Цамблак, или как се пише панегирик

/КРОСС/ Григорий Цамблак се събуди в монашеската си килия с пулсираща болка в слепоочието. През нощта го беше споходил кошмар, от който още се обливаше с лепкава пот. Сънувал бе, че от манастира в Литва изведнъж се е преродил шест столетия по-късно. При това в България, където е станал журналист. Григорий опита да забрави ужасния сън, като положи неистови усилия да се съсредоточи върху делото на живота си - панегирика за своя любим учител Евтимий. Беше решил да го озаглави „Похвално слово за Свети Евтимий Търновски" и вече бе положил началните възторжени акорди: „И тъй, ще дръзнем ли да го възхвалим? Ще дръзнем всякак, понеже усърдието ни влече. Не защото за нас, които се наричаме чада на такъв баща, не е беда да мълчим; не че с нашите похвали ще бъде по-знаменит - та и как, когато той се числи всред апостолите и увеличава техния брой; но слушателите към старание да подтикнем и подобни желания да възпламеним. И понеже са много делата му, които са от нашия език по-висши, с малки някои припомняния ще направим да се познае мъжът, както някой би рекъл: орелът - по перата, по ноктите - лъвът." Началото му харесваше и той го препрочете десетина пъти. Това го поуспокои и му даде сили да продължи вдъхновено: „Макар че на младини, когато помисълът на мнозина е несъвършен поради възрастта, разсъдъкът и на добрия греши, той показа отрано какъв ще бъде в края на живота си

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/grigoriii-tzamblak-evtimiii-1499500.html

Свързани новини: