Обладани от стремежа да достигнат до недрата на познанието и да установят структурните и неструктурните връзки във всичко, дори онова, което на пръв поглед би могло да се стори абсолютно непознаваемо, британски учени нагазиха блатото между Сцилата на същинската наука и Харибдата на усвояването на финансови потоци – изследваха откъде се е взела любовта.

Както сочат резултатите от изследването, описани от Би Би Си, любовта е съществувала в някакъв вид още преди на Земята да се появи човекът с всичките му особености. Някои специалисти са склонни да вярват, че тя е възникнала от нещо, което на пръв поглед може да ни се стори невероятно – от убийството и насилието. Все пак, ако се придържаме до почти митичната фраза, че от любовта до омразата има само една крачка, а омразата от своя страна може да доведе до насилие и съответно убийство, можем спокойно да предположим, че донякъде сме реконструирали корените на тази хипотеза. Но все пак е по-важно да бъде изложена теорията на специалистите, а фолклорът с нотки на психология може да остане за десерт.

И така, сърцето започва да неистово да тупти, по кожата избиват ситни капки пот, а организмът продуцира хормони, предизвикващи световъртеж и по тялото плъзва приятна топлина. Така описаните процеси са неразделни спътници на човек, озовал се в период на влюбеност - дали става дума за влюбеност или само моментно увлечение е трудно да се каже в първия момент, но така все пак е по-интересно. Именно по тази причина любовта е неразделна част от човешката история, а изкуството и културата са претъпкани от истории за щастлива и не чак толкова щастлива любов. Литературата с романтична насоченост е съществена част от вербалните упражнения на всевъзможни писатели, видели някога хартиен и вече дори нехартиен носител.

Някои теории за любовта предизвикват особено усещане в гърлото.

Ако погледнем еволюцията на любовта в царството на животните, става ясно, че тя е възникнала доста преди появата на човечеството. А причините за възникваните й са най-вероятно доста зловещи, смятат учените и не се свенят да стигнат до веднага натрапващия се извод - в съвременното й разбиране любовта е еволюирала от секса, а от своя страна сексът е бил едно от първите неща, които са споходили живите същества на нашата планета. Както учените и друг път са уведомявали аудиторията, с негова помощ въпросните живи същества предават гените си на потомството, или с прости думи – размножават се.

За любовта обаче е необходим мозък, с емоционални способности. От момента на възникването на живота до появяването на мозък у този живот са изминали няколко милиарда години. Първоначално това е била просто малка съвкупност от нервни клетки. С течение на времето (да кажем преди 60 милиона години) се появили първите представители на приматите. Както смятат учените, в процеса на еволюция мозъкът на някои от тях е ставал все по-голям и в крайна сметка те са се превърнали в съвременните хора. Тук възникнал един сериозен проблем – нарастването на мозъка означавало, че потомството трябва да се ражда в един по-ранен стадий на развитие, защото в противен случай главата на потомството не би могла да премине през родилния канал. Затова децата на хората, както и тези на горилите и шемпанзетата се раждат в достатъчна степен безпомощни и родителите трябва да отделят много време, за да се грижат за тях. Самките на много съвременните примати със зависещо от тях малко потомство са неспособни към полов контакт със самец, преди малкото да се отбие и престане да се кърми от тях. За да получи достъп до такава женска, мъжкият няма друг изход освен да убие малкото. Тази практика е разпространена сред доста животни. Тези факти предизвикали особен тласък в мисловния процес при антрополога Кит Опи от Лондонския университетски колеж. Почти една трета от всички видове примати формират моногамни разнополови двойки. Опи предположил, че това поведение е се е появило за предотвратяване на убийството на малките. Група учени под вещото ръководство на специалиста се захванала с изучаването на приматите, за да се добере до истината за това, как процесите на чифтосването и отглеждането на потомството са се видоизменяли в хода на еволюцията.

Привличането не винаги е последвано от ответни чувства.

Анализът на наличните данни дали възможност на учените да стигнат до извода, че проблемът на т.нар. Инфантицид е причина за моногамията през последните 20 милиона години. Някои видове са изработили други способи за решение на проблема и с това се обяснява фактът, че не всички примати са моногамни. Шимпанзетата и маймуните бонобо решават този проблем с многобройни полови връзки, а мъжките не убиват малките, защото не са наясно, дали път това не е тяхното собствено потомство. Според Кит Опи еволюцията е благоприятствала моногамията. Този процес, според Робин Данбър от Оксфордския университет, е бил вероятно необратим, като е водел до значителни промени в структурата на мозъка, защото за тази цел са необходими ментални механизми на предпочитане на един партньор пред потенциалните съперници. Според Опи въпросният процес е дал сериозен тласък на еволюцията на човека – помощта на мъжа в отглеждането на потомството е помогнала на ранните човешки общества да нараснат до по-големи размери, отколкото при приматите.

Стефани Качиопо от Чикагския университет в щата Илинойс пък е извършила анализ на наличните изследвания, в рамките на които с помощта на магнитен резонанс са изучавани дяловете на мозъка, свързани с любовта. Тя установила, че най-ярките и абстрактни преживявания са свързани с ъгловата гънка на мозъка. Тя също така е свързана с някои елементи на езика, например с метафорите (това между другото изобщо не е изненадващо, защото без богат език е трудно да се изразят каквито и да било емоции). Резултатите от изследването на Качиопо също убедително сочат един направо натрапващ се извод – развитието на способността да обичаш е свързана с обема на мозъка. Не толкова очевидни обаче са основанията на Кит Опи да твърди, че убийствата на малките и предотвратяването им са станали движеща сила на социалния прогрес, тази концепция предизвиква доста спорове в научните среди, защото не всички корифеи в областта са склонни да мислят, че тази кървава практика има някакво отношение към моногамията. Още повече, че съществуват изследвания, според които моногамията се е формирала като част от стратегията за охрана на партньора – тоест самците остават със самката, за да не допуснат чифтосване с други мъжки. Освен това същата теория важи и за женските, които пазят своя мъжки. Съществува също така и хипотезата, че любовта е развитие на привързаността на майката към детето или на самката към малкото й.

Опазването на партньора не винаги работи.

Според невролозите любовта, макар и трудно поддаваща се на дефиниране, има няколко стадия, които се наслагват един върху друг. Първият е половото влечение, в нея активно участва лимбичната система на мозъка и именно онзи неин дял, отговорен за силните усещания. Работи и центърът на възнаграждението - вентрален стриатум. Когато виждаме красиво лице, той се активира – получаваме възнаграждение, съзерзцавайки обекта на страстта. Лимбичната система играе основна роля и при втория стадий. Отделя се допамин, който предизвиква чувството на удоволствие и хормонът окситоцин, формиращ чувството за спокойствие до партньора. Тази последователност говори за това, че удоволствието, което хората изпитват във фазата на сексуално привличане може директно да води до романтичното чувство на любовта – на тази фаза може да се твърди, че тя е лудост. Според специалистите състоянието на влюбеност от еволюционна гледна точка е необходимо, за да стане така, че двама души да прекарат заедно много време и това да доведе до зачеване на потомството. Първоначалният плам, в който двойките прекарват стадия на влюбеността преминава в течение на „медения месец“ (неговата продължителност съвсем не е задължително също толкова, колкото тази на календарния), а след това започва стадият на „другаруване“, страстта е преминала, но чувството за близост остава.

Научните констатации относно любовта са многобройни и в голяма степен се припокриват, но никой не може да оспорва факта, че каквато и да е причината, която ни кара да изпитваме привличане един към друг – убийство или връзката майка-дете, или още нещо – в голяма степен любовта е отговорна за това, че разумният човек е толкова успешен като вид.