На военен отчет - всички български граждани от 18 до 32 години

Това се посочва в съобщение, публикувано на сайта на Министерство на отбраната.

В Закона за отбраната и въоръжените сили се предлагат изменения в пределната възраст за служба на военнослужещите с различни звания.

Намалява се възрастта за прием на войници (от 32 на 28 години) и пределната възраст, до която ще служат (от 50 на 46 години).

С тези изменения се създава възможност за ранното им пенсиониране по чл. 69 от КСО, тъй като придобиват необходимите 18 години, действително изслужени на военна служба. С новите изисквания на чл. 69 от КСО е съобразено и предложението за увеличение на пределната възраст на сержанти, офицерски кандидати, младши офицери, офицери със звание „майор“ и „подполковник“ на 55 години.

Премахва се рестрикцията от въведения максимален срок за престояване във военно звание и в длъжност на военнослужещите.

С предложените изменения в ЗОВСРБ се дава възможност при наличие на средства в бюджета да се увеличава месечното възнаграждение на военнослужещите с увеличаването на коефициента спрямо базата - за офицери с не по-малко от 2,3; за офицерски кандидати и сержанти - с не по-малко от 1,9 и за войници (матроси) – с не по-малко от 1,7. С това предложение се цели и уеднаквяване на коефициентите на служители от МО и МВР.

Регламентират се и въпросите на полагането на извънреден труд от военнослужещите, като се дава детайлна уредба на дежурствата /чл. 194-196/, както и неговата компенсация над нормалната му продължителност.

С новите разпоредби за първи път от много десетилетия се дава възможност на съкратените или уволнилите се по организационно-щатни промени военнослужещи да постъпят повторно на военна служба във въоръжените сили.

Урежда се и статутът на курсантите като се разграничава обемът на издръжката на курсанта, която се поема от Министерството на отбраната и тази, която представлява трансфер от Министерството на образованието и науката.

Уеднаквява се терминологията, касаеща стратегическите планове и планове за операции с тази в НАТО, както и задълженията на България за изготвяне на Каталог със способности за подкрепа на съюзните сили от страната домакин.

С промените в Закона за резерва се разграничават дейностите и отговорностите по подготовката на резерва и по подготовката на гражданите за защита на страната, предвид различната регламентация на реда, организацията и начина на прием и обучение на съответните лица. Регламентира се възможността по време на обучението на доброволен принцип на българските граждани да се провеждат практически занятия с използване на оръжие и боеприпаси, по ред, определен с уставите и наставленията на въоръжените сили.
Прецизира се възрастта на гражданите, които се водят на военен отчет, като на военен отчет ще се завеждат всички български граждани - от 18 до 32 години. Мотив за това е обстоятелството, че с отпадането на наборната военна служба, възможностите за попълване на въоръжените сили във военно време са силно ограничени. Това води до необходимост от определяне на по-широк кръг от български граждани, които трябва да се водят на отчет и да се извикват във военно време за военна подготовка за защита на отечеството.

Диференцира се и пределната възраст за водене на военен отчет за различните категории резервисти и запасни. Целта е качествено окомплектоване на военновременните формирования на въоръжените сили и ефективно изпълнение на функционалните задължения от различните категории.

По този начин се осигурява и възможността за служба в запаса и на лица, освободени от военна служба по пределна възраст.

Конкретизират се видовете възнаграждения, дължими на резервистите от доброволния резерв и начина на тяхното изплащане при участие в специалната военна подготовка, служба по време на обучение в курсове за придобиване и повишаване на квалификацията (чл.51, ал. 4, 5 и 6, чл.52, ал.2, чл. 53, ал.5 и чл.54).

Предлага се създаване на Единен учебен център за начална военна подготовка, в който да се обучават както резервисти, така и български граждани, желаещи да придобият военна подготовка на доброволен принцип.

Промените в Закона за военна полиция прецизират норми, свързани с оперативно-издирвателната дейност на служба „Военна полиция”, дейностите по охрана и ескорт, употребата на оръжие, помощни средства и физическа сила от органите на службата, действия свързани с полицейската регистрация и идентификацията. Досега тези норми бяха регламентирани в подзаконови актове. Предложените изменения отговорят на решения на Европейския съд по правата на човека.

С измененията не се разширява кръгът от правомощия на органите от военната полиция, не се променя и не се разширява обхватът на извършваните от тях дейности.
Прецизирането на текстовете създава по-голяма гаранция за защита на основните граждански права и свободи.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител