Павлова: Има потенциал за увеличаване на търговско-икономическите връзки между България и Узбекистан

Българското правителство цени високо доброто сътрудничество с Узбекистан и изразява желание за по-нататъшното му развитие и укрепване. Надявам се да положим добри основи за създаването на още по-добри партньорски и икономически отношения.

Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на откриването на Четвъртото заседание на Междуправителствената българо-узбекска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, която се провежда в столицата на Узбекистан, Ташкент, съобщиха от МРРБ.

Министър Павлова е съпредседател на Междуправителствената комисия. От българска страна участие във високия форум взеха министърът на икономиката Божидар Лукарски, заместник–министърът на околната среда и водите Красимир Живков, заместник–министърът на енергетиката Жечо Станков, председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Лазар Лазаров, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия Мариета Захариева, народни представители от Парламентарната комисия за приятелство с Узбекистан, начело с председателя Найден Зеленогорски.

Към традиционните в износа на България за Узбекистан стоки като медикаменти, медицинско оборудване и инструменти, линии за преработка на плодове и зеленчуци, козметични продукти съществуват реални възможности за разширяването му с доставки на оборудване за преработка на селскостопанска продукция, за хранително-вкусовата промишленост, производство на строителни материали и въвеждане на съвременни строителни технологии, машиностроителна и електротехническа продукция, очерта още регионалният министър и изрази очакване стокообмена и оборота между двете страни да се увеличи след днешните срещи.

Проявен беше интерес и за създаване на съвместни предприятия на принципа за джойнт-венчъра, което от своя страна би отворило пазарите за български стоки в азиатските страни. Според министър Павлова има огромен потенциал за развитие на туризма между двете страни. България може да бъде интересна със своите черноморски, зимни и спа курорти, предлагащи лечение с минерална вода. За целта трябва да се разработят програми.

Министър Павлова посочи, че предвид отлива на туристи от съседна Турция, България може да се възползва и да предложи атрактивни туристически пакети за почиващите от азиатския регион. Друга област на сътрудничество е образованието. Българските университети имат възможности и програми с руски език за млади хора, които искат да учат – медицина, технически науки, селско стопанство. Тази сфера също не е използвана и по нея трябва да се работи активно.

Съпредседателят на Междуправителствената българо-узбекска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество Ельор Ганиев, министър на външноикономическите връзки, инвестициите и търговията даде висока оценка за сътрудничеството между двете държави и постиганото в последните години. „Създаваме възможности за привличане на инвеститори във високотехнологичната промишленост, модернизиране на хранително-вкусовата промишленост, текстилната и химическа промишленост. Във всички тези сфери можем да си сътрудничим“, отбеляза Ганиев.

Като ключов приоритет в двустранните отношения той определи увеличаване на стокообмена, който за последната година е нараснал с 60% до 42 млн.лв. Това обаче е незначително на фона на потенциалните възможности, които по думите му не се използват достатъчно. Според Ганиев Узбекистан има готовност за увеличаване на експорта към България на машини, текстилни изделия, минерални торове, пластмаси, ел. проводници и др. Страната проявява интерес за внос от България на съвременно високотехнологично оборудване. „Търсим партньори от България.

До момента имаме 14 предприятия с българско участие, които показват добри резултати и са добър пример за сътрудничество. Имаме потенциал за разширяване на сътрудничеството, като създадем съвместни дружества в хранително-вкусовата промишленост, производството на козметика, пречистване на питейната вода, енергийна ефективност, каза още домакинът. Като област на сътрудничество с голям потенциал двамата министри посочиха транспортно-логистичното сътрудничество. И България и Узбекистан са страни на кръстопът и биха могли да бъдат мост между Азия и Европа.

Българските превозвачи пък могат да ползват логистичните центрове на Узбекистан и интермодалните връзки към над 40 държави за доставка на товари в Азия. За Узбекистан интерес представляват българските морски пристанища, които и сега са добре познати като част от „Пътя на коприната“. Опитът на България в областта на туризма е много важен както по отношение на предлагането на услуги, така и при обучението на кадрите, посочи узбекският съпредседател на смесената комисия. Министър Лиляна Павлова отбеляза в словото си, че България поддържа макроикономическа и финансова стабилност.

В резултат на реформите и прилаганата икономическа политика отчитаме ръст от 2,8% на БВП, значително по-висок от предвидения и от средния за ЕС. България продължава да се утвърждава като едно от най-добрите места за инвестиции в Европа, благодарение на вътрешната си стабилност, благоприятната бизнес среда, ниска данъчна и административна тежест и стимулиращото инвестиционно законодателство. „За първите 11 месеца на 2015 година с над 20,5% нарастват и преките чуждестранни инвестиции, които достигат 1,467 млрд. евро или 3,3% от БВП.

Дългът на България остава сред най-ниските в ЕС“, посочи министър Павлова. Регионалният министър отбеляза, че българското правителство последователно насочва своите усилия за създаване на добри условия за свободното предприемачество и привличането на чуждестранни инвестиции.

Външната търговия между България и Узбекистан през последните години се характеризира с многократното нарастване на българския износ, съставен от промишлени стоки като медикаменти, козметика, машини и апарати. През 2014 г. стокообменът между двете страни отбеляза нарастване с 2.5 % с прямо 2013 г. и възлиза на 26,593 млн. щ.д. Българският износ е 24,548 млн. щ.д., т.е. бележи ръст от 3.4 %, а вносът отбеляза спад със 7.0%. Министър Божидар Лукарски заяви на срещата, че сред основните приоритети на българското правителство е постигането на траен и стабилен икономически растеж.

„Подпомагането на вноса и износа е наш приоритет. Затова ще стимулирам външната търговия за създаване на контакти между бизнеса с цел ръст на стокообмена“, коментира министър Лукарски. Той увери, че правителството подкрепя разширяването на сътрудничеството и дейностите между търговско-промишлените палати на двете страни.

Междуправителствената българо-узбекска комисия приключи с подписването на заключителен протокол. В него двете държави залагат увеличаване на стокообмена, засилване на инвестиционното сътрудничество, възможностите за участието на български фирми в строителството на транспортната инфраструктура на Узбекистан, информационните и комуникационни технологии, енергийната ефективност, развитието на туризма, селското стопанство и др.

Страните изразиха готовност за установяване на сътрудничество между Камарата на строителите в България и Държавния комитет по архитектура и строителство на Република Узбекистан при необходимост да осъществяват обмен на специалисти и опит в областта на енергийната ефективност и обновяването на жилищните сгради, както и информация за съществуващите в двете страни изисквания към стандартите в строителството и строителните материали. Министър Павлова подчерта, че българските министерства и ведомства ще положат усилия за изпълнение на поетите ангажименти, като изрази надежда, че на следващото заседание на Междуправителствената комисия през 2018 г. ще се отчетат още по-интензивни и задълбочени двустранни отношения.

Прочети цялата новина http://pik.bg/павлова-има-потенциал-за-увеличаване-на-търговско-икономическите-връзки-между-българия-и-у-news491612.html

Свързани новини: