Яна Маринова: Чупила съм си главата четири пъти!

- Това наистина е първата ми главна роля и си спомням, че на кастинга ми казаха, че много са ме харесали, но не са сигурни дали ще мога да изнеса фактически целия филм. Това е голяма отговорност за мен, че въпреки тези съмнения ми дадоха ролята на Лина, и вълнението ми как ще се приеме филмът е голямо. Благодаря от сърце на целия екип, но най-вече на продуцентите Христо и Ники Христови, режисьора Жоро Костов, оператора Емо Топузов и сценариста Нико Колев.

- Над какво работиш в момента?

- Имам малка роля в новите епизоди на „Връзки“ и се забавлявам много. Направо мога да кажа, че изобщо не работя по „Връзки“ - такова удоволствие е за мен, а и тематиката на сериала е такава, свързана само с... кекс и с начина на забъркването му (смее се). Не усещам, че съм на работа.

- В „11 А“ преподаваш на проблемни тийнейджъри. Ти самата буйна ли беше на техните години?

- Като тийнейджър наистина бях дива, но по-скоро в смисъл, че бях страшно енергична и запалена на тема спорт. Реално дивите постъпки бяха свързани с много игри и забавления на стадиона, а специално в училище имаше типичните сбивания и номера. Понякога просто от страх - атакувах първа и така... Тогава имах голяма нужда да доказвам, че съм по-силна, че съм по-умна, че по-хубаво мога да правя това или онова. Много пъти се сблъсквах с чело в стената - понякога побеждаваш, понякога се удряш в стената... Може би и затова съм си чупила главата четири пъти.

- Героинята ти Лина е учителка по литература. Какво смяташ за промените в нашата образователна система?

- Смятам, че реално, когато правиш промени в системата на образованието, трябва да са направени по конкретен и доказан от практиката начин, както е на Запад. Не можеш да правиш промени само защото някъде трябва да закърпиш нещо с бели конци. В „11 А“ се разказва за това, че един учител - особено на тийнейджъри - не би могъл да ги ръководи чрез скучни правила и да ги рамкира. Самата наука не е интересна за тях, ако не е поднесена по правилния начин, който да е адекватен и те да виждат, че разбираш от нея. На мен литературата ми е присъща тема, все пак майка ми беше учителка по литература и аз пиша есета от малка и съм израснала с Йовков и Ботев. В „11 А“ импровизирах с преразказ на финала на "Ветрената мелница" на Елин Пелин в една от сцените. Това стана благодарение на Емо Топузов - брилянтен оператор и много ми помагаше с безценни съвети.

- Кой е най-повратният момент в живота ти?

- Когато си смених професията - от управител на ресторант се хвърлих в непознати води и реших да стана актриса. Да, това беше повратна точка, за мен е втори шанс да опиташ да направиш нещо от нулата.

- Преди няколко месеца се завърна от Америка, където завърши актьорски курс в школата на Лий Страсбърг в Ел Ей. Не се ли изкуши да останеш там?

- Не мога да остана там, защото семейството ми е тук, а и не съм на 20, за да се хвърля да покорявам Холивуд. Отидох, за да видя начина, по който се работи там, и дали тук съм на прав път. Разбрах, че е така, защото реално видях, че нещата, които си записвах в школата, са отражение на моите собствени принципи, чрез които съм се водила в актьорството. Например да съм максимално истинска, да си съобразявам речта, вида, настроенията и емоционалното ниво с това на героя си. Да се учиш от всяко живо същество около теб, да поддържаш физиката си и психиката си в перфектна форма и да си знаеш перфектно текста - толкова добре, че да можеш да го рапираш или да го изпееш като „Мила моя мамо“, също да си супердисциплиниран партньор, адекватен и да си тук и сега, да играеш на момента.

- Кой от актьорите, с които си си партнирала, е с най-голямо чувство за хумор?

- Калин Врачански - той е много смешен човек, постоянно разказва какви ли не случки и забавни вицове. С него имахме един много комичен случай по време на постановката „Смях в залата“ във Варна. Там в един момент аз трябва да изскоча през прозореца, който винаги е отворен, но тогава се бях ошашкала и атакувах съседния прозорец от страната на пантите. Прозорецът изскочи и падна на сцената, а аз скочих след него и се озовах точно отгоре му, като в объркването си се опитвах да го вдигна, както съм стъпила върху него, което е абсолютно невъзможно. Цялата публика припада от смях, Калин също се смее, но ми подава реплики, а аз продължавам с напразните си опити да вдигна този прозорец и... В този момент чувам зад кулисите как режисьора Асен Блатечки крещи: “Ще ти счупя главата - продължавай!” Беше страшна бъркотия, а никой не разбра, че не е по пиеса.

- Калин е една от звездите в новото издание на „Като две капки вода“. Ти чувала ли си го как пее и какъв е той извън светлините на прожекторите?

- Ние с Калин и Васил Банов често пътуваме заедно за представления, понеже сме непушачи. И няколко пъти в колата съм го чувала да пее. Крие се, мисли, че не се чува от музиката, но пее страхотно, като западен певец, и за мен е сред фаворитите в шоуто.

- А с какво те изненадват другите ти популярни филмови партньори като Орлин Павлов, Асен Блатечки, Ники Илиев?

- За Орлин смятам, че си е роден за сцената, всичко му се удава. Има харизма и желание да работи, не се спира - не си е сложил етикета готиното момче, а се опитва постоянно да се развива и това е най-хубавото нещо, което може да се каже за един човек. Асен винаги ме изненадва с абсолютно точната си преценка за дадена ситуация. Той е като барометър, спрямо това какво искат актьорите, какво иска той като режисьор и какво изисква сцената. Асен е като една смазана машина. Ники Илиев също притежава изумителна способност като режисьор и филмов деец, а същевременно преподава и в НБУ и колегите ми са супердоволни от него. Той ме изненада в „Живи легенди“, когато имаше сценичен бой със съпруга ми (каскадьора Тихомир Винчев – б.а.), и там Ники понесе стоически огромната физическа болка, защото битката си беше до голяма степен реална. Самият той като режисьор държеше да е така.

- Ти също изпълняваш сама сложните каскади във филмите си. Често ли се контузваш?

- Да, даже с моя доктор много се смеем, че другите жени си бият хиалурон в устните, а пък аз си го слагам в коленете. (Смее се.)

- Красотата ти сигурно кара мъжете да оглупяват. Кой е най-нелепият начин, по който някой те е ухажвал?

- Като че ли едни от най-тъпите свалки при мен са от рапър. Съществува една рап вълна в България, която аз харесвам, но има общества, които много насериозно се възприемат, а на мен това ми е смешно, просто съм от друго поколение. Заговаряли са ме с реплики от сорта на - Ей, йо, аз съм Шейх еди-кой си, йо... - и се чудя да се смея ли, или да го насоля... Сега да не излезе, че не харесвам рапа, аз жестоко се възхищавам на Ицо Хазарта. Хип-хоп и въобще всичките му парчета къртят.

- Любовта за теб е?

- Единственият смисъл, за който си струва да живееш - любовта във всичките й аспекти - към приятел, към дете, към любим човек, към работата си, към всичко. Ако нещо не ти доставя любов и не те кара да тръпнеш, да пърхаш и да чакаш да ти се случи, то не е за теб. Любов е да подадеш ръка на някого, да искаш да зарадваш някой, да се надяваш на нещо, свързано с любов, въобще не ми трябва и да живея, ако няма любов. Тук мога да цитирам нещо от книгата на Георги Марков с непубликувани есета, която чета в момента - сталинчето не може и да обича, то обича само себе си, но то и себе си не обича, смята, че е недостойно и се страхува. Там има една глава за сталинчетата, които смятат, че трябва някой да го смачкат и да го стъпчат. Те са ужасно нещастни, като няма кой да мачкат и да унижат, за да си докажат колко са важни... Много ми допада тази книга.

- Жена като теб някога имала ли е комплекси?

- Като ученичка ми казваха - “момченце, момченце”, защото на мен всъщност структурата на тялото ми беше такава и това ми беше основният комплекс. Също като момчетата исках постоянно да се доказвам и да побеждавам.

- Какво би казала или посъветвала днешната Яна своята версия отпреди 20 години?

- Бих се посъветвала просто да не съм такова зверче в клетка и вместо да дразня хората, е по-добре да се опитам да премълча някои неща. Тогава, когато някой ми се струваше недостатъчно умен или ми се струваше страхлив или манипулативен, или подъл - аз обичах да наказвам тези хора. Правех го, като с остри забележки или с игра на думи или по други начини се опитвах да показвам на тъпите, че са тъпи, и на подлите, че са подли. Бих се посъветвала да броя до десет и да мисля, преди да говоря, защото понякога сигурно съм наранявала с моята експресивност и хора, които не го заслужават.

- Темата, която те вълнува най-силно?

- За домашното насилие. За мен това е социална тема, която много ме вълнува, защото реално законово е направено така, че при средна телесна повреда, което включва частична слепота, счупени крайници и т.н., жертвата може да подаде жалба, а след това, ако реши, може да я оттегли. Така ни е направен законът, че в такъв случай държавата не съди вече извършителя и какво се случва - някое дете, жена или мъж са насилвани, оплакват се, а отсреща получават нов побой и от страх оттеглят жалбата. И какво става - държавата в крайна сметка не прави нищо по тези случаи. Това е нещо, което ме вълнува, и смятам, че трябва да се работи много в тази насока, защото засяга всеки един от нас. Ако не пряко - косвено. Може да се случи на детето ти или на близък приятел, роднина.

- Какво е в състояние да те разплаче?

- Обичам да си плача, така се разтоварвам, не се срамувам от сълзите си. Като плача и после си се подигравам сама на себе си затова, защото, реално погледнато, аз трябва да съм наясно, че в живота е така - човек трябва да знае и две и двеста. Наскоро ме разплака един филм - „С глава в облаците“ с Чарлийз Терон, който е за това как войната може да озлоби хората и как емоции като агресия, злоба и нежелание да разбереш другите може да унищожат и най-светлия и добър човек, и това винаги ме разплаква.

- Личността, която ти е пример в живота?

- Възхищавам се на Кличко. Харесвам и Анджелина Джоли. Допада ми начинът, по който е избрала да се бори и живее, изключителна е.

- Любимата ти мисъл?

- Зная, уча, мога и вярвам в себе си.

НАШИЯТ ГОСТ

Яна Маринова е актриса, на която ролите на силни, предизвикателни и уверени в себе си жени се удават със завидна лекота. Красавицата е завършила спортно училище със специалност лека атлетика и спортът й е дал много от тези качества. Желанието й за победа, перфекционизмът и работоспособността й идват от дългите часове тренировки на пистата. Благодарение на спортната подготовка Яна започва да се изявява и като каскадьорка в редица холивудски продукции и тв реклами. Първата й забележима роля на малкия екран е в сериала „Хотел България“. Истинският й талант да се превъплъщава проличава в ролите й в „Стъклен дом“, „Забранена любов“ и „Фамилията“. С участието й във „Връзки“ тя показа, че не е лишена и от комедийна дарба и ролята й на сексоложката д-р Ясмина Михайлович е една от най-запомнящите се в продукцията, новите епизоди на която ще започнат да се излъчват от 4 април по Fox life. На големия екран Яна също прави успешни роли. В “Живи легенди“ тя играе танцьорка на пилон, но танцовите й умения проличават в пълния си блясък в новия й игрален филм „11 А“.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител