви документи, касаещи НКЦ, се съхранява и обслужва от НИНКН в София. Същият не е дигитализиран и е достъпен единствено в сградата на НИНКН – в София. • Съгласувателната процедура, описана в чл. 84, по същество се запазва, като експертните становища на НИНКН се подменят от становищата на новите общински звена, но се предполага същият механизъм на пътуване , завеждане, обработване, заверяване, подпечатване и извеждане на преписките, • Новопредложените „специализирани звена от наличната численост на общинската администрация, които се състоят най-малко от три лица, отговарящи на изискванията по Чл. 164, ал.2” не гарантират необходимата полидисциплинарност при съгласувателния процес. Консервацията и реставрацията са полидисциплинарни дейности и за съгласуването на проектите са необходими различни експерти със специфични познания в сферата на наследството: архитект, археолог, конструктор, химик-технолог, изкуствовед, художник-реставратор, климатолог и т.н, с каквито общините не разполагат. • Липсата на каквато и да е обвързаност на експертните правомощия на общинските звена със стойностната скала на недвижимите културни ценности, означава, че те се прилагат за всички ценности на територията на общината, независимо от тяхната категория (световно, национално, местно, в ансамбъл и за сведение), или типология (археологически, исторически, архитектурно-строителни, художествени, урбанистични, културен ландшафт, парково и градинско изкуство, етнографски и културен маршрут). Това поставя ценности от национално и наднационално значение в сериозен риск, защото проектите, свързани с тях, не могат да получат адекватна и независима експертна преценка. • Министерството на културата, съгласно регламентираните в ЗКН задължения, не може да изпълнява ролята на „компетентно учереждение” по смисъла на Конвенция за защита на архитектурното наследство на Европа. Концентрация на всички правомощия в сферата на опазването върху Министъра на културата, без съобразяване със спецификите им, допълнително утежняват и без това усложнените процедури. Изложеното в мотивите на ЗИД на ЗКН твърдение, че „ще се облекчи в значителна степен обслужването на гражданите, ще се намалят техните разходи, свързани с пътуване, или изпращане на документи“ е некоректно, тъй като издаването на административния акт остава в правомощията на Министерство на културата, а това обстоятелство изисква отново преписките „да пътуват” до София и обратно, и вероятно отново ще преминават през институцията НИНКН, защото именно тя осъществява тяхното приемане, изпращане и архивиране. Аргументацията че „капацитетът на НИНКН е изключително нисък и стотици преписки се обработват в срокове, далеч надхвърлящи установения в ... „ звучи цинично след като беше осъществено няколкократно намаляване на щатния му състав /предимно експертния, тъй като обслужващата администрация е в рамките на стандартния миниум/, независимо от протеста на служителите на института, обоснован с подробно описание на технологията, процедурите, недостатъчния, към тогавашния момент, експертен състав и огромното количество текущи преписки и кампанийни проекти по европрограмите, изпратен до всички отговорни и заинтересовани инстанции, включително до Комисията по култура и медии в НС. Ясно е, че не се предвижда оздравяване, разширяване и повишаване на експертния потенциал на институцията, а постепенно изземане на функциите й. Мотивите ясно сочат намерение за дискредитиране и игнориране на експертизата на НИНКН и последователни действия за отстраняването му от процедурите по ”усвояване” на евросредствата. Правомощията на кметовете на общините и общинските съвети са ясно регламентирани в сега действащия ЗКН, Чл. 17, а Раздел IV от ЗКН разписва подробно правата и задълженията на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности, както и контрола, конкретните мерки и отговорната роля на местната власт за тяхното опазване. Заниженият контрол и липсата на санкции, както от страна на държавната власт, така и от страна на местната власт, са основни причини за лошото стопанисване на голяма част от недвижимото културно наследство и необратимите загуби на ценни обекти.Не на последно място, с предложението на ККМ се създават явен конфликт на интереси и оттам условия за корупционни практики, предвид обстоятелството, че „специализираните звена от наличната численост на общинската администрация“ ще са на пряко подчинение на кмета на съответната община, която ще се явява бенефициент и вносител на проекти, за които сама ще изготвя и съгласувателните становища. В заключение твърдим, че предложеното изменение на чл. 17 и чл. 84 от ЗКН не само че не подобрява нормативните условия за опазване на недвижимити културни ценности, но дори създава условия за тяхното влошаване. 2. Не приема предложената нова ал. (7) към чл. 84 Принципът на „мълчаливото съгласие“ е основен институт на административното право. Като такъв, той е включен и в общия Административно-процесуалния кодекс (АПК), действащ в Република България от 2006 г. АПК е общ закон и регламентира процедури, за които не съществува специален ред. В същото време тази административна процедура не е панацея за решаване проблемите на администрацията. Аргументът, че чрез „мълчаливото съгласие ще се преодолее бавното администриране на преписките и ще се ограничат бездействието на администрацията и възможностите за корупция“ считаме за неоснователен. Точно обратно – така се създават условия за законно бездействие на администрацията и нейното корумпиране на местно ниво. Разнообразните административни производства налагат, преди въвеждането на този принцип в специалните закони като ЗУТ, ЗКН и т.н., да се извърши комплексен правен анализ. Следва точно да се прецизират последиците от въвеждането му в конкретната област, за която се отнасят. Принципът на „мълчаливото съгласие“ беше включен в редакцията на чл. 84, ал. (4) от ЗКН при обнародването му (ДВ бр. 19 от 13.03.2009 г.) и със съответната правна аргументация същият бе отменен със ЗИД на ЗКН още същата година (ДВ бр. 92 от 20.11.2009 г.). Подобна разпоредба съществуваше по отношение на паметниците на културата и в ЗУТ през 2007 г., но също е отменена. Повторното въвеждане на този принцип в ЗКН, при условията на съществуващата усложнена и неясна съгласувателна процедура, ще доведе до административен хаос. Липсата на системност в действията на законодателя поставя въпроса за обосноваността на предишното решение на НС. Нещо повече, това е поредна демонстрация на липса на визия и последователност в законодателния процес. ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗКН от ФОРУМ „КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО” (ФКН) в контекста на формулираните спешни/незабавни мерки от Декларацията на ФОРУМ КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (сигн.554-01-128/08.07.2015 г.) МОТИВИ: С предлаганите изменения ФКН цели да се облекчи съгласувателният процес като се прекрати двустепенната процедура и се съкратят оптимално сроковете и разходите за обработване на преписките и за по-ефективно провеждане на политиката на опазване на недвижимото кулурно наследство на всички административни нива. С делегирането на съгласувателни правомощия на директора на НИНКН за съответните категории недвижими културни ценности, значително ще се скъсят пътят и времето за процедиране на инвестиционните инициативи и различните искания за намеси. Твърдим, че тези промени в съгласувателната процедура могат да доведат до оптимизиране и повишаване ефективността на дейностите по опазването на недвижимите културни ценности единствено с успоредното и незабавно актуализиране на регистъра на НКЦ, след привеждането му в електронен формат и след дигитализация на Националния документален архив на НКЦ, което да позволи дистанционното им използване. За да се избегнат евентуални нарушения и конфликт на интереси, административно-контролните следва да се отделят от експертните функции. Правомощията на Инспектората за опазване на културното наследство по Чл. 15 следва да се ограничат в рамките на ЗКН, да се засилят неговите контролни функции, надзор и санкции, чрез увеличаване на капацитета му и броя на териториалните му звена. Към днешна дата ГД ”ИОКН” в МК осъществява едновременно съгласувателна (регламентирана в ПУД на МК) и контролна дейност (регламентирана в ЗКН). ПРЕДЛОЖЕНИЯ: § 1. В Чл. 14, ал. 2 се изменя както следва: „Проектите и инициативите по ал. 1, т. 13, буква ‘а’ се съгласуват след решение на Специализирания съвет по чл. 64, ал. 2, тези по ал. 1, т. 13, буква ‘б’ се съгласуват след решение на Специализирания съвет по чл. 99, ал. 2, а тези по ал. 1, т. 13, буква ‘в’ - след решение на Специали¬зиран експертен съвет по изобразителни изку¬ства, създаден към министъра на културата.“ § 2. В Чл. 20 се създава нова ал. 2, както следва: Чл. 20. (1) Устройството и дейността на НИНКН се определят с правилник, приет от Министерския съвет. (2) Директорът на НИНКН се назначава от Министъра на културата след конкурс, въз основа на представена концепция за развитие на системата за опазване на НКН. § 2. В Чл. 83, ал. 3 след „длъжностни лица“ се добавя: „и / или на директора на НИНКН, а екзекутивната…..“, както следва: Чл. 83. (3) Въвеждането в експлоатация на строежи по ал. 1 и 2, извън случаите по чл. 83а, ал. 2, се извършва след положително становище на министъра на културата или на оправомощени от него длъжностни лица и/или на директора на НИНКН, а екзекутивната документация по смисъла на Закона за устройство на територията се съгласува по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. § 3. В Чл. 83а, ал. 2 след „длъжностно лице“ се добавя „или заповед на директора на НИНКН, в зависимост от категорията на недвижимата културна ценност“, както следва: Чл. 83а.(2) Приемането на изпълнението на дейностите по ал. 1 се извършва от комисия, съставът на която се определя в зависимост от вида и обема на извършените дейности. Комисията се назначава със заповед на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице или заповед на директора на НИНКН, в зависимост от категорията на недвижимата културна ценност“. В Чл. 83а, ал. 4 след „Министърът на културата“ се добавя „или директорът на НИНКН в зависимост от категорията на недвижимата културна ценност“, както следва: (4) Министърът на културата или директорът на НИНКН в зависимост от категорията на недвижимата културна ценност издава заповед за приемане на изпълнените консервационни и реставрационни дейности в едномесечен срок след представянето на протокола от комисията. § 4. Чл. 84, ал. 2 се променя както следва: 1. „Съгласуването по този раздел за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони за категории „световно“ и „национално значение“, както и за археологически резервати се извършва от министъра на културата, или от оправомощени от него длъжностни лица след положително писмено становище на НИНКН, или след решение на СЕСОНКЦ. 2. „Съгласуването по този раздел за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони за категории „местно значение“, „в ансамбъл“ и „за сведение“, се извършва от директора на НИНКН. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Срокът за изготвяне и приемане на Наредбата по чл. 69 ал. 4 е 30.09.2016 г. § 2. Актуализацията на регистъра по чл. 19, ал. 1, т. 6, създаването и поддържането на специализирана карта и регистри по чл. 19, ал. 1, т. 7 се финансират целево от държавния бюджет, в съответсвие със стратегията за електронно управление, по годишни програми, одобрени с решение на МС по предложение на министъра на културата.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_624704.html

Свързани новини: