Месни заговезни

Месни заговезни или още Неделя месопустна е последният ден, в който се яде месо преди Великденските пости. Датата на празника се мени и винаги е в неделя – осем седмици преди Великден.

Името на празника идва от това, че се заговява /пости/ с месни ястия. На трапезата днес за последен път преди Възкресение се слагат ястия, приготвени от месо. Яде се кокошка или свинско месо, приготвя се и баница, в която има животинска мазнина. От Месни заговезни започва 40-дневният Великденски пост, през който не може да се консумират храни от животински произход и да се пие алкохол.

По традиция малко преди вечеря на Месни заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта. На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза.

Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирна Заговезни, може да се яде сирене, мляко, масло – всякакви млечни продукти и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора, защото след това те са строго забранени.

До Великден /Пасха/ следват хранителни и духовни пости. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/Radiomilenacom/~3/Lcm1tADDjS8/

Свързани новини: