03/07/16 13:25
(http://offnews.bg)

Голямата корупция сваля всички рейтинги във властта

Корупцията по високите етажи и за много пари е основен проблем у нас, тя определя отношението към държавните институции, политическите сили, възприятието за причините за икономическата изостаналост на страната и ниския жизнен стандарт на българите.  Това става ясно от национално проучване на Алфа Рисърч, проведено от 18 до 25 февруари и експресно национално проучване от 28 февруари – 4 март. Анкетирани са общо 1723 пълнолетни граждани.  Според 58.6% от хората въпреки напредъка в различни сфери, корупцията като цяло расте, правосъдие липсва, от което се облагодетелстват малки групи в ущърб на обществото. Едва 22.3% смятат, че въпреки някои трудности, корупцията не пречи на успешното развитие на страната. Критичната позиция доминира във всички социални и демографски групи, вкл. сред симпатизантите на управляващата коалиция. Всеки втори анкетиран е убеден, че ако върховенството на закона се зачиташе, ако нямаше корупция и чадър над нея, той лично би могъл да живее по-добре. Два са основните адресати, които общественото мнение държи отговорни за липсата на резултати в борбата срещу корупцията – висшата магистратура и прокуратура и управляващите. 62.2% от българите смятат, че най-сериозните проблеми в съдебната власт са по нейните върхове, тъй като там се прикрива корупцията по високите етажи на властта. Поради това и всяка смела публична постъпка на хора от системата срещу двойния морал се посрещат с одобрение. В обществото съществува висока степен на очакване (66%) самите магистрати да поведат битката срещу корупцията. След години наред трупан скептицизъм към възможностите за промени в съдебната система и закотвено към дъното доверие в правораздавателните институции, за първи път се появяват признаци, че ако започне промяна отвътре, хората са склонни да я подкрепят. Същите признаци на подкрепа за действия „отвътре”, наблюдаваме и по отношение на инициираното от Борисов и разпространило се с бързи темпове спиране на обществени поръчки поради съмнения за корупционна свързаност с Делян Пеевски, или други гарантирано печеливши участници в публични търгове. 63,4% от анкетираните в експресното проучване на Алфа Рисърч оценяват положително действията на премиера. Какъвто и да е бил мотивът за тях, първите реакции показват недвусмислено, че проблемът „корупция” е толкова невралгичен за обществото, че то е готово да подкрепи всяка стъпка за борба с нея. 41.3% са на мнение, че спирането на поръчките показва политическата воля на правителството за решителна борба с корупцията. 55.8% обаче са на обратното мнение. Накъде ще се придвижат обществените нагласи през следващите месеци до голяма степен ще зависи от очакваните резултатите от правителствената акция. А те са «за» - лична отговорност на лицата, създали предпоставки за корупция; наказуемост за упражняващите политически натиск; законови и процедурни гаранции, че порочните практики няма да се възпроизвеждат. Правителството губи 4 процента доверие Фокусирането на общественото внимание върху корупцията, липсата на видим напредък в чувствителни за обществото сфери и появилите се пукнатини в управляващата коалиция връщат доверието към правителството до стойности от преди половин година. Положителните оценки за дейността му спадат от 24% в края на 2015г. до 20% в началото на март 2016г. Лек ръст бележи и критичността към работата на кабинета – от 42% до 46%. Доскоро консолидирани в подкрепата си за кабинета, към момента симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство са значително по-разколебани. Най-устойчиви в доверието си остават привържениците на ГЕРБ (43% положителни, 40% неутрални и 17% отрицателни оценки). Сред избирателите на Реформаторския блок то спада до 30% одобрение (срещу 26% неодобрение и 44% неутрално отношение), а сред тези на ПФ и АБВ критичните оценки достигат до 60%, при доверие не надхвърлящо 15%.  Острата политическа конфронтация по редица теми, персоналните атаки и смените на министри се отразяват и в личния рейтинг на премиера и членовете на кабинета. Одобрението за Бойко Борисов спада от 38% до 33%, а неодобрението нараства от 30% до 35%. Подобна е тенденцията в оценката за работата на министрите, мнозинството от които са с отрицателен индекс за дейността си. Традиционно в челото на класацията за най-добре справящи с работата си са регионалния министър Лиляна Павлова (32.6% успешно срещу 7.6% неуспешно), министъра по еврофондовете Томислав Дончев (19.4 успешно, срещу 3.5% неуспешно) и социалния министър Ивайло Калфин (23.8% успешно срещу 8.4% неуспешно).  С аналогично равнище на положителни оценки е и здравният министър Петър Москов (17.1%), но вотът на недоверие и персоналните атаки срещу него генерират ръст в критиката към дейността му (24.5%). За разлика от професионалното съсловие, което остро се противопостави на предлаганите от здравното министерство реформи, гражданите одобряват повечето от публично обсъжданите предложения за промени, и най-вече по-строгия контрол от Здравната каса и пациентите, за да се ограничи един от най-острите проблеми – хроничното източване на касата и недостигът на средства за лечение. Както и в предишни месеци, най-отчетлива е обществената критика към секторите, свързани с икономика, финанси, правосъдие и вътрешен ред. Липсата на видимо подобрение в традиционни икономически отрасли, придружено с увеличаване на данъчната тежест, увеличава неодобрението към министрите на икономиката Божидар Лукарски, на финансите Владислав Горанов, на енергетиката Теменужка Петкова, на туризма Николина Ангелкова. Блокирането на реформата в МВР и съдебната система, поставя министрите на вътрешните работи Румяна Бъчварова и на правосъдието Екатерина Захариева сред най-критикуваните членове на кабинета. Периодично възобновяваните дебати по нетърпящи отлагане, но все неслучващи се реформи в редица сектори, са формирали у мнозинството от българските граждани (71%) убеждението, че вече не е възможно поддържане на икономическа и политическа стабилност без провеждането на дълбоки реформи. Тази позиция доминира сред представителите на всички социално-демографски групи, включително привържениците на ГЕРБ и правителството.  Плевнелиев остава с високо одобрение Президентът Росен Плевнелиев губи 3 пункта, но в началото на март продължава да се ползва с едни от най-високите нива на одобрение сред институциите - 25%, срещу 37% неодобрение. Положителните оценки за дейността на парламента спадат под критичната граница от 10 на сто – 9%, срещу 55% отрицателни. За разлика от правителството, Народното събрание не получава подкрепа дори от привържениците на партиите от управляващото мнозинство.  Сред силовите органи – армия, полиция, МВР – армията остава един от малкото с положителен баланс. 28% от българските граждани имат положително отношение към нея, срещу 24% отрицателно и 48% - неутрално. Одобрението за МВР и полиция е в границите на 18%, срещу 43% - 49% неодобрение. Критично ниско продължава да е доверието в институциите на съдебната власт: прокуратура – 6%, срещу 65% недоверие; съд – 8% срещу 63% недоверие. Главният прокурор Сотир Цацаров запазва 11 на сто одобрение, но отрицателните оценки нарастват до 49%. За първи път след тоталния срив на доверието към БНБ в резултат от аферата КТБ, положителните оценки за националната банка бележат лек ръст, но все още остават два пъти по-ниски от отрицателните (16% срещу 32%). Еврокомисарят Кристалина Георгиева е сред малкото, които успяват да запазят положителен личен рейтинг (43% одобрение срещу 21% неодобрение), въпреки страничните удари по нея от страна на фигурите, ангажирани с номинацията на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН. Бойко Борисов, Кристалина Георгиева и трима членове на кабината – Лиляна Павлова, Томилав Дончев и Ивайло Калфин са политиците с най-високо одобрение – както като цяло, така и в рамките на управляващото мнозинство. Поредица от напрежения обаче в управляващата коалиция след оставките на бившия правосъден министър Хр.Иванов, на образователния Т.Танев и появилите се неясноти за бъдещото на кабинета, водят до спад в персоналната подкрепа за всички лидери на участващите в правителството партии: Б. Борисов с 5% - от 38% на 33%; М.Кунева – с 3% - от 15.5% на 12.5%, Б.Лукарски – от 8.5% на 6.3%, Н.Ненчев – от 8.1%% на 7%. Тенденция на спад е налице, макар и по-слабо изразена, както при излезлия в опозиция Р.Кънев (от 11.8% на 10.6%%), така и при лидерите на подкрепящите кабинета партии – Г.Първанов (от 23.2% на 20.3%) В.Симеонов (12.3%), Кр.Каракачанов (17.5%). Лидерът на БСП М.Миков запазва позицията си почти без промяна – 14%. Друга фигура, идваща от левите среди, Т.Дончева, събира високо лично одобрение (21.1%), далеч надхвърлящо електоралния потенциал на нейната партия Движение 21. На дъното на класацията на общественото доверие са Волен Сидеров, Ахмед Доган (по 4.5%) и Лютви Местан – 2.8%. Поне към момента, нито един от лидерите с амбициите да бъдат политически представители на турците в България не печели категорична подкрепа сред тях. Същевременно, актуалният около местните избори и излязъл отново на сцената след отстраняването на Местан, въпрос – възможно ли е пряко или непряко ДПС да влезе в една нова правителствена формула – среща сериозно обществено неодобрение. 35% са на мнение, че нищо не се е променило в тази партия, 19% я виждат като по-приемлива за коалиране, но 43% смятат, че от случилото се ДПС изглежда още по-ненадежден партньор. При отсъствието на непосредствена предизборна ситуация и на видима алтернатива, електоралната картина, с някои леки промени, остава в обичайните за последните месеци стойности. ГЕРБ губи 3% в сравнение с ноември, но запазва първо място (21.3%). С 10.4% БСП поддържа двойната дистанция от него. Интересна е ситуацията при ДПС, което макар и обичайно да стои по-ниско в проучванията, отколкото в реалния вот, дори и на тази база, отбелязва спад от 6.8% на 4.9%. Отливът съответства на разколебаността на традиционния му електорат след появилите се съобщения за забрана на Доган и Пеевски да влизат в Турция. Реформаторският блок също бележи лек отлив (до 5.9%), но като цяло запазва устойчивост, въпреки излизането на ДСБ в опозиция. При едни хипотетични избори Патриотичният фронт и АБВ биха запазили сегашното си представителство. Атака е на ръба, както и Движение 21 на Татяна Дончева. Нагласите, които настоящото проучване регистрира, са вероятно последните в относително „спокойните води” преди позиционирането на политическите играчи за президентските избори. Активността на премиера и правителството по спирането на обществените поръчки са първи сигнали за противодействие на нарасналата критичност на обществените нагласи. Същевременно, напреженията в обществото, както и неяснотите от потенциален ръст на евроскептицизма, правят обществената среда динамична и я превръщат в благоприятна почва за тестването на различни политически проекти. В това отношение президентските избори няма да бъдат просто препотвърждаване силата на определена партия, както беше през 2011г., а сблъсък на заявки за един следващ политически цикъл, който няма предизвестен победител, твърдят от Алфа Рисърч. 
Публикувана на 03/07/16 13:25 http://offnews.bg/news/n_1/n_625300.html

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване