Дилян Николчев: Пропаганда и геополитически амбиции на външни сили кръстосват в православието

03/05/16 07:40
(http://www.klassa.bg/)

Дилян Николчев: Пропаганда и геополитически амбиции на външни сили кръстосват в православието

Живеем в странна симбиоза между политика и религия – политизира се религията и се религиозира политиката. Това според богослова доц.д-р Дилян Николчев, специалист по църковно право, е закономерен резултат от неуспешния политически преход в голяма част от Източна Европа.

Наред със социалните проблеми и бедността имаме криза на демокрацията, на националната и на религиозната идентичност, сочи богословът. В тези условия развиват дейност т.нар. "нови православни политици", които са на гребена на вълната в политическите процеси, като вплитат по спекулативен, манипулативен и демагогски начин учението на Църквата, за което имат изключително повърхностни познания.

Политически лидери като Радован Караджич и Вук Драшкович в бивша Югославия, Корнелиу Вадим Тудор в Румъния, Владимир Жириновски и Александър Дугин в Русия, Волен Сидеров и Слави Бинев у нас громят враговете на православието повече от самата православна църква; те се изживяват като истински православни християни, макар всъщност да е обратното, защото не изповядват това, което е в учението, традицията и преданието на Църквата, а често гръмогласно издигат политически лозунги, които са в явно противоречие със същността й, отбелязва Дилян Николчев.

Според него днес все повече се налага да си изясним характера и степента на влияние на православието в регионалната и световната политика. Очевидно е, че наред с понятията "ислямски свят", "ислямска политика" си проправят път и определенията "православен свят", "православна политика", като "подател" на тази политическа тенденция е Русия, или по-точно нейната геополитика.

На състоялата се неотдавна конференция "Всеправославният събор: между геополитиката и църковността", организирана от сп. "Християнство и култура" и Богословския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", богословът бе модератор на дискусията "Православие и геополитика".Това бе повод да го потърсим да коментира пред "Дневник" някои от обсъжданите въпроси.

Цитирахте свещеник Яков Кротов, който говори за "национализация на православието", доц.Николчев. Какво означава това?

- В най-широк смисъл - навлизане на политиката и геополитиката в църквата. Яков Кротов, известен руски мислител, говори за това преди половин година в предаването "Вяра и общество". Той е руснак, но поради неговата критика към руската православна църква за това, че прекалено е обвързана с руската политика и лично с режима на Путин, него го остракираха и той в момента е в Украйна. Познава много добре както руската действителност - и църковна, и политическа, така и украинската. Неговите коментари бяха в контекста на агресията на Руската федерация начело с Путин и пряката логистична подкрепа, която й оказа Руската православна църква (РПЦ).Та в този смисъл той говореше, че РПЦ е приела политически рефлекси.Всъщност тя никога не се е отдалечавала от тази роля, както при падането на Берлинската стена и перестройката, така и сега.

На конференцията направихте паралел с дейността на политически партии в други страни от някогашния Източен блок. Има ли свързваща нишка, обща цел?

- Това, което категорично може да се даде като оценка, е че такива партии възникват, където има криза на националността, на духовността, стопанска криза. А с оглед на историческите събития от последните няколко десетилетия това са именно страните от Източна Европа. В тези страни възникнаха политически партии, в чиито програми много силно е застъпена идеята за православието.Т.е. православието като религия се използва за политически цели. Не случайно Дугин, който е официален съветник на президента Путин, е един от флагманите на тази политико-религиозна идеология в днешна Русия.

Такива политически партии в Русия и в другите страни в Източна Европа се солидаризират както на политическо, така и на социално ниво. Нека припомним случая с "Пуси райът". Лично, като богослов, тяхната постъпка не я приемам. Но всъщност какво направиха тези млади момичета – протестираха срещу политиката на Руската православна църква, която подкрепя официално политиката на Путин. И всъщност йерархичното ръководство на РПЦ никога не го е крило. Настоящият патриарх Кирил взе много активно участие в предизборната кампания на президента Путин. Т.е.,в Русия по конституция има разделение на църквата от държавата, но на практика не е така. И какво стана – "Пуси райът" не само че не получиха защита, но напротив, руският патриарх Кирил настояваше за вкарването на тези момичета в лагер. И част от тях наистина получиха такива присъди за по 2-3 години.

На този фон как ще коментирате силно впечатляващия тур на руския патриарх в края на февруари, как се вписва той в геополитическите инициативи на Русия?

- Аз смятам, че това е един пропаганден ход, както на руската държава, така и на църквата. Не можем да сложим разделителна линия между руската държава и РПЦ.Това бе един пропаганден ход, както на терена на политиката, така и на терена на църковната дипломация.

Но от друга страна, руснаците си имат енорийски храм на Антарктида – защо патриархът да не го посети?

- Нали разбирате, че един патриарх, за да кацне на Антарктида, да се снима с пингвини, да отслужи там литургия, той може би е могъл да го направи и друг път. Някакъв друг символ, друго послание стои зад цялата тази парадност, след като непосредствено преди това се проведе срещата на руския патриарх с папата в Хавана. Както се определи в тяхното послание, в самия документ в точка втора: нашата братска среща се състоя в Куба, на кръстопътя между Севера и Юга, Запада и Изтока.

Самият документ повдига повече въпроси които нямат отговор засега или поне нямат категорични отговори.Защо точно в Куба, защо точно сега? Русия е поставена в изолация, наложени са й различни санкции, рестриктивни мерки от международната общност. Не можаха ли да се срещнат на Азорските острови или другаде? Защо точно в Куба? И всъщност каква беше тази тяхна среща? Медиите я обявиха за историческа, но това е малко преувеличено и непълно като оценка на случващото се. Нека не забравяме, че настоящият патриарх Кирил, който отговаряше в миналото като митрополит за външните връзки на руския Св. Синод, е щатен и то елитен офицер от КГБ, според съветските архиви с агентурно име "Михайлов". Предишният патриарх Алексий пък е бил "Дроздов", също според архивите.

Доколко са достоверни тези данни?

- Това стана известно от т.нар комисия Глеб Якунин – Лев Пономарьов, създадена след неуспешния пуч през 1991 година срещу Горбачов. Тогавашният Върховен съвет се обърна към парламента с искане да бъдат разследвани обстоятелствата около организаторите на пуча. Глеб Якунин е свещеник, но два пъти е отлъчван от руската православна църква и е лежал в съветско време 7-8 години в лагери. Първият път лежи за това, че изпраща писмо до тогавашния руски патриарх Алексий, агент "Дроздов", в което го критикува, че РПЦ фалшифицира истинското състояние на руските вярващи, крие, че те са гонени, преследвани за вярата и т.н. Тогава той е низвергнат и отлъчен, а по-късно възстановен след уж демократичните промени по времето на Елцин. Задачата на тази комисия беше да разследва не само причините, но и обстоятелствата около пуча. Започвайки работа по тези фактически обстоятелства, комисията се е натъкнала на много интересни неща – официални срещи в дните на самия пуч на ръководството на РПЦ с пучистите. Комисията продължила да изследва част от архивите на КГБ и там се натъкнала на агентурните имена. И се оказва, че целият Свети Синод на РПЦ са агенти и то не както в България, където имаме само един щатен офицер, бившият Западноевропейски митрополит Симеон. Абсолютно всички са били щатни висши офицери с чин от подполковник нагоре. Разбира се, нито Кирил, нито тогавашният патриарх Алексий се извиниха, поискаха прошка, признаха и т.н., въпреки разкритите факти. През 1992 година комисията беше закрита, защото започнаха да излизат доста неудобни факти. Но за щастие някои от новоосвободилите се републики имаха запазени архиви и такива случаи като с Алексий – "Дроздов" бяха неоспорими. Той е бил Талински митрополит, там се е водел първоначално на отчет и естонците официално го обявиха чрез тяхната комисия по досиетата.

Къде е мястото на вярата в тази картина? Ваши колеги поставят под въпрос твърдението, че РПЦ е най-голямата православна църква, проф.Калин Янакиев сочи, че въцърквовените са много по-малко?

- Тези статистики се обсъждат от години. Православието има своето място в Русия, но проблемът на РПЦ е руският месианизъм.Така както "мегали идеята" в контекста на православието е проблем за Еладската православна църква.Така както "светосавието", почитателството на Св. Сава, е етнофилетически проблем за Сръбската православна църква. Защото вкарването на национализма в църквата води именно до това – до етнофилетизъм.

...който води до разделение?

- Най-малко, ако не разделя, съвсем неусетно, някой път неумишлено, се стига до травми не само в църковната терминология, но и в самия живот на църквите. Ще дам пример, с това занимавам и студентите: как е по-правилно да се каже – Българска православна църква или Православна българска църква? Къде трябва да пада акцентът? На времето, през 1882 година така са смятали всички наши първостроители, митрополити, църковници, до Втория църковно-народен събор по времето на Стамболийски е Православна българска църква. По същото време до 1943 година Руската православна църква е била Православна руска църква. Но след прословутата среща между Сталин и трима оцелели на свобода митрополити на 4 срещу 5 септември се променят много неща.

Тогава ли се обръща името?

- Веднага след това. Тази среща е във времето на войната – Сталин се убеждава, че религията, православната църква, като най-авторитетна по традиция, може да изиграе голяма роля в самата война. Пресен пример за него са военните събития край Москва през зимата на 1941-42 година. Донесена е икона на фронта, която мобилизира изключително духовно и морално войниците. Вероятно той е размишлявал много по този въпрос и е извикал тримата митрополити. Един час и 55 минути е цялата среща. В един момент след общите приказки той се обръща към тримата и им казва – вие какво ще кажете да изберем предстоятел, т.е. патриарх. Тъй като в голям период след революцията РПЦ се ръководи от Св. Синод и наместник председател, но няма предстоятел. Те не очакват този въпрос, споглеждат се и отговарят – да, но поне най-малко един месец ни дайте. Той казва – не, трябва да проявите болшевишки темпове. Буквално на следващия ден, в противоречие на всякакви канони, всъщност не е избран, а е посочен или е избран от самия Сталин този патриарх. Та горе-долу това се случва и днес.

Виждаме в хода на предсъборните съвещания във връзка със споровете за статута на православната църква на Чешките земи и Словакия как РПЦ влияе на общите решения. Тъй като Ростислав, сегашният предстоятел, откровено се поддържа от Москва, както политически, така и църковно, водят се съдебни дела, чешката и словашката преса постоянно публикува, че Русия пряко е замесена в този конфликт и най-вероятно става дума и за много пари, защото конфликтът възникна веднага след едно решение на Върховния съд в Прага, че се връщат много земи, покрито и непокрито имущество. Вселенският патриарх не подкрепяше до този момент Ростислав. Изведнъж всички сателити около РПЦ, включително и БПЦ, ултимативно казаха "ние няма да дойдем на последното предсъборно съвещание в Женева, ако там не участва Ростислав". Т.е., както в политиката, така и в църковната дипломация имаме задкулисие. Ние не винаги виждаме всичко. Можем само да гадаем.

Политически, а не църковни съображения влияят на решенията, така ли?

- Да. Друг пример е изборът на място на всеправославния събор. Преди няколко години всички православни църкви се бяха обединили около това, че той ще се състои в града на Константин, в Цариград. Сега заради напрежението между Турция и Русия след свалянето на руския самолет изведнъж РПЦ постави ултимативно въпроса да не се провежда там, поискаха да е на неутрална територия, например в Швейцария. Такъв прецедент има с Кипърската православна църква преди години. След това се чу настояване съборът да се свика на руска територия, в Москва. И накрая се постигна консенсус за Крит. Само че Крит е на гръцка територия. И Еладската православна църква има идентична позиция с РПЦ - не само сега, а от няколко десетилетия си пасва едно към едно с руските църковни позиции.

Нека се върнем на срещата в Хавана. Каква е вашата оценка, какво да очакваме?

- На мен ми направи много силно впечатление, че всъщност се срещнаха два коренно различни свята. На морално ниво, на религиозно ниво, ако щете и на личностно ниво. Папа Франциск, син на италиански емигрант, железопътен работник, въпреки своята бедност в детските и младежките години, се изучава, става преподавател в университет, защитава докторат в областта на философията. Изключително скромен живот. Обратното на него, патриарх Кирил е известен със своя разточителен живот – вила в Швейцария, имоти в Южна Русия, суперлуксозен апартамент в Москва. По информация на руски медии, освен частен самолет и бронирана кола, на негова сметка има над 4 милиарда долара. Каква убийствена разлика! Срещнаха се два коренно различни свята.

Възможно ли е въобще да се окаже подкрепа, да се направи спасителен жест към християните в Близкия Изток, както беше обявена целта на тази среща?

- Поне няколко точки в общия документ, а те са общо 30, са ориентирани именно към страданията и войната в Близкия Изток. Това много рязко контрастира с някои изказвания досега, ще припомня само едно от тях, от миналия месец, когато военни самолети бомбардираха Сирия и руски ракети бяха изстрелвани от кораби в Каспийско море. Тогава патриарх Кирил направи следното изказване, цитирам буквално – че руските бомби носят мир и щастие на сирийския народ.

Две групи въпроси някак си не стоят естествено в този документ - за войната в Близкия Изток и Сирия и за Украйна. Не че тези въпроси не са проблемни, но да ги бяха събрали в една или две точки. Защо се говори само за болезнените за руската геополитика в момента въпроси? И защо никъде не се споменава за стотици хиляди жертви в Северна и Централна Африка? Както християни, така и мюсюлмани...

Вашите очаквания за събора?

- Преди всичко трябва да се подчертае, че Всеправославния събор не ще е Вселенски събор, такъв, какъвто познаваме по специфични характеристики от преди повече от хилядолетие. По-скоро го възприемам като събор и съборно решаване на някои въпроси, които не търпят отлагане, друг е въпросът дали предварително заложените 7 точки са най-актуалните. Тези решения, според позициите на не малка част от поместните православни църкви, биха дали възможност да се стартира с поредица от такива Всеправославни събори, които да подготвят свикването на един Вселенски събор. Кога ще се случи това никой не може да каже, най-вероятно ние няма да сме всред живите. Той обаче ще има същият авторитет, какъвто са имали на времето Вселенските и поместните събори.

Макар да няма догматически въпроси за разрешаване?

- Няма догматически, но са възникнали през последните столетия други предизвикателства, които вълнуват съзнанието на богословите. Сега, като говорим за Всеправославния събор в Крит, възникава въпросът за неговото пълномощие, неговия авторитет, казано най-общо. Дори да приемем, че той завърши успешно своята работа, остават много неизвестни. Казват първия всеправославен събор от столетие - не е така. 1948 е годината, в която Сталин свиква такъв събор, но накрая от събор става съвещание. През 1923 година в Истанбул се свиква също такъв събор - по въпроса за календара и за второбрачието на свещенството. След това РПЦ започва да притиска всяка една от поместните църкви, участвали на събора, да оттеглят своите подписи под решенията.

Хора извън църквата често питат "кога католици и православни ще се разберат, кога ще се съберат"?Това само невежество ли е или има причина да се задава този въпрос?

- В чисто верово отношение ние казваме че католическата църква доста се е отдалечила, така че не съществува за момента място за очакване за някакво сближаване в близка перспектива.Тези процеси, които наблюдаваме днес, са по-скоро за сближаване в социален план от гледна точка на общочовешките проблеми.Такива сближавания има и през миналия век, 20-те и 30-те години. След Първата и Втората световна война възникват движения за мир чрез църквите. Икуменизмът е такова движение за мир, силно използвано от политиците, особено от съветската политика и РПЦ. На базата на архивите на българската Държавна сигурност, колегата Момчил Методиев описа ролята на РПЦ в избирането през 70-те години на президента на Световния съвет на църквите - поставена е задача на агентурния апарат на КГБ, като в цялата операция най-голяма роля изиграват съветските полковници в расо, влючително и сегашният руски патриарх. Самият той, Кирил, на 24 години става официален представител на РПЦ в Световния съвет на църквите, на 28 години става ректор на Ленинградската духовна семинария, на 31 години става епископ. Та въпросът за сближаването, както се вижда, няма нищо общо с Църквата, поне не така, както на пръв поглед изглежда.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/264983_%D0%94%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%3A+%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0+%D0%B8+%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%

Публикувана на 03/05/16 07:40 http://www.klassa.bg/News/Read/article/264983_%D0%94%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%3A+%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0+%D0%B8+%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%