Лозан Панов срещу Сотир Цацаров - сблъсък на речи

Съдебната реформа трябва да започне от МВР. Около това мнение се обединиха главният прокурор Сотир Цацаров и предшественикът му Борис Велчев, председател на Конституционния съд. Според тях МВР е основният виновник за липсата на добри резултати в борбата с корупцията, за което за пореден път Европейската комисия ни критикува в доклада си по Механизма за сътрудничество и проверка от 27 януари, съобщи "Правен свят". На конференцията, посветена на 120-годишнината от приемането на наказателния закон у нас, организирана от Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", присъстваха още председателят на Народното събрание Цецка Цачева, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов и вицепремиерът Меглена Кунева.  Председателят на ВКС Лозан Панов заяви:  Уважаеми, дами и господа, скъпи колеги, Първо бих искал да благодаря на организаторите за поканата на това полезно мероприятие и да ги уверя, че за мен е голяма чест да бъда с мои преподаватели. Предстои да обсъждаме „Наказателното законодателство – традиции и перспективи“. Струва ми се, че именно членството на България в ЕС дава най-сигурните гаранции, че ценонстите на наказателното правораздаване, които сме предавали от поколение на поколение, ще бъдат не само запазени, но и обогатени с европейската практика. В продължение на 9 години България е пълноправен член на ЕС, което само по себе си, е едно политическо признание. Но на практика ние все още сме под мониторинга на Европейската комисия, най-вече заради нашата неспособност да се справяме с реформите в наказателното правораздаване - самостоятелно, без наблюдение. Реалната заплаха от разпад на най-великия съюз от държави, създаден през миналия век, даде известни предимства на противниците на тези реформи. Да, в момента ЕС е поставен пред поредица от кризи, като най-голямата, която се очертава, е бежанската криза. Резултатът от неспособността на политическия елит на Общността да се справи с проблема, води до това, че нейните граждани сякаш са много по-склонни да се доверяват на собствените си правителства, отколкото на Брюксел. Затова и големият проблем на Европейския съюз през тази година е, че голяма част от неговите членки предпочитат да решават политиките не от Брюксел, а чрез избирателите в собствената си държава. Настоящата ситуация, погледната през призмата на наказателното законодателство, би отдала достатъчно аргументи на евроскептиците, че наказателното право и наказателният процес не са от компетентността на Общността, а са крепост на националното право и много съществена част от националния ни суверенитет. Ако в миналото обаче това беше донякъде възможно, то след влизане в сила на Лисабонския договор, ЕС вече е компетентен и има правно основание да приема правила и директиви в областта на наказателното право. Например у нас темата за създаването на единна европейска прокуратура не намери широк обществен отзвук, но за сметка на това през последните години в публичното пространство широко се тиражира идеята за външен, независим мониторинг на прокуратурата, който да се осъществяваа от европейски експерти. Което някои го виждат това като плавен преход към искане за въвеждане на съдебен борд.. . Считам, че ако наистина влезем в спиралата на прехвърляне на отговорността между съд и прокуратура – именно за да избягаме от отговорност, да си припомним една емблематична фраза от близкото минало: "Ние ги хващаме, те ги пускат", със сигурност ще се наложи въвеждането на такъв борд. Рутинният чужд опит и практиката в областта на наказателното право и процес не дава възможност за автоматично и плавно прехвърляне на работещи модели у нас. Дори владеещите чужд език наши съдии и прокурори да специализират в Западна Европа, а у нас до всеки съдия и прокурор да сложим водещи експерти от страни на ЕС, съдебната система е национална, опира се на националното законодателство, а съдиите са арбитри, които правораздават на фона на приетите от Народното събрание закони и на вътрешното си убеждение. Проблемът обаче е в това, че и законите, и вътрешното убеждение са обект на критики от Брюксел. Наскоро бях критикуван от моя колежка – член на ВСС, че няма нито един осъден за корупция по „знакови дела“ - използвам думите и на председателя на Конституционния съд... Днес ще ви призная, уважаеми дами и господа, че нямам никаква идея как се определя кои са знаковите дела. Но поне от встъпването ми в длъжност като председател на ВКС от февруари 2015 г. не ми е известно в съда да са постъпвали дела с обвинителни актове срещу висши представители на властта, ако разбира се, това се има предвид под „знакови дела“.  В същото време съседна Румъния показа много ясно и категорично волята си за борба с корупцията. Нека си припомним за времето, когато станахме част от присъдеиянавено на ЕС и считахме за ужасна несправедливост това, че България върви заедно с Румъния... Днес вече се говори за отделянето на България от Румъния. Ще си позволя да дам и един конкретен пример. Наскоро приключи на касационна инстанция с оправдателна присъда едно наказателно дело срещу висш политик - става дума за делото срещу г-н Цветанов. И макар че съдебните решения трябва да се приемат, оправдателната присъда предизвика полемика в публичното пространство заради контраста с решението от първата съдебна инстанция. В контекста на всичко случващо се в родното правораздаване, хората съвсем логично си задаваха въпроса: дали оправдателните присъди на последната инстанция не са някаква политическа корекция на юридическата строгост на предишните инстанции. Други пък се питаха точно обратното. Този пример обаче блестящо доказва защо беше необходимо с последните конституционни промени да бъде намалено влиянието на политическата квота във Висшия съдебен съвет. Което така и не се случи. За съжаление, историята с конституционните промени стана като вица, в който две майки обсъждат и едната казва: „Искам дъщеря ми да се омъжи за мъж с тяло на спортист и ум на професор“. А след като се срещнали след известно време, я попитали дали това се случи: „Почти... Тя срещна и се омъжи за мъж с ум на спортист и тяло на професор“. Всъщност, след гласуването на конституционните промени депутатите преместиха един човек от парламентарната квота – от прокурорската колегия в съдийската. Като по този начин засилиха политическото влияние на партиите в съдийската колегия и гарантираха... ааа (замълчава, б.р.) за съжаление – неосъществяването на реформите в този обем и капацитет, който „историческият компромис“ направи. Да се спекулира, че председателите на ВКС и ВАС се избират от съдийската квота, е невярно. Тъй като всички знаем как те се избират, а именно - от ВСС. Механизмът за сътрудничество и проверка, който контролира напредъка на съдебната ни система и борбата с корупцията и организираната престъпност, бе създаден точно заради нуждата да бъде заставена да спазва България общи принципи, най-важният от които е върховенството на закона. Мониторингът над България продължава и до днес именно заради несправянето в сферата на наказателното правораздаване. В тази нова европейска рамка, в условията на общо пространство на правосъдие българският съд и прокуратура вече ще носят отговорност за върховенството на закона и пред останалите държави на ЕС. И накрая ще завърша: иска ми се най-накрая да спрем да се самоунижаваме, като създаваме непрекъснато поводи да бъдем сочени с пръст. Българската демокрация отдавна навърши своето пълнолетие и затова е време да покажем както на българското общество, така и на нашите европейски партньори, че вече сме способни сами да отчитаме, осъзнаваме и решаваме своите проблеми. С този акт можем само да спечелим доверието и уважението на другите членове в голямото европейско семейство, но по-важното е, че ще се върнем към своето себеуважение и доверие в собствените ни сили. Благодаря ви.  В речта си главният прокурор Сотир Цацаров каза:  Уважаема г-жо председател на Народното събрание, С Ваше позволение ще променя реда на официалните протоколни привествия. Затова може би е по-добре: Уважаеми преподаватели, уважаеми студенти и след това: уважаеми дами и господа и официални гости... Току-що, преди да стана, казах на г-жа Кунева, че всъщност пред мене в момента има два избора. Единият избор е да изчета официалното слово, което колегите от моя кабинет са ми написали, а вторият избор е да кажа, няколко приказки – разбира се, свързани с това, което ми е написано, но и малко вън и встрани от него. Първо, благодаря на организатоирте и на нашите преподаватели за тази покана. В тази зала има хора, към които аз лично изпитвам – бих казал – изключително искрен респект. Не просто като мои колеги, а като мои преподаватели. Нали се сещате - респекта, който изпитвате към преподавател, е много трудно да бъде променен, защото ти винаги го гледаш като преподавател. Нищо че например като проф. Груев, той може да стои до теб на стола във ВСС, ама той е проф. Груев. А ти си студент, който общо взето се е учил от него, а и не само от него – от повечето, които в момента са тук, в тази зала. Така че това нещо е, бих казал, непроменимо. Така че благодаря за тази покана. Няколко думи вън от... Т.е. - ще предпочета втората алтернатива. От първата ще прочета само това, което всъщност каза и г-жа Кунева. Те, първо, думите са много силни, второ – очевидно сме работили в една насока или кабинетите ни. Но: „... Трябва да представлява последният резултат от углавната наука. Да бъде съобразен с нуждите и културното развитие на нашия народ. Т.е. - да е практичен и приспособим, езикът му да е ясен, точен и определен“... Нали – повтарям казаното, всъщност това са думите на министър-председателя Константин Стоилов. И всъщност това са изискванията към наказателния закон. Може би трябва да си поставим въпроса: колко от последните, пък и не само от последните изменения на действащия Наказателен кодекс, отговарят именно, ама именно на тези изисквания. Може би, не за да ласкаем тук научната мисъл, която всъщност е и организатор на тази конференция, би следвало да кажем, че практиката показва, че винаги, когато измененията в наказателните закони – тук бих причислил и процесуалните наказателни закони и процесуалния закон, са били правени на парче, са били правени под натиска на конюнктурата, каквато и да е тя – политическа, обществен натиск, конкретен повод и т.н.... Или, ако трябва да обобщим: винаги, когато те са били правени без нормалното – защото то е нормално, то не е задължително, участие на научната мисъл, плодът или резултатът е бил, ако мога най-меко да кажа: несъответен на това, което Константин Стоилов е поставил като изискване към текста на наказателния закон. Сегашните времена са бурни. Те са бурни, защото едни са обвинявани за поддържници на статуквото, други настояват за реформа, а трети настояват откровено за революция. Разбира се, това се отразява и върху – как да кажа – цялата законодателна дейност на Народното събрание. Аз имам, бих казал, изввестно понятие и за огромния обем работа, с който е затрупана и г-жа Цачева и въобще народното представителство. Естествено, една важна тема от това е и наказателният закон. Някак си е много важно да успеем да преборим конюнктурата, да успеем да отговорим на това, което е важно в момента и в същото време да успеем да отговорим на обществените очаквания. Обществените очаквания в повечето случаи – и ние не може да укоряваме обществото за това – са за тежко, строго правосъдие. Ще ме извините, ако бъда прекалено обстоятелствен и ще ми позволите един пример, не заради може би до известна степен хумористичния елемент в него, но той е много илюстративен. Дело за кражба на коза. Коза. Най-обикновена коза, като извършителят е лице от ромски произход. Не е осъждан. Отиваме на съдебни прения. Развива се в един районен съд на 18 км от Пловдив... И съответно прокурорът иска условна присъда, което в крайна сметка е – нали – нормално. Собственикът на козата е един възрастен човек, конституиран и като граждански ищец, и като частен обвинител. Разбира се, с помощта на съда човекът просто си иска обезщетение или си иска възмездие. Идва един момент, в който след прокурора на пренията е самият той. И когато му обясняваш: „Дядо, сега тука трябва да кажеш какво искаш да направи съдът. С него. Ако го признаят за виновен...“ Тай самата дума „ако“, го накара да настръхне. След което помисли, помисли малко по отношение на наказанието и каза... Няма да го кажа цялото, защото има известна доза неприличност.... Помисли и каза: „Разстрел, неговата...!“ Това му беше единствената коза. Така че виждаме къде отиват обществените настроения. На другия полюс е конюнктурата. Това, което трябва да стане, според мен поне, е с участвието на действащите, на практически работещите юристи и със задължителното участие на научната мисъл, огромната част от която е концентрирана в тази зала, да се стигне до разумни изменения. Много е трудно да се отговори и на конюнктурата, и на хард очакванията на обществото. Но някъде посредата е балансът за справедливост. Няма го написано в това слово, но няколко думи, които задължително очевидно трябва да кажа по отношение на т.нар. съдебна реформа. Ще продължа да повтарям, че независимо от всички – било то искрени, било то съвсем режисирано пропагандни слова, съдебната реформа или ключът към съдебната реформа не е единият член на прокурорската колегия . Ако това спасяваше всичко онова, което се случва в момента и беше панацеята за всичко, не единия – всичките да ги бяха взели. Само и само да има спасение. Трябва да спрем с това изкуствено противопоставяне наистина. Но трябва всеки да си носи отговорността. Това касае както съд, така и прокуратура. Трябва да спрем с изключително вредната теза за грешната, неумелата, неможещата прокуратура и всезнаещия съд, който се намира някъде във висините. При пълното ми уважение към съда, защото аз 20 г. съм упражнявал тази професия.... И никога няма да хвърля камък по съдия. Трябва най-сетне да разберем, че съдебната реформа е - Закон за съдебната власт, процесуални закони, мотивирани, обучени кадри. Съдебната реформа не е брой на членове в прокурорската колегия. Ако това е политическият аспект на съдебната рефопрма, моите уважения. Но политик не се става в рамките на мандат в съдебната система. Така мисля аз. Мисля, че спекулата със случилата се или неслучилата се съдебна реформа е оправдание за бъдещи планове на хора, които кроят криви сметки. Може и да са прави - аз не ги укорявам, но решава избирателят. Не решава пропагандата. А специално в нашата сфера решава практиката, решава съдът, решават хората, които могат да мислят и в които обществото има някакво доверие. Не считайте, че причислявам себе си към тях. В тази зала има достатъчно такива. Така че толкова за съдебната реформа. И ще бъда принуден да кажа и няколко думи... А, съжалявам, че се отклонявам, г-н професоре... По популярната румънска тема. Може би някой трябва да си зададе въпроса: подхвана го професор Велчев, аз няма да го довърша като цифра – колко разработки за корупция по т.нар. висши етажи са „влезли“ - използвам точно тази тротоарна дума, в прокурорските кабинети? Може би някой трябва да разбере, че от времето на създаването си в настоящия вид, например Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (БОП) няма нито една разработка за корупция. Нито една! Може би някой трябва да разбере, че най-високото ниво, до което се е стигнало в оперативните разработки, е председател на агенция. Не защото ме е страх – аз мога да нося достатъчно укори, мога да нося достатъчно кал и вече почти свикнах с тях. Даже ще съм изненадан, ако чуя нещо друго... Не аз, говоря – прокуратурата. Но убеждението че, едва ли не прокуратурата е една библиотека, в която има папки, папки, папки – и главният прокурор ги натиска, за да не влязат в съда, е много лъжовно. Ще кажа и нещо друго – с риск да прозвуча популистично или с риск да прозвуча зле, отчитайки опита на северните ни съседи. Българската прокуратура има страшно много недостатъци. Българският съд също - не е моя работа сега да говоря за тях... Но българската прокуратура никога не трябва да се превръща – и не само българската, която и да е – в политически играч. Който не търси възмездие, справедливост, или наказание, а просто определя премиери, президенти, министри, така както това става в северната ни съседка. На всички, които я дават за пример, аз бих помолил да прочетат - ама хубаво, или поне да си го преведат, и мониторинговия доклад за Румъния. Там се сочи пълното изоставане в областта на корупцията по т.нар. средни и ниски етажи. Прокуратурата е на крачка от това да бъде консервирана изцяло и да бъде превърната в... как да кажа – нещо, което тя не бива да става в никое общество. И трябва да бъдем безкрайно обективни с това. Що се отнася до механизма за сътрудничество и проверка – моите уважения. Аз имам повече доверие към препоръките на хората, които практикуват наука в тази зала, отколкото към тези, които практикуват чиновничество в Брюксел. Това не е евроскептицизъм, това не е отричане на практиката на Европейския съюз. Това по-скоро иде да покаже следното: механизмът за сътрудничество и проверка отдавна се е превърнал само в механизъм за проверка. Той има само ролята на т. нар. verification.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_625014.html

Свързани новини: