За разширена проверка на пазара на горива призоваха енергийни експерти

Да се проведе мащабно разследване за картел на пазара на горива, което да не се изчерпва само със започнатата вече от Комисията за защита на конкуренцията проверка, а в него да се включат и данъчните и митническите служби, прокуратурата и ДАНС, дори и представители на Европейската комисия. За това призова инициативен комитет "Справедливи цени на горивата", който внесе писмо до премиера, президента и председателя на парламента, подписано от около сто души. Сред тях са енергийни експерти като председателя на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски, Христо Казанджиев, Красен Станчев от Института за пазарна икономика, бившият посланик на България в Русия Илиян Василев, сондажният инженер Васко Начев и други специалисти Според тях на пазара на горива у нас има големи аномалии, породени от картелни споразумения, злоупотреба с господстващо положение, което само от октомври 2012 г. досега е отнело 3 млрд. лв. финансов ресурс от потребителите и икономиката и са изнесени извън страната. Те подкрепят тезите си със сравнителни анализи на цените на горивата у нас и в страните от Европейският съюз, на тарифите на бензиностанциите у нас, на оборотите, печалбите и загубите на "Лукойл България", както и свързаните сделки на петролната компания. Неефективен държавен контрол От инициативния комитет смятат, че оказваният контрол върху пазара на горивата у нас не е ефективен, в резултат на което компаниите се възползват нерегламентирано от солидна държавна помощ Неговите представители посочват, че злоупотребата с пазарно положение личи от драстичното превишение на цените на горивата на дребно у нас в сравнение със средните стойности в страните от Европейския съюз.  Към началото на февруари 2016 г. цената на бензин Евро Супер 95 (наричан по-долу "бензин”), без ДДС и акциз, у нас е с 28% по-висока от средната цена в ЕС.  Цената на дизеловото гориво е с над 50% по-висока от средната в ЕС.  В сравнение с отделни страни от ЕС, разликата е драстична. Например, цената на дизеловото гориво у нас (без ДДС и акциз) е със 70% по-висока от аналогичната цена във Франция.  Единствено в Малта, малка островна страна без собствено производство и с минимално потребление, цените на горивата са сравними с тези у нас, дава пример комитетът.  "По първоначални оценки, само преките загуби, т.е. отнетия от обществото текущ доход, в резултат на де факто картелните цени надхвърлят 3 милиарда лева за периода от октомври 2012 г. насам. По същество, свръх-печалбите на участниците в този де факто картел са вид монополен “данък”, приходите от който в значителната си част просто се изнасят извън страната", посочва се в писмото, което съдържа и редица приложения в подкрепа на изказаните тези. В него се обръща внимание върху "няколко основни факта, които обосновават силно доминиращото, пазарно положение на "Лукойл“ у нас, както наличието на де факто картел, включващ и други компании". През последните 15 години  "Лукойл“ контролира огромната част от веригата на стойността – от вноса на суров петрол, през производството на горива, складовите и транспортните мощности и част от търговията на дребно. Страната ни е критично зависима от “Лукойл”, която работи изключително със свързани лица, позволяващо трансферно ценообразуване.  Огромното мнозинство от местни и международни търговци на горива у нас не правят усилия за конкурентно ценообразуване.  Това поведение рязко се отличава от някои по-малки компании, които продават на конкурентни цени, пише в писмото до Росен Плевнелиев, Бойко Борисов и Цецка Цачева. Монопол върху данъчните складове Контролът върху данъчни складове от страна на доминиращите участници на пазара възпрепятства вноса на горива, и така се предотвратява коригиращото влияние на вноса върху формирането на вътрешните цени.  Недоумение будят  реализираните от “Лукойл” огромни загуби, въпреки доминиращата му позиция на пазара на горива и огромните реализирани от “Лукойл” обеми.  Вероятно е тези стойности да са постигнати чрез трансферно ценообразуване, на вносните суровини (суров нефт) и на експорта (петролни продукти), така и чрез завишаване на стойността на направените в последните години инвестиции.  В резултат, сумата на начисления и внесен данък печалба, особено от 2008 г. насам, е незначителна.  Надлежното начисляване на акцизи и ДДС също е под въпрос, особено предвид забавянето на “Лукойл” да монтира необходимите измервателни уреди, акцентират още от организацията. Тя изнася данни за злоупотреба с господстващо пазарно положение, за установяване на завишени ценови нива от страна на "Лукойл“ и другите участници, допуска вероятността за избягване на данъчно облагане в България поне по отношение на данък печалба, а възможно и на непреки данъци (ДДС и акцизи) върху горивата.  "Търговците на горива очевидно имат мотивация да реализират свръхпечалби чрез завишаване на цените.  Но ние ясно поставяме въпроса за отговорността на държавните институции, които чрез бездействие или неефективни действия допринасят за установяването на неконкурентни цени и не защитават обществения интерес.  Отделни представители на правителството, например, директорът на Агенция "Митници“ Ваньо Танов от няколко години открито говори за съществуването на картел.  За съжаление, държавните институции като КЗК и НАП, а също прокуратурата и ДАНС, изглежда не споделят това мнение, поне публично", посочват от инициативния комитет.   Неговите членове настояват Комисията за защита на конкуренцията, Агенция "Митници“, Националната агенция по приходите, а също и прокуратурата и ДАНС, да извършат задълбочена проверка на пазара на горива и специално ролята на "Лукойл“. "За да се намали възможността за манипулиране на резултатите, проверката трябва да се извърши от екипи, включително и международни експерти, които до този момент не са били свързани с работата на компанията. Поради натрупаното недоверие е добре да се привлече и независима помощ от ЕК, и от други партньорски структури.  Българското общество продължава да носи загуби всеки ден, в който тези злоупотреби продължават и затова необходимостта от намеса на институциите е спешна", пишат експертите. Те настояват ако се направи такава проверка, нейните резултати да бъдат оповестени в кратък срок. Приложение за анализ на горивата Анализ на данните за цените на горивата в България показва, че за периода от януари 2008 г. до септември 2012 г. те са устойчиво по-ниски от средните нива в ЕС: средно с около 6% за бензина и около 8% по дизеловото гориво. Основните причини са значителното местно производство на горива, както и по-ниските разходи и преки данъци у нас. От октомври 2012 г. местните цени на горивата рязко изпреварват цените в ЕС. Средното превишение оттогава е около над 8% по бензина и 11% по дизеловото гориво, но разликата продължава да се увеличава. Към 1 февруари 2016 разликата между средните цените в България и ЕС достига 28% по бензина и 50% по дизеловото гориво. Подобна тенденция на устойчив ръст на цените не се наблюдава в нито една друга страна от ЕС.  Единственото обяснение с подобно увеличение е злоупотребата с господстващо пазарно положение от страна на доставчиците и преди всичко от страна на "Лукойл“. Акцизите върху горивата у нас са сред най-ниските в Европа. Този факт допълнително задълбочава проблема, тъй като увеличава нивото на поносимост, която имат българските потребители към увеличаване на цените от страна на търговците. Образно казано, търговците в това де факто картелно споразумение, и най-вече тези с най-голяма пазарна мощ, събират квази-акциз вместо правителството и го оставят като печалба за себе си. За целите на този анализ сме използвали исторически данни за цените на петролните горива (без акцизи и данък добавена стойност) за страните от Европейския Съюз, включително и България от официалната база данни на ЕС.    Фигура 1 и Фигура 2 по-долу показват нагледно динамиката на средните цени на бензина и дизеловото гориво в България спрямо аналогичните средни величини в ЕС.  Нагледно е показано как през втората седмица на октомври 2012 г. вътрешните цени на горивата рязко изпреварват цените в ЕС, и оттогава са трайно и значително по-високи.  Нямаме потвърждение какво е предизвикало този рязък ръст на цените именно тогава.  Интересно съвпадение е, че през същия месец са приети допълнителни изисквания за монтиране на измервателни уреди за горива, чрез изменения в Наредба № 3 на Министерството на Финансите от 2010 г. (През януари 2014 г. тези допълнителни изисквания са отменени.) Цени и разлика в цената на бензин Евро Супер 95 в България и ЕС (без ДДС и акцизи) Източник: https://ec.europa.eu/energy/en/statistics/weekly-oil-bulletin Цени и разлика в цената на автомобилно дизелово гориво в България и ЕС (без ДДС и акцизи) Източник: https://ec.europa.eu/energy/en/statistics/weekly-oil-bulletin Можем да оценим приблизително сумата, която остава в компаниите по веригата, в резултат на липсата на конкурентен пазар, като сравним цените на дребно на търговеца VM Petroleum и базовите цени на търговците, които членуват в Българската Петролна и Газова Асоциация.  Умножавайки тази разлика по обема на търгувани горива у нас, като минимална оценка получаваме сумата от над 1 милиард лева годишно.  Предвид продължаващия ръст в цените на горивата у нас спрямо средните за ЕС, тази сума ще продължи да нараства.   За сравнение, повишената цена на винетките, според МРРБ и МФ, се очаква да внесе допълнителен приход от около 70 милиона лева.  Тези над 1 милиард лева, отнемани всяка година от българското общество се инвестираха например в пътна инфраструктура, ефектът за страната би бил значителен.   Приложение за контрола на "Лукойл" върху пазара "Лукойл“ пряко контролира огромната част от преработката, транспортирането и съхранението на горива: 1) Цялата преработка на суров нефт у нас (около 6 милиона тона годишно по данни от консолидирания отчет на компанията майка в Русия).  На практика, "Лукойл“ има възможност да прави импорта на горива неизгоден, временно снижавайки цените на едро, до отказване на конкурентния внос. 2) Терминала за внос на суров петрол и за износ на нефтопродукти (Росенец) 3) Продуктопровод от "Лукойл- Нефтохим“, Бургас до горивни бази Ветрен, Карнобат, Стара Загора, Пловдив, Ихтиман и Илиянци, и продуктопровод от Бургас до Варна. 4) Значителна част (през 2011 г. около 80%) от данъчните складове в България. С голяма вероятност, действителният контрол върху тези складове не се е променил оттогава. Това убеждение се засилва от отказа на Министерството на финансите за предостави актуална информация по казуса.  Ако Министърът на финансите по толкова открит и недвусмислен начин защитава интересите и позициите на тази компания, трудно е да се очаква, че той ще насърчи подконтролните му Агенция "Митници“ и най-вече НАП в упражняването на необходимия контрол върху дейността на различните структури на "Лукойл“ в България. 5) Монтирането на измервателни уреди на производствените и транспортни съоръжения на "Лукойл“ започна с голямото закъснения и няма данни да е изпълнено в целия поискан от Агенция „Митници“ обем. 6) Поне 60% от общите продажбите на едро в страната се извършват от "Лукойл“, което по европейските стандарти говори за недопустима концентрация на пазара. 7) В допълнение, чрез веригата си от около 230 бензиностанции, "Лукойл“ България извършва около 30% от продажбите на горива на дребно. 8) По собствени признания "Лукойл“ произвежда 9% от брутния вътрешен продукт на България, което представлява най-високата за нашата страна концентрация. Приложение за критичната монополна зависимост С определение на съда "Лукойл“ е обявен за доставчик от жизненоважно значение за националната и обществена сигурност. (Определение №3518 от 24.04.2013 г. на Административен Съд – София. Копие на това съдебно решение е достъпно на: http://www.mediapool.bg/files/205/Opredelenie_Lukoil.pdf)  Това само по себе си е спорно определение на съда, тъй като не е в пълномощията на съдебната власт да определя значимостта на едно или друго предприятия за националната сигурност на страната – това е изцяло в прерогативите на изпълнителната и най-вече на законодателната власт. То потвърждава юридически монополната зависимост на критични за националната сигурност организации и инфраструктура от доставките на "Лукойл“.   При това "Лукойл“ е компания, която произхожда и е контролирана от правителството на страна, която формално се намира в конфронтационни отношения с ЕС и НАТО. При равни други условия това предполага засилен контрол и управление на риска за националната сигурност от страна на държавните институции, а не дистанционно отношения и "блестяща изолация“. Определението на съда в никакъв случай не предполага отказ от контрол, или по-голяма степен на свобода на структурите на "Лукойл“. Напротив, необходими са по-близки, по-системни и постоянни форми на присъствие от страна на държавните институции, което на практика да изключи възможността за нанасянето на щети върху бюджета, икономиката и системите за сигурност на страната. Приложение за свързаните сделки на "Лукойл" "Лукойл“ внася суровини (включително суров нефт) и изнася готови продукти изключително по договори със задгранични компании от същата група, т.е. със свързани лица, а не с независими трети лица. Този факт е оповестен във всеки един от публикуваните финансови отчети на "Лукойл –Нефтохим“ ЕООД от 2006 г. досега. 1) Вносът от свързани лица е близък по размер до сумата на продажбите.  Вносът само от "Литаско" Швейцария е съставил над 94% от стойността на продажбите от 2006 г. насам. По данни, изнесени от президента на "Лукойл” Вагит Алекперов, след септември 2015 година, качеството на петролната смес "Юралс", която излиза от нефтения терминал на пристанище Новоросийск и която се внася в рафинерията в Бургас, е значително по-ниско, с повишено съдържание на сяра, Което предполага нарастване на ценовите отстъпки под референтната марка петрол Брент. В момента ценовите дискаунти за този тип суров петрол се движат между 2 и 4 долара на барел, по данни на референтната агенция Платтс, докато по изнесени от "Лукойл – България“ данни се прилагат по-малки отстъпки. Всеки "спестен" долар при покупко-продажбата между свързаните компании "изнася“ от страната равностойност на 40 милиона долара на годишна база при сегашните обеми на внос. НАП не е длъжна да приема предлаганите ценови равнища и формули и е в правото си да поиска независима референтна съпоставка. Още повече, че признати по-високи равнища на разходите се отразяват върху финансовите резултати. 2) Над 99% от всички продажби са за лица от групата „Лукойл“, както на местния пазар така и за експорт. Само експортът за “Литаско” - Швейцария в последните години представлява над 60% от продажбите.  Тези факти, както и показваните във финансовите отчети “загуби” от 2006 г. насам поставят под въпрос доколко "Лукойл“ спазва принципа за равнопоставеност (т.нар. arm’s length basis), когато търгува със свързани лица.  Възможно - и силно вероятно, е "Лукойл“ да изнася печалби и средства от България именно чрез трансферни цени, и избягвайки данъчно облагане у нас. Ние отбелязваме с изненада безкритичното отношение на НАП към размера на обявената инвестиция в рафинерията от "Лукойл”. Завишената стойност на инвестицията би увеличила амортизационните отчисления и оттам намалила облагаемия финансовия резултат на компанията за продължителен период. Това е валидно, независимо дали финансирането на инвестицията е трансформирано от дълг в собствен капитал. Още повече, и в този случай става дума за сделки между свързани лица, което прави задължителна независимата оценка на инвестицията и проектен одит за трансферни цени. Приложение за предпочитания от търговците картел пред конкуренцията Устойчивото превишение на цените на дребно у нас над съответните нива в ЕС показва, че търговците на горива на едро и дребно, вкл. “Шел България”, “ОМВ България”, “Нафтекс Петрол”, “Ромпетрол България”, “Еко” и предпочитат де факто картелно сътрудничество с "Лукойл“, вместо конкуренция. Ние си задаваме въпроса, доколкото практиките на западните компании у нас отговарят на високите стандарти на корпоративна социална отговорност, към които се придържат компаниите майки в своите страни на базиране – Холандия, Австрия, Великобритания, Румъния. "Стимулите“ за това могат да бъдат както отрицателни, т.е. заплаха от отказ за достъп до инфраструктура (например данъчни складове), така и положителни (печалби от продажби по завишени цени). Индикация за съществуването на де факто картел са продажбите от търговеца на дребно “VM Petroleum”, чиито цени на дребно са по-ниски от другите търговци с 20 до 30 стотинки на литър. Предвид големите обеми на продажби, “VM Petroleum” едва ли би могъл да продава под себестойност, т.е. да “субсидира” ниските цени от собствени средства. Бездействието на КЗК се изразява и с отказа на комисията да констатира и вземе мерки срещу очевидни нарушения.  Съществуват две възможности.  Едната е, че  компаниите от кръга на този де факто картел, които продават в районите около бензиностанциите на "VM Petroleum" на по-ниски цени, правят дъмпинг, който предполага незабавната намеса и санкция от страна на КЗК. Но ако и при тези цени въпросните компании не губят, то тогава цените в останалата част на страната са поддържани от веригите необосновано високи, т.е. доказват непазарни практики и де факто картелна договореност – без значение дали е формална или функционална.  Отново е необходима спешна намеса на КЗК. И в двата случая имаме демонстрирано нежелание или неспособност на КЗК да изпълнява функциите, които има по закон. Възможно е основни търговци на горива на едро, особено тези без собствена инфраструктура, но със значителни продажби, да са повлияни или непряко контролирани от "Лукойл” (или от отделни негови ръководители). Необходима е проверка на това твърдение, но има индиректни индикации за такава зависимост. Единствено и само държавните институции са в състояние да проверят и докажат подобна хипотеза. Инициативният комитет настоява НАП да провери системата на отстъпки при цените на едро и дребно, които се прилагат от търговците.  В редица случаи те се прилагат не по правила на отстъпки за мащаб или лоялност, а по усмотрение на продавача, което предполага възможност за управление на разходи и крайни финансови резултати. По този начин могат да се преразпределят ползи и създават преимущества за определени търговци, които изкривяват пазара. Комисията за защита на конкуренцията изработва и публикува секторни анализи на пазара на горива. За съжаление, много от важните данни за пазара на горива са заличени от публикувания секторен анализ от 2011 г. (съгласно преписка № КЗК-155/2009).  КЗК не открива нарушение на конкуренцията и не предприема никакви съществени действия въз основа на този анализ.  Новият секторен анализ, който КЗК подготвя от средата на 2015 г. (съгласно Решение №550/2015г.) не е публикуван повече от седем месеца след започването му.  Доколкото има основание да се предполага, че "Лукойл” използва сравними практики в други страни от ЕС, КЗК може и трябва да потърси съдействие от своите партньори, както и да поиска съдействие от ЕК в случай, че реши да проведе разследване за практики с трансгранично влияние. Приложение за ограничения внос Вносът на горива е ограничен главно до по-скъпите видове горива и/или само до определени региони, непосредствено граничещи със страни от ЕС–Гърция и Румъния. Т.е. този внос е твърде ограничен както по обем, така и географски, за да окаже съществен коригиращ ефект върху общото ценово ниво.  Вероятната причина са административни, митнически и данъчни затруднения, свързани с отсъствието на данъчни складове извън контрола на "Лукойл”. Така, търговците на дребно, дори и тези със собствено производство в съседни страни, са възпрепятствани да внасят значителни обеми от горива и са принудени да купуват от "Лукойл”.  Приложение за финансовите показатели на "Лукойл" По-долу показваме сумарни финансови показатели на „Лукойл Нефтохим” и „Лукойл България” от 2006 г. до 2014 г. За периода, според публикуваните финансови отчети, "Лукойл-Нефтохим“ ЕООД и "Лукойл България“ ЕООД са отчели приходи, надхвърлящи 56 милиарда лева. При това е отчетена сумарна загуба над 1.7 милиарда лева, която изглежда е приета от НАП, без анализ на причини и анализ на структурата на разходите.  За този период сумарно двете компании са платили данък върху печалбата в размер на около 70 милиона лева, от които огромната част преди 2008 г.  Нетните плащания за периода 2008 – 2014гг. са едва около два милиона лева. Огромните загуби и незначителните суми на данъка върху печалбата са трудно обясними в контекста на обема на дейността на тези дружества. Очевидно, облагаемият доход, отчетен от "Лукойл“, изглежда силно занижен и изисква детайлна данъчна проверка. Основен прийом за снижаване на финансовия резултат, използван от международни компании, е трансферното ценообразуване.  То би могло да се приложи както към цените на вносните суровини (суров нефт) и на експорта (петролни продукти), така и чрез завишаване на стойността на направените инвестиции. Същата логика е приложима и за непреките данъци. Според финансовите им отчети "Лукойл Нефтохим" и "Лукойл България“ са внесли нетно около 11 милиарда лева непреки данъци (ДДС и акцизи) за целия период 2006-2014 г. Сумата е номинално значителна, но изисква детайлна проверка, предвид огромните продажби и пазарен дял на "Лукойл“. Напомняме, че монтирането на измервателни уреди на производствените и транспортни съоръжения на "Лукойл“ започна с голямото забавяне и няма данни да е изпълнено в целия поискан от Агенция "Митници“ обем.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/za-razshirena-proverka-na-pazara-na-goriva-prizovaha-energiyni-eksperti-news246048.html

Свързани новини: