Премиерът видимо започна да губи контрол, според леви анализатори

Премиерът Бойко Борисов започна да губи контрол, а управлението като че ли застана на един крак. Това се казва в анализ на политическите събития през февруари, изготвен от института "Иван Хаджийски". В него се говори за своеобразен триъгълник на управлението, в който Борисов балансира между претенциите на Реформаторския блок и ДПС. Докладът представлява обобщение на дискусия с участието на проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Димитър Ганев, Евелина Славкова, Анастас Стефанов и Пламен Владимиров.   Докладът е озаглавен "Вътрешни и външни баланси на Борисов" и след анализ на "международния възел" следва частта "Опит за стабилизиране на стабилността".   Ето текста на публикуваното резюме: Опит за стабилизиране на стабилността   Външнополитическите ходове на България като че ли показват две неща. Първото е убеждението, че глобалните геополитически процеси не се развиват в полза на Турция. В този смисъл посещението на Борисов в Израел и визитата на кипърския президент Никос Анастасиадис могат да изразяват желание за включване в (доскоро замразения, но рязко потръгнал след Кипърската среща на върха в Давос) израелско-кипърски проект за доставка на газ за Европа по тръба, заобикаляща Турция. Сякаш е дошъл моментът, в който българската позиция може да се разграничи от турската. Но на второ място, притесненията за влошена международна обстановка явно силно активизират амбицията на Борисов и управлението да прави баланси, вкл. чрез парадоксални и взаимоизключващи се ходове. Премиерът заяви, че ще отложи номинацията на български кандидат за шеф на ООН до последния срок в края на март и номинира (чрез МВнР) Ирина Бокова няколко дни по-късно. Обясни, че отхвърля позицията на Вишеградската група за мигрантите и седмица след това оповести, че всъщност той им е предложил решението. Учреди (чрез парламента) комисия за Русия и Турция и призова това решение да бъде преразгледано като неподходящо. Опитва се да оставя вратичките отворени и към Ердоган, като използва (принудителното или не) единомислие на Меркел с турския президент по залога на сирийския конфликт. Спрямо Русия направи максимума, така че канонизирането на Серафим Софийски за едновременно български и руски светец да се превърне в огромен тържествен ритуал с държавна заря. Още от формирането на правителството, независимо от сложната му конфигурация, започна да се утвърждава своеобразен триъгълник на управлението: РБ с претенции за надмощие, открито изразени от ДСБ; ДПС – със завоалирано съучастие – и амбиции; ГЕРБ, респ. Борисов, в ролята на балансьор-мандатоносител. И РБ, и ДПС изглеждаха акционери във властта. Конституционните промени и недоволството от тяхната половинчатост разклатиха рязко везните. Управлението като че ли застана на един крак. Премиерът видимо започна да губи контрол. Борисов първоначално опита плахо да "върне“ нещата на два крака (срещата с бизнеса на събитие на "Капитал“, въпросът за банковите сметки на членовете на ВСС, тезата, че Плевнелиев може да бъде подкрепен за втори мандат). Не се получи. Дясната вътрешна опозиция засили огъня. Пред Борисов застана дилемата за съдбата на самото управление: дали влакчето е поело надолу и той трябва да катапултира, както през 2013 г., или да премине в настъпление срещу двете бизнес-политически групировки едновременно, за да предоговори отношенията.   В последните седмици Борисов явно показа, че предпочита втория вариант. Ако януари бе доминиран от проблемите на сигурността и реда (престъпност, МВР, ВСС, евродоклад), следващият месец навлезе в икономическо-финансови въпроси (обществени поръчки, КТБ, ново теглене от тригодишния заем). Фокусът е изместен. Кампанията за спиране на обществени поръчки е, първо, ярко послание за лоялност към европейските партньори, и второ, възстановяване на поувехналия образ на борец за "правдата“ срещу "лошите“. На този етап политическата му цел все пак е реализирана – и ДПС, и ДСБ се намират в известно отстъпление. В този контекст обещаният "нов десен проект“ започва да изглежда с по-несигурно бъдеще. ДБГ пък получи нови властови позиции и перспективи в "битката за наследството“ на РБ. Партийни маневри Вотът на недоверие изведе социалистите в активната роля на опозиция, която атакува властта и държи инициативата, роля, която не им беше признавана. БСП не можа да отиграе оптимално ситуацията най-вече поради медийното затъмнение, но показа енергия. Цикълът отчетно-изборни събрания закономерно ще фокусира все повече вниманието на партийните елити. На този етап битката за конгреса стартира сред опитите да се наложат три разделителни линии: (1) модерното ляво (ново, европейско, лишено от предразсъдъци или комплекси за вина) срещу затъването в остарели русофилски или носталгични схеми на поведение и послания; (2) отварянето към партийните низини, гражданите и потенциални партньори срещу самозатварянето на ръководството в тесни непрозрачни механизми на вземане на решения; и (3) принципното и автентично ляво срещу „олигархията“ и „милионерите“ в партията, които просто искат да консумират власт, вкл. чрез договаряне с ГЕРБ. Директно заявените и дискретно подготвяните кандидатури за лидер следва да се четат през призмата на тези сюжети. Предизвикателството, отправено от екслидера Лютви Местан, продължава да бъде централно за политическото поведение на ДПС. Постигнати са няколко важни успеха. Първо, да се затвърди (в след-местановска фаза) неофициалното сътрудничество с ГЕРБ, демонстрирано вкл. по теми като защитата на българското небе и избора на Кунева за министър. Второ, да се излезе за първи път с политическа активност, отиваща отвъд вътрешнопартийните проблеми (вота на недоверие). Трето, да не се допусне по-нататъшен разпад на ПГ и на местните структури, особено след доста грубите действия от страна на Турция. Етикетът „протурска партия“, ефективно залепен върху новия проект на Местан, ДОСТ, не може да бъде махнат и неизменно ще го държи както в режим на обяснение дали е "български“ политик, така и под силното подозрение на българското общество и медии.   Скандалите в ДПС и охлаждането на отношенията София-Анкара дават нов тласък на посланията на ПФ. Антитурското говорене е легитимирано като допустимо. ВМРО изпъкна със свой сюжет: идеята да се върне наборната военна служба. Нейният главен изразител – Красимир Каракачанов, стъпва на вече разорана почва. Охраната на границата, геополитическите рискове, състоянието на младото поколение обслужват именно подобна теза. За отбелязване е, че след месеци на почти пълно разминаване между ВМРО и НФСБ в посланията и политиките, февруари регистрира значителен синхрон между двете партии във Фронта – и за казармата, и за турския дипломат в Бургас, и за законодателството по сигурността и въоръжените сили.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/premierat-vidimo-zapochna-da-gubi-kontrol-spored-levi-analizatori-news246293.html

Свързани новини: