(http://www.klassa.bg/)
Ецио Босо - пианистът инвалид, по когото италианците полудяха
Когато е в инвалидна количка или пък свири на пиано, 44-годишният Ецио Босо е почти прегънат на две. Тялото и главата му извършват конвулсивни движения, а лицето му – несъзнателни и неконтролируеми мимики.Въпреки това поразеният от амиотрофична латерална склероза (АЛС) музикант не спира да се усмихва заразително през цялото време, докато изпълнява своята творба Following a Bird - “в превод - “Следвайки птичето”, но на английски, защото звучи по-готино”, казва Ецио.
Никога досега в историята на фестивала в Сан Ремо публиката в залата и пред телевизорите не е изпитвала толкова силни емоции, колкото на последното му издание при изпълнението на Босо на пиано. На мнозина сълзите се стичаха пред сцената, други признаха, че са плакали пред телевизора. Но не от съжаление към музиканта, станал инвалид заради
поразилата го през
2011 г. болест,
парализираща
мускулите
Това, което развълнува всички, беше, че освен голям пианист, композитор и диригент, Ецио Босо е най-вече маестро в живота.
“Музиката е като живота, може да се прави само по един начин – заедно”, изрече със стонове след изпълнението си пианистът.
Според Ецио е много важно “да се загубиш”, докато се опитваш да следваш птичето. “Загубата е нещо лошо, но никак не е лошо да загубиш предразсъдъците, да загубиш болката, да загубиш страховете.”
Най-изненадващ за всички се оказа удивителният кураж и дори радост в поведението на напълно крехкия и безпомощен физически пианист.
Въпреки богатата му музикална биография милиони италианци узнаха за Ецио за пръв път едва на фестивала в Сан Ремо. Профилите му във фейсбук и туитър след това бяха затрупани от десетки хиляди последователи, а билетите за концертите му се разпродадоха за дни, и то месеци предварително.
Ецио Босо е роден в Торино и
бил дете чудо. На 4 г.
владее солфеж
още преди да може да чете. На 15 години изнася концерти на пиано из цяла Европа. През цялата си кариера смесва непрекъснато различни музикални жанрове. Като младеж е бас китарист на поп групата “Статуто”, но после се отдава на класическата музика. Изнася концерти като пианист самостоятелно или с камерен оркестър, но същевременно и дирижира оркестрите на най-известните музикални театри в света - в Лондон, Ню Йорк, Сидни, Хюстън, Буенос Айрес, Мексико. Днес живее между Лондон, Торино и Болоня. Пише и филмова музика – печелил е два пъти “Давид на Донатело” за музиката си на филмите на Габриеле Салваторес “Не ме е страх” и “Невидимото момче” (с участието на Христо Живков - б.а.).
Много известният в чужбина и малко популярният в Италия (допреди последното издание на Сан Ремо) Ецио Босо през 2011 г. е опериран от тумор в мозъка. След това се разболява от АЛС, наричана още болестта на Лу Гериг, и
губи тотално
способностите си
да говори и да свири.
Започва да учи
всичко отначало
Паралитичното нервно заболяване АЛС поразява мотоневроните, или нервните клетки, които контролират волевите движения. При него те дегенерират или умират и стават неспособни да изпращат нервни импулси до мускулите. Това води до парализа и смърт в рамките на 3-5 години. Едно от малкото изключения в света е
световноизвестният
физик Стивън Хокинг,
който се бори с
болестта от над 50 г.
Особено драматичният момент в това заболяване е фактът, че въпреки блокираните си мускули болният не губи способността си да мисли и разсъждава – на практика умът му става пленник в напълно парализираното тяло.
В 60-милионна Италия днес има 6000 болни от АЛС. В около 10% от случаите първопричината е генетичен ефект, но за останалата част причините са неизвестни. Заболяването поразява най-често хора на възраст 60-65 г.
“Смятам се за късметлия, въпреки че някои видове късмет не ги пожелавам на никого - казва Босо в интервю пред седмичника “Сете”. - Просто избрах да живея докрай. В работата си се конфронтирам всеки ден с физическата слабост. Принадлежа изцяло на музиката, а не тя на мен. От 4-годишна възраст не правя друго освен музика и тя ме е научила на най-важното за един човек – да слушаш.”
В края на миналата година Ецио издаде и първия си самостоятелен албум - The 12th Room (12-ата стая), една от чиито творби – Following a Bird, изпълни на Сан Ремо.
Албумът е съставен от 12 пиеси и
се вдъхновява от
древно поверие “Казват, че животът е съставен от 12 стаи, във всяка от които оставяме по нещо от себе си. За тях си спомняме, когато стигнем до 12-ата стая. Никой не помни първата - стаята на раждането. Това става единствено когато пристигнеш в 12-ата. И тогава можеш да започнеш всичко отначало. Стая означава да спреш, но значи и да се утвърдиш.
Аз трябваше да премина през много стаи по необходимост. В живота си съм имал моменти, в които съм влизал в стая, в която изобщо не ми е било приятно. Това е стая, в която оставам като блокиран за дълъг период и която е тъмна и малка и въпреки това невъзможна за прекосяване. Но и тя ми е дала нещо, защото ми е припомнила за късмета, който имам.”
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2016/02/28