02/23/16 06:23
(http://www.klassa.bg/)

Меглена Кунева: Учителят е ключът Таня Петрова: Пиша между 3 и 4 на училището

 Учител и министър обсъждат грешките в образованието и как да бъдат спасени

27-годишна преподавателка впечатли Меглена Кунева, “24 часа” ги срещна в общо интервю

 След като 27-годишната преподавателка по литература Таня Петрова впечатли Меглена Кунева, “24 часа” ги срещна в общо интервю. Видяха се лично в министерството на образованието в четвъртък следобед, където министър Кунева покани и екип на “24 часа”. Разговаряха в кабинета на министъра, но първо Меглена Кунева поиска Таня Петрова да усети атмосферата в министерството - с портрета на Иван Вазов в кабинета, както и на всички министри в коридора на петия етаж.

27-годишната учителка по литература Таня Петрова заинтригува десетки хиляди читатели на “24 часа” с предупреждението, че учителите създават безкритични граждани, но отговорни за националното самосъзнание са не само училището и семейството, а и медиите, търговските вериги, интернет.

Тя наскоро обясни просто и ясно какво трябва да се промени в образованието. Десетки хиляди прочетоха интервюто ѝ в сайта на вестника, а близо 1000 българи го споделиха и препоръчаха във фейсбук.

За наша изненада един министър на образованието на два дни управление - Меглена Кунева, след като видяла интервюто на Таня Петрова, помоли за контакт. “24 часа” предложи срещата между двете да опишем в общо интервю.Така учителката по български език и литература в 119-о СОУ “Проф. Михаил Арнаудов” е един от първите експерти, които министърът на образованието чу, за да определи посоката на промените в средното образование.

“Браво на това момиче. Сложи в малкия си джоб всякакви експерти, анализатори, умни глави...”, написа в отзив драматургът Елин Рахнев в коментар за в. “168 часа”, който “24 часа" препечата. “...Мисля си, че в крайна сметка всичко започва и свършва с учителя и никой друг. И това е вечната реформа, друга не е измислена”, коментира той с тревога, че учителската професия у нас е все още сред най-непрестижните.

На въпрос как обяснява на децата 5-те века на българите в границите на Османската империя, Таня Петрова отговори:“Доволна съм да видя, че децата поставят ясно границата между онези и днешните времена... Притеснява ме по-скоро, че представянето на случващото се в Сирия, проблемът с “Ислямска държава” създава у тях настроения срещу една религия, която те няма как да познават все още. Ислямът такъв, какъвто се представя днес по медиите, понякога се проектира върху онзи, който някога е бил тук. И тази връзка за мен е некоректна.”

Според нея, когато си отговорим на въпроса кои сме, какви сме, защо сме такива, когато изчистим миналото си и спрем да носим тежкото бреме на неяснотите, тогава ще изчистим и образователната си система.

 - Уважаеми дами, кой е учителят, когото помните още?

Таня Петрова: Всеки от моите учители ми е дал по нещичко. С някои съм влизала в конфликт, с нечии гледни точки не съм била съгласна, други съм обожавала. Днес осъзнавам как всяко парченце от пъзела на моята същност е наместено от ръката на някой учител.

Меглена Кунева: Не мога да го кажа по-добре от Таня. Имала съм любими учители и е било свързано с любим предмет. Но днес оценявам, че там, където предметът не ми е бил любим, учителите толкова много са ми дали! Не се учудвам, че толкова много хора харесаха Таня, защото тя знае как да каже благодаря, а това е много важно.

- А къде грешат авторите на учебници?

Т. П.Те се лутат между две крайности - криворазбрана модерност и консервативно - научния подход, който е характерен за нашата образователна система.

- Имахте ли възможност да прегледате учебниците за първи и пети клас, за които има толкова тревоги, г-жо Кунева?

М. К.: Не бих си разрешила просто да ги преглеждам, защото това е нещо много сериозно. Неслучайно министърът е изваден от този процес. И това е въпрос на пряк контакт с учителите.

Те оценяват и аз мисля, че това е справедливо. Формално ви цитирам закона, но сте абсолютно прави да питате какво се случва с учебниците. Не наблюдавам отстрани и първата ми задача, след като станах министър, бе да се срещна с издателите на учебници.

- За две седмици - два пъти министър разговаря с тях! Не им се беше случвало...

М. К.: Ако нещата бяха наред, може би още първия път щяхме да изчерпим темите. Предполагам, че пак ще се виждаме. За нас е важно на 15 септември всички деца да имат книжчица.

Да, сроковете са къси, някои казват невъзможни - министерството трябва да спази закона за предучилищното и училищно образование, а той дава 7-месечен срок от заповедта на министъра за новите учебни планове, която пък в момента се обжалва и това допълнително замъглява картината за тези учебници.

След това има срок за оценяване, после - за избор... И колкото и да скъсяваме това време, няма как да очакваме, че един учител да може да прегледа 10 учебника за два дена или 100 учебника за два дена.

Пак ще се виждам с издателите, за да намерим работещото и полезното решение.

Не знам дали родителите си дават сметка, че по новата програма

децата ще учат

буквите в нов ред Азбуката е една и съща. Но често се стряскаме от намеренията за промени. След многогодишни изследвания педагозите са стигнали до извода, че за да може детето по-бързо да сричкува, редът, по който то изучава буквите, може да се промени.

Моето поколение сме учили буквите с натрупване на гласни. Сега обаче се редуват гласни със съгласни, за да може детето да започне по-бързо да сричкува. Доверявам се на изследванията и смятам, че това е хубаво.

Прегледах книгата - “Българският буквар - 200 години в клас”, и разбираш, че да направиш буквар, не е проста работа, а една концентрирана история, защото

букварът е

огледало на

времето, в което

живеем

Целта е в края на първи клас всички да знаят да четат. Дали един учител ще избере буквар, в който буквата “з” се символизира от звезда, а пък в друг от заек - е въпрос на избор на учителя.

- А не е ли по-добре да има един буквар?

М. К.: Във възможността за избор има нещо много добро, защото, ако едно нещо важи за едно училище, може би съвсем друго ще бъде интересно и ще важи за друго училище. А като свободомислещ човек аз винаги съм била против унификацията.

Т. П.: Букварът е най-интимният, най-милият учебник. И затова смятам, че тук началните учители трябва да се произнесат как да се конструира. Но

да има няколко

варианта, не е

лошо

Въпреки че съм родена през 1989 г. - през последните десетилетия се борим за една върховна демократична ценност - правото на избор. Да не си го спестяваме сега.

М. К.: Много лесно се живее иначе. “Учебникът е лош! Такъв са ни го дали!” А защо? Защото такъв си го избрал. Но как един учител да преподаде урока си по най-добрия възможен начин - нека да му дадем тази възможност. Той си познава учениците. Аз не знам дали не е по-добре в един малък планински град да има примери, които са част от всекидневието. Какво ще кажете, Таня?

Т. П.: Имам наблюдения върху образователната система в големия град, но моята майка работи като начален учител в едно малко училище с деца със смесен етнически произход. И без да съм дискриминационно настроена, искам да поставя въпрос. Един и същи ли е подходът, когато децата в големия град идват четящи от детската градина, а в малкия град, особено там, където има големи етнически групи, първият език, който говорят децата, не е българският?

М. К.: Учителят е ключът към тази действителност, която описва Таня. Неговият избор.

- Да, но този учител е унижаван, бит от родители, дори от ученици?

 

 

Т. П.: Агресията е социален феномен, който се заражда в условия на пренапрегнато и стресирано общество. У нас жертва на груби прояви ежедневно са и лекарите. Създава се усещане, че здравеопазването и образованието са слаби и хаотични, че са уязвими.

Тогава някой си, който си въобразява, че в училище нещата не се случват, се появява, за да въдвори ред. За съжаление, много често в тази роля влизат родители и ученици, които

смятат, че

системата е

слаба,

уязвима,

че не знаем какво вършим и те са онзи краен авторитет, който ще намести нещата. Онова, което трябва да се направи, е да си върнем уважението. Обществеността трябва да приеме, че ние сме професионалисти, които знаем добре какво вършим. Че рязкото вмешателство в нашата работа е поредният излишен натиск, който разклаща системата и подкопава шансовете ни за успех.

М. К.: Напълно съм съгласна с Таня. Даже и днес имаме такъв случай в едно сливенско село - родители нападат учител. В понеделник пък родител би ученици в Плевен. Тези случаи са предадени на органите на МВР и ще следя законът да се приложи с цялата му строгост.

Изисках доклад за сигурността в училищата - къде има охрана, какъв е достъпът, може ли да влизат родители, има ли видеонаблюдение.

От 2550 училища

1400 са с

осигурена

физическа охрана на всички училищни сгради. Стартираме програма “Достъпно и сигурно училище” за 1,5 милиона лева, за да осигурим и на останалите и видеонаблюдение, и системи за достъп. Защото, ако агресията в училище не може да бъде контролирана, санкционирана и успокоена, то какво правим, след като детето излезе от училище?

- Всяка година министерството дава жертви по време на матурите - или изтичат, или някой ги продава. Как ще се опазите от гафове сега?

М.К.Обмисляме за матурата по български три модула с почивки между тях. Предвидено е след всеки модел учениците да предават написаното в затворен плик, също и усилено видеонаблюдение. Технологиите наистина са едно предизвикателство да не се преписва. И искам да се обърна тук към всички зрелостници - не си струва да го правят! Защото, първо, те трябва да имат оценката за себе си, тя трябва да е честна. И след това всеки труд, всяко усилие, уверявам ви всички, ще им се изплати в живота. А онова, което си си спестил, ще го платиш двойно.

- Каква оценка по шестобалната система бихте написали на средното образование?

Т. П.: Някъде между среден 3 и добър 4. Трупаме знания, но не развиваме умения. Това ни прави нестабилни и бързо може да доведе до срив. В същото време подобна оценка крие и отличен потенциал за път напред и нагоре.

М. К.: Аз съм максималист и се надявам българското образование да получава все по-високи оценки. И тук няма лимит на системата за оценяване. Най-хубавото е, че винаги може още. Защото времето се сменя. И ако нещо е било за отличен преди година, две, три, пет, състезанието е такова, че ако не тичаш, дори не можеш да останеш на едно място.

Внимателно слушах Таня в началото на интервюто, когато каза, че ще види резултата от своя труд след години. Но вие ще го видите, Таня, ако всички след вас по веригата продължат усилията ви.

Иначе те ще

умножат по нула

вашите усилия

Ще ги обезсмислят. Затова е много важно никъде да няма нули. Навсякъде да има усилия. Работата ми ме е сблъсквала с много българи, които работят и са завършили част от образованието си навън. Но аз винаги поглеждам кое е училището, което са завършили. Къде е учило това дете, което сега иска да продължи и е стигнало такова добро ниво? И винаги се радвам, че училището е дало път нагоре.

- Връщаме се към учебните програми във втори, шести и осми клас. Срещате се с учители, какви са проблемите там?

М. К.: Нека първо да кажа, че държавният образователен стандарт, свързан с училищните програми, е утвърден, тоест тук нямаме основание за напрежение. Учебниците след 1-и и след 5-и клас вече се работят. Друг проблем нямаме, ситуацията в момента е свързана с едно забавяне на процедурата и сега спешно трябва да се наваксва. Има си технологично време, така че трябва ясно да си дадем сметка какво може да се направи и какви са фактите.

- Взехте ли окончателно решение за първи и пети клас?

М.К.: Говорим за това как да няма напрежение и хаос в системата и как децата да са с учебници на 15 септември.

Това са параметрите на вземането на решение. Разговорите с издателите бяха много важни, но, пак казвам, имаше и обжалване на заповедта на министъра от 8 януари. Трябва да преценим кое е работещото и полезното решение.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване