„През ноември 1990 година Живков ме попита: „Костов ли ще правят премиер?”, а аз не го запитах защо.” Това е свидетелството на Кеворк Кеворкян за една изпусната сякаш между другото, но много важна фраза на бившия комунистически диктатор.

Месеци преди свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. в България ври и кипи. След създаването си на 7 декември 1989 г. СДС готви митинг на 10 декември, както и жива верига около Народното събрание на 14 декември. Аз и моите колеги от университета бяхме там. А сега да видим къде е бил Иван Костов по това време: „Обсъдиха се предложения кой да говори на митинга…

Имаше предложение за някой си Иван Костов,

бил публикувал интересна статия в „Работническо дело”. Иван Костов беше канен да бъде оратор и отказа.” (Симеонов, П., „Голямата промяна, 1989-1990 г. Опит за документ”, С., 2005, изд. „Български писател”, стр. 95-96). Покойният президент Жельо Желев дава в мемоарите си много интересно и важно свидетелство за образа на Иван Костов по това време. Описанието е култово: „Моите първи впечатления за моралните и политическите качества на Иван Костов не бяха добри. Ще разкажа първата си среща с него през декември 1989 г. Трябва да е било непосредствено след създаването на СДС на 7 декември, или по-точно между 7 и 14 декември 1989 г. Тъй като от цялата страна вкъщи, на „Чавдар войвода”, започнаха да идват хора за разговори, съвети, указания, инструкции, нагледни материали и даже по стълбището от партера до първия етаж започнаха да образуват опашки, което правеше невъзможно да се живее в апартамента, бях принуден да ангажирам една маса в сладкарница „Пролет” срещу паметника на Съветската армия и там да приемам посетителите. Един ден идва един мургав мъж с черна къдрава коса и матов шлифер и ме пита аз ли съм еди-кой си. Представих се и го поканих да седне на масата. Той отказа да седне, но ми каза, че разполага с икономически екип с компютри и база данни, които биха могли да бъдат полезни на Съюза на демократичните сили, но, добави той, трябва добре да се плати, показвайки с пръстите на дясната ръка жеста на броенето на пари. Аз му отговорих: Господине, много мило от ваша страна. Благодаря ви, че ни предлагате толкова важна услуга, но ние сме бедни като църковни мишки, нямаме пукнат грош... Дано да дойде времето, когато ще можем да плащаме, за да ползваме толкова важна за нас информация...” Неговите заключителни думи бяха: „Е, когато можете да плащате, тогава...”

От този разговор останах с много тягостно впечатление.

От една страна, като човек на науката аз много добре знаех цената на подобна икономическа информация и че при нормални условия такива услуги трябва да се заплащат добре като всеки висококвалифициран труд. Но от друга страна, той идваше да продава държавна информация като амбулантен търговец, целта на когото е единствено да печели пари, без оглед на каквато и да било обществена кауза.” (Желю Желев, „Въпреки всичко”, С., изд. „Колибри”, 2010, стр. 288-289).

Статията на Костов в

Иван Костов и експертната му фирма, която е ползвала онези поверителни данни за стопанството и финансите, за които пише в мемоарите си Жельо Желев, скоро се озовава като експерт при НБПС (КНСБ). Ето какво свидетелства проф. Кръстьо Петков: „Трябваше да покажем, че реформаторските ни намерения са сериозни. Искахме да пием вода от извора. Затова без много шум подготвихме делегация на НБПС, която замина за Варшава… На 6 януари 1990 г. стана знаменателна среща с един от най-популярните и обичани водачи на „Солидарност” Яцек Курон. С мен бяха Младен Младенов, член на ВИК; Иван Костов, привлечен като експерт-макроикономист... Иван Костов и неговият екип (консултантска фирма) работеше на договор срещу заплащане за НБПС, после за КНСБ. Това сътрудничество продължи пет месеца… Интересно е да се знае кои бяха в неговия отбор: проф. Любен Беров, доц. Стоян Александров, Венцислав Антонов, Свилен Първулов, Емил Хърсев и други – общо 11 души.“ (Кр. Петков, „Как създадохме КНСБ, историко-социологически очерк”, стр. 14-15, www.kpetkov.eu/sites/default/ files/KNSB_20godini.pdf). По собственото признание на Иван Костов, което той дава в първото си телевизионно участие в началото на декември 1989 г. в тогавашното предаване „Лице в лице” по Българската телевизия, с водещ Васил Марков: „Аз съм специалист по приложението на математически и статистически методи и на компютърна техника в икономическите изследвания. Поради това в началото на 80-те години проф. Иван Илиев ме привлече на работа в тогава лабораторията, а впоследствие Научно-изследователския институт по прогнозиране на социално-икономическото развитие на страната, където се занимавах с анализ на проблемите на икономическата стратегия. Сега в момента ръководя една малка тема в същия институт, която се занимава с изследване на външното влияние, изучавам процесите на дефицита и инфлацията към Научно-изследователския институт по профсъюзни проблеми…” (Притежавам в личния си архив пълния запис от това негово участие в предаването „Лице в лице”.)

За две къщи в Драгалевци

Договорът, който Кр. Петков е подписал с консултантската фирма на Иван Костов, е бил на стойност 40 000 лв., или 29 784 долара по тогавашния курс, определен от БВтБ („Иван Костов: Семейството ми не ви дължи отчет”, в. „Труд”, 10 юли 2000 г., стр. 3). Нека веднъж завинаги се разбере точният факт – по време на кръглата маса Иван Костов не е бил от страната на БКП/БСП, макар че много е искал да застане на кръглата маса като експерт на БСП, за което лично е настоявал пред Андрей Луканов. Но отговорът на Луканов бил, че „сега такива асистенти не ни трябват”. Но не е бил и експерт на СДС, както неразумно пишат несведущи хора. Ето, самият Костов свидетелства за това: „Не е вярно, че Венцеслав Димитров ме е „довел на кръглата маса”. Там не съм бил (на кръглата маса в началото на 1990 г., бел. моя)” (Иван Костов: Който ме нарича „страхлив”, да ми го каже, в. „Труд”, 22 февруари 1996 г., стр. 12). Истината е, че по това време Костича е решил да намаже филията (както впрочем ще прави по време на цялата си дълга политическа и управленска кариера, че и след това) и за пет месеца изкарва парички, колкото струват по това време две къщи в Драгалевци. Няма лошо, само че използва, както разбрахте, поверителна информация, до която е имал достъп в амплоато си на изключително приближен до върховете на комунистическата държава експерт.

Доклади до Живков

Твърдението на Костов пред Желев, че разполага с база данни и компютърна система, в която е вкарана най-важната икономическа информация на тоталитарна България, предизвиква размисли. Всеки, който си спомня онова време, може да си даде сметка кои хора и каква степен на доверителни отношения с определени служби и структури трябваше да имат, за да бъдат допускани до тази стратегическа поверителна информация.

Такъв достъп може да има само човек като Костов, който е част от изследователски екип, захранвал с алтернативни разработки самия диктатор Тодор Живков и министър-председателя Гриша Филипов (след него Георги Атанасов). Вече писах преди време подробно във в. „Телеграф” по този казус, затова само ще припомня, че през 80-те години Иван Костов е привлечен като научен консултант и участва в разработването на прогнози за развитието на Националния стопански комплекс за нуждите на Държавната планова комисия и Министерския съвет. В началото на 80-те години проф. Иван Илиев го привлича на работа в тогавашната лаборатория, а впоследствие Научно-изследователския институт по прогнозиране на социално-икономическото развитие на страната, където се занимава с анализ на проблемите на икономическата стратегия. От октомври 1983 г. проф. Иван Илиев става помощник на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков! (Проф. д.и.н. Константин Габровски, „Член-кореспондент проф. Иван Илиев ­ изтъкнат учен-икономист и държавник”, С., 2005, стр. 2). Прочетете биографията на проф. Иван Илиев, вижте какви висши номенклатурни партийни и съветнически постове е заемал и после помислете дали това има връзка с кариерата на Иван Костов в същите среди. Въпросът е, разбира се, напълно реторичен.

Перестройка по Маркс

В началото на 1990 г. Иван Костов все още води и лекции пред студенти в ЦИД (Центъра за идеологически дисциплини вече е преименуван на Център за обществени дисциплини) към ВМЕИ „Ленин”. Той си е набавил преведения на руски двутомник на италианския марксист-икономист Антонио Пезенти и въвежда известни промени в лекциите, които преподава. Забележете обаче – за Костов промяната е да се прехвърлиш от един марксистки подход към друг марксистки подход. И това се случва няколко месеца след падането на диктатора Т. Живков, СДС е вече създаден, студентите сме денонощно по стачки и митинги. Костов обаче преподава марксистка политикономия. В личния си архив притежавам аудиозаписи на част от лекциите на Иван Костов от това време ­ началото на 90-те г. на миналия век. Ужасният марксистко-ленински сленг изпълва всеки техен ред. Обръщам внимание – тези лекции на Иван Костов не са преподавани в края на 70-те или началото на 80-те. Нито дори в края на 80-те години. Лекциите са от началото на 90-те години, Тодор Живков е свален два месеца преди това, минали са митингите за премахване на чл. 1 от комунистическата конституция на НРБ. Създаден е Съюзът на демократичните сили, а в Полша вече управлява антикомунистическото правителство на Мазовецки и се изпълнява програмата на Лешек Балцерович.

В същото време

Иван Костов продължава да промива мозъците на студентите

с комунистически клишета, здраво е стъпил на теориите на Маркс и Енгелс и дума не отваря дори за елементарно „размразяване” на преподаването. Отказал е да участва като оратор в големия митинг на СДС на 10 декември, публикува статии във в. „Работническо дело” и, както по всичко изглежда, единствената му фиксация е върху печеленето на пари. Иван Костов категорично не желае да има каквото и да е общо със СДС и опозицията. Затова работи срещу парички от КНСБ (след като СДС му отказва такива) и пише статии. На 22 януари 1990 г. във в. „Работническо дело” се появява втората статия на „антикомуниста” Иван Костов – „Ръкуване с перестройката” (първата е публикувана на 30 ноември 1989 г. и е със заглавие „Никаква отсрочка”).

През пролетта на 1990 г. Иван Костов продължава да работи за КНСБ, но съвсем скоро случайността ще се срещне с плановете на задкулисните му промоутъри за неговото политическо развитие и той ще се появи в листите на СДС за изборите за Велико народно събрание. Как се случва това? На 19 май 1990 г. внезапно умира д-р Здравко Иванов Савов, член на Зелената партия.

Той е трябвало да бъде мажоритарният кандидат в 96-и избирателен район-Пловдив. „Иван Костов стана депутат във Великото народно събрание по чиста случайност ­ връща лентата Петър Берон. Две седмици преди изборите почина един от регистрираните кандидати ­ д-р Здравко Савов. Любо Иванов (Любомир Иванов) отиде и проагитира Иван Костов, който изобщо не беше член на Зелената партия, да се кандидатира за депутат.” Забележете тази много интересна и последователна линия на партийно поведение при Иван Костов – години наред кандидатства в БКП и когато, аха да го приемат, идва 10 ноември. След няколко месеца той отново, без да е член на Зелената партия, ловко се мята като червена бълха върху демократичното куче СДС, част от който е Зелената партия, за да го отведе до депутатското място. Има мирис на власт. Все още само предвкусван, но с инстинкта си на политическо животно този човек безпогрешно надушва кое би удовлетворило хищническата му природа. И го следва. Няма причастност към ценности, нито пък идейна мотивация.

Като истински политически чичо Скрудж Костича чува само шумоленето на зелените банкноти. За четвърт век това е единственият шум, който ще има за него характера на най-влиятелен политически афродизиак.