Сред основните причини БЛС да откаже да подпише е идеята с договора лекарите да се задължат да ползват пръстов идентификатор за прием на пациенти в болница и при посещение при личния лекар. „Категорични сме, че пръстовият идентификатор няма да влезе в рамковия договор. Само това стига, за да обезсмисли разговорите по-нататък", обяви зам.-председателят на БЛС проф. Огнян Хаджийски. Той допълни, че препоръчва на БЛС „да каже категорично „не" на този рамков договор" и увери, че от това няма да последва нищо страшно. „По-страшно ще е, ако със знанието на БЛС се узаконят неща, които още не са направени, защото после ще кажат, че е станало със знанието на българските лекари", посочи проф. Хаджийски.

Припомняме, че идеята за пръстов идентификатор е на здравния министър д-р Петър Москов. Той искаше от края на януари тази година той да бъде въведен и само чрез него да се осъществява приемът в болница, в поликлиника и купуването на лекарства по линия на здравната каса от аптеките.

Целта, според министъра, е да се гарантира контрол. “Това ще даде яснота дали вие присъствате в болницата, когато ви се изписва лечение, дали присъствате в аптеката, когато някой казва, че сте си купил медикаменти“, обясни Москов. Той каза, че системата с пръстовите отпечатъци ще замени сега съществуващата, при която приемът в болница става с личната карта. Системата обаче приема и копия на личните документи и това прави контрола недостатъчно надежден.

Ето и пълния текст на декларация от 65 извънреден събор на БЛС:

Ние, европейските лекари, работещи в Република България, сме крайно неудовлетворени и тревожни от кризата, в която отчетливо навлиза българското здравеопазване и липсата на каквито и да е индикации за възможността същата да бъде овладяна от ангажираните с това институции. Нормативните неясноти в здравеопазването биха довели до порочност на НРД 2016 г. в качеството му на нормативен акт, със съответните рискове и възможни последствия.

Към настоящия момент няма приета и действаща, като нормативен акт, Национална здравна карта. Проектът на съществуваща такава е медицински и юридически неадекватен, неприемлив за професионалните среди и вече предмет на съдебно оспорване.

Не са приети и обнародвани измененията и допълненията на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Една голяма част от медицинските стандарти са предмет на съдебно обжалване и не се приемат като адекватни от медицинските среди.

Съдебно обжалван е и друг нормативен акт в сферата на здравеопазването, а именно – Наредбата за проучване удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Националната здравноосигурителна каса.

Предвижданият механизъм за пръстова идентификация на пациентите е поредният административен абсурд.

Всички тези нормативни актове са от съществено значение за урегулиране на взаимоотношенията в сферата на българското здравеопазване. Съгласно Закона за здравното осигуряване следва същите да са приети преди договарянето и подписването на Национален рамков договор за текущата година. Логиката на това законодателно решение следва разбирането, че тези нормативни актове определят правно-нормативна и институционална рамка на НРД и въобще възможността подобен договор да бъде обект на някакво отговорно и обосновано договаряне в интерес на българското общество. Подобен подход на мнимо договаряне и посочените по-горе нормативни неясноти ни убеждават, че българският лекар няма никакви основания да подкрепя подобна политика в здравеопазването.

Поради всичко това, Извънредният събор на БЛС не гласува мандат на членовете на УС за подписване на НРД, независимо от обещанието за подобряване, в последния момент, на финансовите параметри.