Дехристиянизацията като съпътстващ фактор в геополитиката на контролирания хаос

 Всяко мероприятие, провеждано от единствения субект на глобализацията в лицето на САЩ (като единствената на планетата свръхдържава), се планира системно и многоцелево. Ако основната цел е разширяване на американското влияние посредством засиленото военно и икономическо присъствие на Вашингтон в конкретен регион, тази цел поетапно се съпътства с реализацията на комплекс от допълващи я подцели. По правило, основни пречки пред налагането на чуждо влияние в дадена територия са стабилното местно управление, държавно регулираната икономика и етноконфесионалното разбирателство.

Световната политическа картина в началото на ХХІ век улесни провеждането на глобална политика чрез създаване на условия за управляван и (възможно) контролиран хаос в регионите, представляващи интерес за субекта-глобализатор. Неолибералната глобализация позволи на предварително обучени и добре подготвени извън дадена страна малки групи от населението да манипулират настроението на масите. Когато настъпи удобният момент, активистите се задействат по указание отвън и бива стартирана операция за „демократична промяна” на „недемократичното” до този момент управление. Първоначално, по подходящ повод, се създава недоволство сред гражданите (обикновено сред младото поколение като най-лесно манипулируемо). Впоследствие недоволството прераства в желание за смяна на местните корумпирани политици. Режимът пада и на власт идват не по-малко корумпирани политически марионетки, които обаче провеждат политиката на външните инициатори на промяната. Именно по този сценарий бяха осъществени досегашните и се подготвят нови „нежни”, „цветни”, „кадифени”, „пролетни”, „на чадърите” и т.н. революции в редица държави.

"Арабската пролет" като геополитическо мероприятие

Геополитическо мероприятие от подобен характер с разширени регионални измерения беше и така наречената „арабска пролет”. Нейните изпълнители си поставяха за цел разрушаването на и без това крехкото политическо, икономическо и конфесионално равновесие в Близкия Изток и Северна Африка. А за да я реализират се налагаше провокирането (в необходимата степен) на контролиран регионален хаос. В тези два региона това можеше да се постигне посредством нарушаване на вековното мирно съвместно съществуване на хора от различни религиозни общности в ключови държави като Египет, Ирак и Сирия. Управляващите режими в тях бяха основен фактор за поддържане на мира (включително религиозния) в Близкия Изток в продължение на десетилетия и затова трябваше да бъдат сменени, още повече, че авторитарният им характер създаваше необходимите предпоставки за това.

Резултатите от така очертания сценарий вече са налице. Желаният хаос беше постигнат посредством: въоръжена външна намеса под различни форми, създаване на условия за поява на нови терористични формирования и нарушаване на конфесионалното разбирателство. Последното се реализира с помощта на новосъздадени терористични формирования и използването на наемници, подложили на унищожение относително по-малката християнска общност. Започна масово преследване на християните. В Близкия Изток те станаха мишена на ислямистите, в други страни християните се преследват от индуистите и будистите. В своя доклад „Мъченици на 2011: книга за преследванията на християните в днешния ден” правозащитната организация Open Doors посочва последователите на Христовото учение като най-многобройната група жертви на преследвания по религиозни мотиви.

Както е известно, в исторически план Леванта е родното място на християнството и първите християнски общности са живели именно по тези места. Преди да се определят като християни, те се наричали "последователи", или хора на „Пътя”. Постепенно тези християни се разселват в Африка, Азия и Европа. Оттогава насам първите християнски общности са интегрална и важна съставна част на плуралистичните общества в Палестина, Ливан, Сирия, Ирак, Турция и Иран.

Развитието на събитията в засегнатите райони показа, че в резултат от "арабската пролет" бе нарушен формиралият се от векове етнически и религиозен баланс в Близкия Изток. Най-преследваната религиозна група в региона днес са християните, подложени на истински геноцид. Могат да се посочат множество примери на преследване, като загуба на работа, невъзможност за продължаване на образованието, арести заради религиозните им убеждения, изтезания и дори убийства. Освен в близкоизточния регион, сред страните, където преследванията на християните са ежедневна практика, са Еритрея, Нигерия, Индия, Малайзия, държавите от Магреб и др.

През 2013  Комисията по религиозните свободи към американския Конгрес отбеляза: "Налице е безпрецедентно по мащабите си бягство на християните от региона, което се засилва с всяка година. Християните са на път да изчезнат напълно от страни като Афганистан, Египет и Ирак". На свой ред, през ноември 2014, основателят на италианската католическа общност "Свети Егидий" Андреа Рикарди представи доклад от 800 страници, изготвен от многоброен екип специалисти. В него се подчертава, че в началото на ХХІ век 75% от насилията по религиозен признак са насочени срещу християните. Днес над 200 милиона християни не могат да практикуват религиозните си ритуали и да изразяват свободно своята вяра поради преследването, на което са подложени. Нетърпимоста към християните по света се илюстрира в доклада с богат нагледен материал - карти, графики и съобщения на очевидци.

Редовно доклади за нарушаване на правата на християните представят също Държавният департамент на САЩ, Федералната комисия по международна религиозна свобода (USCIRF), специалният докладчик в ООН по въпроса за свободата на съвестта и религията, Руската Православна църква и Ватикана. Това обаче не дава видим ефект. Системата за тотален контрол върху обществото стана удобен инструмент за реализацията на планираната от дълго време и добре обмислена кампания за изтласкване от обществения живот на всички, които са християни или се ръководят от християнските ценности.

Днес християнството е най-преследваната религия на планетата. Всяка година 100 хиляди християни биват убивани заради вярата им (по един на всеки пет минути). Целенасочена атака се провежда и срещу православното християнство в Източна Европа и Русия. Както ще видим по-долу, вече дори в Западна Европа, както и в традиционно католическата Латинска Америка, вярващите християни не се чувстват комфортно.

Интензивност на преследванията на християните по света

Легенда:

 

Изключително сурови

 

Сурови

 

Умерени

 

Сравнително леки

 

Източник: Open Doors

 

Гоненията срещу християните в Големия Близък Изток

Според мнозина експерти, именно присъствието на християните в Близкия Изток в продължение на столетия е подпомагало запазването и укрепването на традиционния цивилизационен ислям в региона, застрашен от радикалните течения в тази религия. Каква обаче е днес съдбата на християните и най-вече на православните в т.нар. Голям Близък Изток?

Ирак

Често сочат тази страна като своеобразен лакмус  и индикатор за съдбата на християните в целия Близък Изток. Преди американската инвазия в Ирак през 2003, броят на местните християни (една от най-старите християнски общности в света) надхвърляше 2 милиона души. Независимо от всичките му престъпления, Садам Хюсеин бе твърд гарант за сигурността на християните в държавата. Това обаче се промени след свалянето на диктатора. Непосредствено след старта на военните действия на „коалицията на желаещите” християните започнаха да напускат домовете и родните си места за да не станат жертва на репресии като "скрити привърженици на западните кръстоносци". Още тогава бягството им от страната беше съпроводено с насилия, убийства и заселване на обитаваните от тях райони със сектантски ислямски групи от шиити и сунити .

Днес християните, подобно на палестинските бегълци, са обект на преследване от различни групировки. Ислямистите обявиха християните за "законни жертви". Безброй християнски храмове са опожарени, а християни продължават да бъдат избивани, разпъвани на кръст и обезглавявани.

През 2009-2010 броят на иракските християни вече бе намалял до 300 хиляди като тенденцията е това да продължи. По-нови официални данни просто липсват. Не е ясно каква част от християнското население е напуснало Ирак след свалянето на Саддам. Според източници на църквата обаче, става дума за поне 75%.

Преди военните действия броят на християните в Мосул (вторият по големина град в Ирак) е бил около 100 хиляди, но още в началото на агресивните действия на т.нар. Ислямска държава (ИД) той спадна до 5 хиляди (твърди се, че в момента там няма нито един християнин). В този град ИД унищожи множество християнски храмове, сред които църква на хиляда и осемстотин години и католическия манастир Мар-Бенхам от ІV век.

В средата на 2014 британският „Гардиън“ разпространи официален документ на ИД с указания за действие в превзетите от групировката северни райони на Ирак. В него се обяснява при какви условия християните могат да останат да живеят в контролираните от ислямистите зони. Два дни след като превзе Мосул ИД издаде декрет, задължаващ християните да предадат неомъжените жени за секс-робини на джихадистите. Това се потвърждава и от Асирийската международна новинарска агенция. Като пример за подобни зверства Католическата информационна агенция на Ватикана (CAN) цитира историята на младата асирийка Мариам, която всеки ден е „женена“ насила и брутално изнасилвана в продължение на петнадесет дни от различни мъже, в резултат от което губи разсъдъка си.

Тези, които не искат да приемат исляма, се задължават да подпишат договор, известен в шариатското право като „иджма“. За да бъдат защитени на мюсюлманските територии, християните трябва да заплащат специален налог, наречен „джизие”. Ако искат да оцелеят, те трябва да плащат този данък в злато или да приемат исляма („Ако откажат ще бъдат предадени на меча”). Онези християни, които не пожелаха да се подчинят на ултиматума на ислямистите, получиха два дни за да напуснат пределите на „ислямския халифат”.

Минималният размер на данъка за немюсюлмани е 250 долара. Според Иракската комисия по правата на човека обаче, при сегашната обстановка в Ирак заработването на подобна сума е непостижимо. Затова християните масово започнаха да бягат от Мосул, търсейки спасение в северните части на Ирак. През юли 2014 в Мосул бяха останали едва 200 от тях. Според цитирания от телевизия "Ал-Арабия" патриарх на Халдейската католическа църква Луис Рафаел І Сако, за първи път в иракската история в Мосул вече няма християни.

Всички тези зверства се извършват на фона на мълчаливото съучастие на християнския Запад. Западните медии целенасочено крият цялата информация за чудовищните действия на ислямистите, попадащи в категорията на „престъпленията срещу човечеството”. При това, както посочва в „Телеграф“ американският историк Тим Стенли, гоненията срещу християните в Ирак не започват с появата на ИД, а още с идването на американските войски през 2003. Като едно от предположенията е, че това е част от реализацията на американо-израелски проект за преначертаване на картата в региона, за който още през 2006 писа американският геополитик Ралф Питърс в статията си „Кървави граници“, публикувана в Armed Forces Journal (виж статията на Питърс в бр.4/2006 на Геополитика - б.р.).

Антихристиянската кампания в Ирак определено бе провокирана от американската инвазия и окупация на страната. В същото време християните от Леванта и Ирак бяха пречка за американската подкрепа за Израел, Саудитска Арабия и терористичните антихристиянски военизирани формирования в региона. В продължение на години ливанските християни бяха свидетели на плановете палестинците да бъдат разселени в Ливан, заради нежеланието на Израел да се изтегли от окупираните палестински територии. Някои наблюдатели пък смятат, че следвайки съвместно разработен таен план САЩ и Израел провеждат политика, целяща елиминирането на християните от Ирак и Леванта.

Египет

В Египет също е налице масово незачитане на правата на християните. Идвайки на власт, салафитите и ислямистите от движението „Мюсюлмански братя” (най-радикални измежду които бяха представителите на партията Ан-Нур) веднага промениха светската конституция на страната и със своите действия я върнаха в епохата на Средновековието. От гледна точка на радикалните ислямисти, християните и юдеите не само че не могат да бъдат партньори в междуконфесионалния диалог, но и изобщо не се смятат за хора. Към това схващане се придържа в частност прословутата Ал Кайда, чиито връзки с "Мюсюлмански братя" не са тайна за никого.

Преди началото на "цветната революция" в Египет, местната християнска общност - коптите, наброяваше (по различни данни) между 6 и 8 милиона души, т.е. 8-9% от населението. Както е известно, тя възниква в Александрия през първото столетие от раждането на Христос, като повечето египетските копти са православни християни. Още в началото на "революцията" довела на власт "Мюсюлманските братя", около 100 000 копти-християни напуснаха родните си места. През септември 2012 десетки семейства от малката християнска общност на Синайския полуостров бяха прогонени терористи, свързани с Ал Каида, а немалко християни бяха убити от ислямистите.

По време на августовските вълнения през 2013, започнали след като армията взе властта в Египет и арестува президента-ислямист Мохамед Морси, радикалните му последователи само за четири дни разрушиха или опожариха 30 коптски православни църкви, 14 католически църкви и манастири, както и пет протестантски храма. Впрочем, и след военния преврат натискът върху коптската общност не секна, което поражда сериозни опасения за бъдещето на страната, тъй като именно коптите държат ключовите позиции в нейната финансова система.

Сирия

В продължение на десетилетия Сирия беше една от много малкото държави в Близкия Изток, където християнското малцинство се чувстваше сравнително сигурно. Тя беше своеобразен модел за мирно и хармонично съжителство на множество етнически и религиозни общности в този изключително сложен от конфесионална гледна точка регион.

До метежа срещу режима на Башар Асад в Сирия имаше около 4 милиона християни (12-15% от населението на страната). Днес обаче те са подложени на жестоки преследвания. Сирийските християни биват убивани, изнудвани и прогонвани от родните им места а домовете им – разрушавани. Мнозина от тях избягаха в Ливан, Турция или Европа.

Според политолога Аждар Куртов, с подкрепата си за войната срещу Башар Асад западните страни на практика са подписали смъртната присъда на християнството в Сирия. След началото на военните действия срещу правителството в Дамаск, враждата между конфесиите еволюира в непримирим антагонизъм, в резултат от което в момента се унищожава всичко свързано с християнството. Терористите палят православните храмове, избиват възрастни мъже, а също жени и деца. В някои завзети от тях градове те ликвидират дори активистите на различни християнските организации, опитващи се да доставят медицинско оборудване и храна.

Както посочва теологът Фарид Салман, докато в Ирак преди американската интервенция през 2003 отношенията между конфесиите са били по-скоро партньорски, в Сирия те винаги са имали хуманен и хуманитарен характер. Тази особеност дава основание да се очаква, че при евентуална победа на ислямистите в Сирия, сценарият с унищожаването на християнството там ще се повтори в много по-жесток вариант, отколкото това стана в Ирак. Едно фундаменталистко правителство ще разруши традициите на съвместно съществуване и уникалната религиозна хармония, характерни за тази страна. Подкрепяйки противниците на Башар Асад, САЩ и техните съюзници на практика подкрепят джихада срещу християнството.

Преди началото на войната в Сирия, в Хомс са живели 80 000 християни. След като градът беше превзет от ислямистите през пролетта на 2012 до октомври същата година в него не остана нито един християнин. На католическата Пасха през 2015 терористи от Ислямска държава взривиха църквата на Дева Мария в сирийското селище Тел-Насри. Това е петият разрушен храм в долината на река Хабур, където живеят асирийци, като преди това бяха унищожени църквите в Тел Хормуз,Тел Шамир, Ел-Агайбеш и Ел-Хауз.

Събитията в Сирия поставиха отново на дневен ред тенденцията за прочистване на Големия Близък Изток от християните. В същото време, според мнозина историци и политолози, тъкмо присъствието на християните в Сирия и Близкия изток е своеобразна гаранция за запазването и укрепването на традиционния цивилизационен ислям в региона. При победа на терористите всичко свързано с християнството и цялото християнско наследство на страната ще бъде унищожено, а след християнството тук могат да изчезнат и всички традиционни религии. Не са безпочвени опасенията, че падането на режима на Башар Асад ще постави началото на края на християнската цивилизация не само в Сирия, но и в целия Близък Изток. И всичко това се случва при мълчаливото съучастие на християнския Запад. Антихристиянските действия на ислямските радикали не се заклеймяват от американска страна, което навежда на мисълта, че целенасоченото елиминиране на християните в региона може би е част от политиката на Вашингтон за неговото "прекомпозиране".

Либия

Предупрежденията на редица авторитетни експерти , че след свалянето на Муамар Кадафи в Либия ще настъпи нестабилност и хаос, който ще засегнат целия регион на Северна Африка, не попречиха на плановете на САЩ за смяна на режима и премахване на управлявалият над четири десетилетия диктатор. Сега и за скептиците е ясно, че в плановете на вашингтонската администрация е влизала дестабилизацията както на целия Близък Изток, така и на Северна Африка. Неслучайно именно оттам започна и реализацията напроекта „Арабска пролет” (първо в Тунис и след това в Либия).

В Либия християните никога не са били подлагани на сериозни преследвания от режима на Кадафи. Сега там християните са сред най-малтретираните. От декември 2014 до януари 2015 са изчезнали най-малко 20 египетски копти, работещи в страната. По-късно активисти на Ислямска държава от Източна Либия разпространиха видеозаписи на тяхната екзекуция. Според етиопското правителство, либийските ислямисти са избили най-малко 28 етиопски християни, работещи на различни обекти в страната.

Преследванията срещу християните в други региони на света

Освен в Близкия Изток и Северна Африка, бъдещето на християните e застрашено и в много други африкански и азиатски държави. Като водещи в това отношение се сочат Северна Корея, Саудитска Арабия, Афганистан и Пакистан. В началото на 2013 се усилиха преследванията на християните в Танзания, Кения, Уганда, Нигерия, Еритрея, Сомалия, Малдивските острови, Малайзия, Йемен и страните от Магреба. Впрочем, списъкът съвсем не се изчерпва с тях. В него попадат общо 50 държави, където гоненията срещу християните започват да придобиват мащабите, характерни за арабския свят след началото там на вълната от "цветни революции". Над 200 000 християни например са напуснали Мали след опита за ислямистки преврат през 2012. В страната също бяха унищожени немалко християнски храмове.

Хиляди християни бяха принудени да напуснат Етиопия, като последица от вълненията сред местната мюсюлманска общност след като християнин беше обвинен в оскверняване на Корана. Бяха унищожени над 50 църкви, а десетки домове на християни в страната бяха изгорени. От 2008 в Малдивите конституцията забранява на немюсюлмани да получават гражданство. Там по закон са забранени християнските богослужения и публичното използване на кръстове и икони.

През май 2013 в Танзания, по време на неделна служба, беше взривена християнската църква в град Аруша като десетки хора бяха убити. В Индонезия от януари 1999 до януари 2001 бяха убити над 5 хиляди християни, а повече от 250 хиляди напуснаха домовете си, за да се спасят от онези, които им поставиха условието "ислям или смърт".

Само от началото на 2013 досега в Нигерия са убити повече от 800 християни. Още през 1966, в резултат от племенни и религиозни сблъсъци в тази страна загиват между 50 хиляди и 100 хиляди християни, което води до най-кръвопролитната гражданска война от втората половина на ХХ век, чиито жертви станаха 3 милиона души - главно християни.

Християните в Пакистан се оплакват от злоупотребите със закона и нарастващия брой на процесите против тях за "оскърбяване на исляма". В Саудитска Арабия християните са принудени да крият вярата си, поради опасност от смъртно наказание. Християнското малцинство в Турция се оплаква от дискриминация, когато става въпрос за съхраняване на собствената религиозна култура и възстановяване на православните храмове. В Узбекистан на християните е забранено да притежават Библията в домовете си.

На особено тежки преследвания са подложени малцината останали християни в Афганистан. Макар че там официално има свобода на вероизповеданията, още през 2011 талибаните обявиха война на изтребление на всички християни.

От 350-милионното население на Северна Африка и Близкия Изток почти 20 милиона изповядват християнството. Изправени пред смъртна опасност обаче, повечето от тях предпочитат да се изселят и християнството там изглежда обречено да изчезне. Впрочем, днес християните бягат не само от региона на Близкия Изток. Те започват да напускат африкански и дори европейски държави, където има мюсюлманско мнозинство. Така, заради дискриминацияна и ислямизацията християните напускат дори европейска Босна. През 2014 в тази страна са останали около 440 000 католици, т.е. два пъти по-малко от времето преди разпадането на Югославия преди четвърт век.

През последните години ескалацията на насилието и гоненията на християните в Северна Африка и Близкия Изток придобиват масов и системен характер. Може да се очаква, че с времето тази тенденция само ще се засилва. Поради тежкото икономическо състояние в което е обречен да изпадне регионът, управляващите със сигурност ще се опитат да посочат "вътрешния враг" в лицето на християните.

Дехристиянизацията на Запада

Както е известно, когато се обсъждаше приемането на Конституция на ЕС съвсем сериозно беше дискутиран въпросът, да присъства ли в нея думата Бог. В крайна сметка бе решено, че тя не трябва да се упоменава. Това поведение на европейските висши политици и държавници е логично следствие от ускорения процес на секуларизация и "дехристиянизация" на Стария континент. Сегашният проблем с радикализацията на непрекъснато разрастващата се мюсюлманска общност в Европа е свързан с провала на мултикултурния проект, възприет от значителна част от европейския елит. Впрочем, през последните години мнозина от принадлежащите към него открито признават това. Така, през февруари 2011 британският премиер Дейвид Камерън фактически се обяви против общоевропейската политика на мултикултурализъм. В речта си на ежегодната Мюнхенска конференция за сигурност той очерта заплахите, породени от мултикултурализма и препоръча отказ от пасивната толерантност, призовавайки за по-активно отстояване на западните ценности.

По рано провалът на мултикултурния модел беше признат, по един или друг начин, от канцлера на Германия Ангела Меркел и тогавашния френски президент Никола Саркози. Въпреки това в нито една държава от ЕС не бяха предприети реални действия за промяната му. В резултат, ситуацията продължава да се влошава. Както посочва авторът на бестселъра "Джамията "Парижката Света Богородица" 2048 година" Елена Чудинова: „над половин век тази идеология (т.е. мултикултурализмът) властва в европейските умове, и в резултат доведе до изключително сложни проблеми, които обаче трябва да бъдат решени по един или друг начин. Във всеки случай европейските политици следва да се престанат да си заравят главата в пясъка, твърдейки, че на континента няма религиозно противопоставяне”.

В началото на 2014, в своето изследване „Световен индекс на преследванията”, правозащитната организация Open Doors предупреди, че християните са подложени на преследване дори в самата Европа. Журналисти, медицински сестри и стюардеси се натъкват на забрани да носят кръст. Все повече са случаите, когато на християните се забранява да говорят за своята вяра, особено в присъствието на изповядващи други религии. Все по-често се налага въпроси, свързани с християнството, да бъдат решавани от Европейският съд по правата на човека. Такива са случаите, когато Страсбург застана на страната на италианското правителство в спора, дали разпятието да присъства в класните стаи на учениците, или когато одобри забраната в Австрия да се показва филм, оскърбяващ Католическата църква

Днес мнозина водещи европейски политици не изпитват притеснение, отказвайки се от духовните си корени, да приемат закони, противоречащи на християнските принципи и ценности, да забраняват провеждането на масови празници с използването на традиционните християнски атрибути или да заменят традиционното вероучение с различни форми на сектанство. Така през 2013 Върховният съд на Великобритания официално призна „сциентологията“ (scientology) за една от световните религии. Внушава се, че християнството е заплаха за "евроинтеграцията", защото противоречи на "новите европейски ценности".

От години официалните правителствени среди на Запад толерират всякакви форми на дегенерация под мотото за „приемане на различните”. В медиите постоянно се води мощна пропагандна кампания в защита правата на сексуалните малцинства и търпимост към „другостта”, като в същото време вярващите християни биват осмивани и подлагани на остракизъм. В името на погрешно интерпретираната "толерантност" и "политическа коректност" активно практикуващите религията си християни биват изтласквани от всички обществени сфери -  училищата, армията, административните органи.

На този фон (и напук на твърденията на управляващите) взаимната неприязън между християни и мюсюлмани прогресивно нараства. Голяма част от исканията за премахване на християнските атрибути идват именно от имигрантските мюсюлмански общности, които все по-активно се опитват да наложат на дехристиянизирания Запад собствените си морално-религиозни ценности и мироглед. Все по-честа практика в много държави от ЕС е християнските храмове и светини да се продават, оскверняват и дори унищожават.

Радикалните ислямисти от средите на имигрантската общност под най-различни форми атакуват западните ценности и начина на живот на европейците. Те например настояват пред властите за узаконяване на държавно ниво на нормите на шариата.

Вече стана практика в навечерието на католическото Рождество в редица европейски държави да избухват скандали относно начина на празнуването му. Със съгласието на местната или централната власт в различни държави от ЕС на обществени места вече не се поставят задължителните атрибути на празника – елхата и фигурите на Светото семейство. В някои западноевропейски страни, в деня на Рождество, започнаха да организират празници, водещи началото си от езически култове и суеверия: поклонения на влъхви, на вещицата Бефана (в Италия) и т. н. Напоследък тези езически инвенции се пропагандират съвсем открито.

Според редица експерти, случващото се в Европа е закономерно следствие от заложените мини на мултикултурализма. Събитията предупреждават за бъдещи идеологически, демографски и културни промени в континента. Общото мнение на специалистите по тези въпроси е, че с нарастване броя на имигрантите те ще започнат да асимилират европейците. Многобройни са примерите, потвърждаващи подобни опасения. Ето само някои от тях.

Във Великобритания има случаи на уволнения за носене на християнски кръстчета, налице е и пряка връзка между положителната позиция на правителството към "еднополовите бракове" и началото на активни преследвания срещу християните. В края на март 2015 бившият архиепискор на Кентърбъри (който е глава на Англиканската църква) лорд Джордж Кери обвини правителството на Дейвид Камерън, че принуждава християните да се чувстват нежелани в обществото.

През 2013 ръководството на една от най-големите британски търговски вериги "Маркс и Спенсър" (M&S) разреши на служителите си мюсюлмани да не обработват чековете на клиенти за покупки на свинско месо и спиртни напитки по религиозни съображения. След разразилия се скандал от страна на клиентите, фирмата премести тези касиери да продават сладкарски продукти.

За Рождество Христово гражданите на Великобритания бяха поздравени по телевизията от... мюсюлманка с фередже! От 1998 насам общинските съвети в някои английски градове, като например Бирмингам, се опитват да преименуват Рождество Христово в "уинтървал" (т.е. "зимен интервал"). Междувременно, по улиците на Лондон се появиха „шариатски патрули” от групи мюсюлмани, охраняващи принципите на своята религиозна нравственост от лондончаните и туристите. Хората биват предупреждавани, че се намират на "територията на исляма", където се забранява пиенето на бира, носенето на къс

Свързани новини: