Визитка:

Нейно Превъзходителство Ирит Лилиан има бакалавърска степен по археология и древни култури от Университета в Тел Авив и магистърска степен (със специално отличие) по египтология и класическа филология от Еврейски университет в Ерусалим

Започва професионалната си кариера като журналист, а през 1986 г. постъпва в Министерството на външните работи на Израел, където заема редица позиции във времето

От 1991 до 1996 г. е първи секретар в посолството на Израел в Сингапур, а между 1999 и 2004 г. е министър-съветник по културните въпроси към посолството на Израел в Париж

Нейно Превъзходителство Ирит Лилиан е повишена в ранг посланик през 2014 г. През 2015 г. е назначена за посланик на Израел в България

- Ваше Превъзходителство, планът за действие, договорен между ЕС и Израел, има за цел постепенното интегриране на Израел към политиките и програмите на съюза. Какви са основните постижения към този момент?

- Израел нееднократно е изказвал задоволството си от плодотворното си сътрудничество с ЕС. Страната разглежда Европа като партньор и неведнъж е изразявала готовността си за заздравяване в редица сфери. Ние сме активни участници в различни програми, като бих подчертала определението „активни“. Нещо повече, в няколко програми Израел има водеща роля, например по „Еразъм +“. През последната година общо 21 академични институции от цялата страна участваха в 5 нови програми, 4 от които са водени от Израел. Друг показателен пример е интегрирането на 16 израелски партньора към 12 различни проекта по Програмата за трансгранично сътрудничество в Средиземно море, като в една трета от тях имахме водеща роля. Израел е пълноправен член на програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“.

Този дълъг списък от проекти за сътрудничество, както и бъдещите ни планове са красноречиво свидетелство за уникалния принос на Израел за това партньорство. Малко известен факт е, че ЕС е един от водещите партньори на Израел, а плановете за бъдещето ще покажат, че няма граници за общите ни постижения.

- ЕС отказа да измени взетото наскоро решение да въведе специални етикети на вносните продукти от израелски селища по Западния бряг и Голанските възвишения, настоявайки, че това не е бойкот. Защо тогава Израел се засегна толкова много?

- Въпреки че т.нар. насоки за включване в регистъра на продукти със защитен произход често се представят като „техническа мярка“, предназначена да предпази европейските потребители, няма съмнение, че основната й цел в случая е да упражни политически натиск върху Израел. Има над 200 оспорвани територии в световен мащаб, но единствено Израел бе изтъкнат в това отношение. В продължение на повече от 3 години изготвянето на насоките за етикиране беше висящ въпрос и решението да бъдат приложени имаше много ясен политически оттенък, който осъждаме. За мен е изненадващо, че в тези времена на сериозни политически вълнения и нестабилност в региона, докато Израел е обект на вълна от тероризъм, ЕС смята за уместно да приеме подобна дискриминативна, едностранчива политика. Решението ще се отрази негативно на отношенията между ЕС и Израел и ще породи опасения относно бъдещата роля на съюза в израелско-палестинския мирен процес. Можем само да съжаляваме за това решение и неговите последици. Трябва да сме изключително благодарни за позицията, изразена от някои страни, които видяха въпроса в по-широка светлина и възразиха, макар и без резултат, срещу приемането на мярката.

- Израел предупреди, че ще има реакция, но не стана ясно каква ще е тя?

- Израел не се изправя срещу ЕС, ние сме партньори и приятели и като такива имаме своите различни мнения по редица въпроси. Няма причина една основателна реакция от наша страна да бъде определяна като „отплата“. Все пак стъпките, предприети от ЕС, ще имат последствия, които е трябвало да бъдат взети предвид. Тъй като разглеждаме решението за насоките за етикиране като политическа мярка, в отговор Израел вече обяви прекратяване на политическия си диалог с ЕС. Наистина бяхме разочаровани от момента, в който мярката бе оповестена – през последните няколко месеца Израел се сблъска с вълна от терористични актове срещу невинни граждани в рамките и отвъд границите от 1967. Тези терористи не припознават граници, но със сигурност виждат в това решение удар по Израел.

- ЕС вярва, че създаването на независима палестинска държава е в интерес на Израел. Ще пострада ли все пак близкоизточният мирен процес от охладняването на отношенията с Израел?

- Ако близкоизточният мирен процес зависеше в такава степен от отношенията между Израел и ЕС, отдавна щяхме да заживеем в мир. За съжаление мирният процес е в застой заради отказа на палестинската страна да обсъди решението за две държави, което от 20 години е на масата за преговори. Вместо да изберат курса, който щеше да ни е отвел към много по-добро бъдеще, палестинците предпочитат да оказват неистова съпротива, като използват различна реторика пред международната общност и пред собствения си народ. Уверени сме, че израелците и палестинците могат да имат открити двустранни преговори, които да доведат до мир, но каквато и международна подкрепа да е необходима за този процес, тя трябва да е безпристрастна. Миналия месец Съветът на външните министри на страните от ЕС заяви това красноречиво със следната позиция: „Постигането на справедлив и траен мир, който да разреши всички искания, изисква засилени усилия от международната общност. ЕС, включително чрез действията на своя специален представител ще работи активно с всички заинтересовани страни, в т.ч. партньорите от т.нар. Квартет (особено САЩ), региона и Съвета за сигурност на ООН, в посока възобновяване на многостранния подход към мирния процес.“ За да се превърне в истински играч в процеса, ЕС трябва да изрази по-балансиран подход към двете страни. Полезна стъпка в това отношение би било възприемането на по-балансирана реторика като цяло, която говори за „решение за две държави“, демонстрира повече съчувствие към израелските невинни цивилни, които ежедневно са подложени на терористични атаки, и нулева толерантност спрямо разпалване на подстрекателство и ненавист.

- Утопия ли е членството, макар и в необозримо бъдеще, на Израел в ЕС?

- Израел не е изявявала желание да стане член на ЕС и членството не е в дневния ред на двустранните ни отношения. Вярваме, че сътрудничеството ни може да се развива и процъфтява в много отношения в рамките на съществуващото партньорство.

- Каква заплаха е „Ислямска държава“ за еврейската държава? Няма ли да се наложи Израел да се съюзи с арабските страни, които се борят срещу настъплението на джихадистите?

- „Ислямска държава“ (ИД) представлява непосредствена заплаха за Израел в същата степен, както и за международната общност. Войната срещу ИД се простира далеч отвъд военния аспект, групировката е предизвикателство за западното общество, съвременното мислене и човешките ценности. Ето защо намирането на действащо решение е възможно единствено чрез съвместни международни усилия, които вземат предвид не просто военната заплаха, но и образователното и социалното предизвикателство. Преговорите във Виена са добра стъпка напред в търсенето на решение за бъдещето на Сирия, но това е само върхът на айсберга. Радикализмът и фанатизмът са резултат от бедност, липса на достъп до образование, нетърпимост и още много други фактори. Израел е партньор в глобалните усилия за унищожаване на тези корени на злото, тъй като е жертва на техните плодове повече от всяка друга държава.

- Отскоро сте посланик в България. Какво бихте искали да постигнете за развитието на българо-израелските отношения през вашия мандат?

- Приветстваме духа на партньорство и приятелство, придружаващ тези 25 години от подновяването на дипломатическите отношения между България и Израел. Нашите взаимоотношения са дълбоки и стъпват на свързаните ни национални истории, за което Израел ще остане вечно благодарен. Запазването на това специално приятелство сред по-младото поколение е основната ни цел. Когато след няколко години се върна у дома, най-голямото щастие за мен ще е да знам, че младите хора в двете страни говорят на общ език, езика на сътрудничеството и бизнес предприемачеството, научните изследвания, науката и технологиите, на медиите, културата, социалните въпроси и т.н. Надявам се да видя повече израелски инвестиции в България, не само в икономическата сфера. България има място в сърцето на много израелци, както Израел е в сърцето на много българи. Мисията ми е да направя така, че това взаимно чувство да се разрасне.

Надя Илиева