Да амаНе!

 Миналата седмица огромен танкер бе натоварен в щата Луизиана с хиляди тонове свръхохладен американски природен газ. Този плавателен съд влезе в историята, след като влекачите го отделиха от пристанището и го изведоха в открито море - за пръв път от почти 50 години се изнасяше газ в чужбина от 48 щата на страната.
Това също така стана кулминация на многогодишните спорове как енергийният бум на САЩ може да предостави на Вашингтон ново геополитическо оръжие под формата на доставки на евтина енергия за съюзниците в Европа и Азия. И така да ги избави от зависимостта от огромните газови запаси на руския властен управник Владимир Путин, пише  Кийт Джонсън, в сп."Форин полиси", цитирано от БГНЕС. 

Единственият проблем е това, че първата партида на суровината, натоварена в голямотонажния (100-хиляди тонен) танкер Asia Vision, бе отправена не в Европа, чиито страни се опитват да се измъкнат от руската зависимост, а в Бразилия. Това показва, че ролята на САЩ като износител на енергосуровини - при цялото й значение за преустройството на световните енергийни пазари - няма да се превърне автоматично в някакъв геополитически инструмент, които държави като Русия използват за отстояване на своите национални интереси. 

Партидата газ, натоварена на терминала на компанията Cheniere Energy в Сабин Пасс, щата Луизиана, е само начало на бъдещите доставки на американски природен газ, чиито добиви нараснаха благодарение на използването на фракинга през последните години. Сега компанията Cheniere Energy строи още един терминал за износ в Тексас, има и още 4 терминала, които ще влязат в експлоатация през 2018 година. Преди 10 години САЩ бяха готови да станат голям вносител на природен газ, а днес страната смята да се превърне в един от най-големите в света износители на втечнен природен газ - тоест да се нареди до Катар и Австралия. 

По тази причина мнозина във Вашингтон и съюзническите държави радостно потриват ръце. Държавният секретар Джон Кери, подобно на мнозина конгресмени и аналитици във Вашингтон, говори през последните години за възможността от използването на природния газ, за да се намали влиянието на Русия в Европа чрез доставки на енергоносители. Пък и самите европейски лидери не една година молят САЩ да осигурят енергодоставките и неотдавна отвориха врати за допълнителни доставки на газ от други държави (освен от Русия), за да се отскубнат от влиянието на Москва. 

Властите на Литва - неголяма държава, които почти изцяло зависи от доставките на руски газ - очакват първите партиди американски газ в своя наскоро построен терминал за получаване на втечнен газ. Несъмнено самият факт, че САЩ стават голям производител на нефт и газ предизвика верижна реакция в света, включително и сред държави, чиито интереси противоречат на интересите на САЩ.

Излишъкът на природен газ, нараснал благодарение бума на фракинга, показва, че на световния пазар допълнително предлагане за газ е имало още преди натоварването на танкера Asia Vision. Дори само това принуди руският "Газпром" да преразгледа редица договори с европейските купувачи.

"Не може да се каже, че за нас се е появило ново енергийно оръжие. Но ние имаме нещо, което отслабва оръжието на нашите противници", коментира специалистът Ендрю Холанд от аналитичния център American Security Project. Всъщност това, че американските компании добиват - и вече са готови да изнасят - огромно количество газ, не означава, че суровината ще стане част от арсенала на политиците във Вашингтон. 

Другите държави, добиващи големи количества енергоносители, могат да използват производството и износа на въглеводороди като средство за отстояване на своите национални интереси - било като опит да затворят устата на съседите, които отказват да им се подчиняват (както го прави Русия); било като гаранция за съществуването на приятелски режими в съседни държави (както го правеше Венецуела спрямо Куба); било като спиране на доставките на основната в света суровина (както го правеше ОПЕК по време на ембаргото през 1973-1974 години).

Дори държави, които само се стремят да станат износители на енергоносители (като Израел) се надяват да използват откритите богатства за постигането на собствените си цели - като например възстановяване на връзките с Турция или опити да се установят добри отношения със съседните арабски държави като Египет или Йордания. 

Но за САЩ енергийният бум, а сега и изгодният износ е преди всичко постижение на частния бизнес, а не нещо, което се ръководи от Вашингтон. Американските дипломати, които работят в чужбина, казват, че са залети от молби за доставки на евтина енергия в различни държави. Те дори вече са уморени да обясняват, че енергийният бизнес е движен не от Държавния департамент или Министерството на енергетиката, а от частните компании. И за тях главното е икономиката, а не политиката. Американските компании ще продават газ на купувачи, които ще са готови да платят най-висока цена, като това ще става в страни, които не е задължително да съдействат максимално за решаването на стратегическите задачи на САЩ. 

Например, първата партида газ, отива в Бразилия, защото на тази страна й трябва газ, за да бъде възобновена работата на ВЕЦ-те, спрени заради предизвикания от сушата недостиг на водни ресурси. Дори само заради тази причина не бива да се разчита на използването на американски износ на енергоносители за стратегически цели - като например за ликвидиране на внезапното съкращаване на газовите доставки някъде в Европа. 

Има и друга причина да се съмняваме в геополитическото влияние на енергийните доставки о САЩ: около 90% от потенциалните обеми на експортния газ в терминала Сабин-Пасс вече са запазени за частни компании във Великобритания, Испания, Индия и Южна Корея. Британските компании като BG Group, вероятно, ще препродават газа на потребители от други страни, но повечето потребители най-вероятно ще използват американския газ за собствените си държави - като горива за електростанциите и за отопление на жилищата. 

Освен това фактът, че износът от САЩ ще се стовари върху пазара, когато светът буквално се къпе в природен газ, прави още по-трудно да се разчита на особени политически дивиденти. Такива държави като Катар и Австралия вече доставят на световния пазар огромни количества втечнен газ, а новите играчи от Канада, Източна Африка, Източното Средиземноморие и Иран се стремят по всякакъв начин да доставят на световния пазар още повече газ. Сблъскали се с такова обилие от предложения много американски газови компании намаляват добивите. 

Проблематична е и практическата реализация на идеята, че американският газ може спаси Европа от Москва. Действително, в Европа има много терминали за втечнен газ и много от тях работят далеч не с пълната си мощност. Но тези терминали се намират преди всичко в Западна Европа - особено в Испания, а не в страни като Литва, Украйна, Унгария или България, които са принудени да зависят от доставките на руски енергоносители. 

Това не означава, че в американският енергиен бум няма положителни фактори. Дори само възможността за достъп в някакъв момент до допълнителни резерви може да се окаже изгодно за държави, които се намират в нелеко положение. Примерно Литва икономиса в плащанията за газ, след като "Газпром" преразгледа условията на договора с нея, защото Вилнюс построи плаващ терминал за приемане на газ от други страни, макар че в терминала не получи никакви доставки. 

Дори само наличието на други източници за доставки на енергоносители, независимо колко партиди реално ще постъпят в Европа, вече се явява предимство за страните в Европа, които вече не една година се опитват да разнообразят източниците за закупуване на енергоносители. 

"Изглежда най-сериозният довод за тезата, че износът на втечнен газ от Америка има геополитическо значение, е вярата на ръководството на ЕС, че този износ има геополитическо значение", твърди Дженифър Харис от Съвета за международни отношения и авторка на книгата "Войната с други средства: Геополитиката и умението да се управлява държавата" (War By Other Means: Geoeconomics and Statecraft). 

Има и други значителни предимства, които не са особено забележими, като например непредвидимите ситуации, както казва Харис. Примерно преди 10 години такива големи газодобиващи страни като Русия, Иран и Катар имаха доминиращо положение на пазара и дори заговориха за създаването на газов ОПЕК. Но вместо това заради шистовия бум в Америка сега тези страни се борят да запазят своя дял на пазара. "За САЩ това е огромна геополитическа победа, макар тя да е незабележима", констатира Харис. 

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/264942_%D0%94%D0%B0+%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%9D%D0%B5%21

Свързани новини: