Георги Ковачев: Какъв ще бъде механизма за контрол върху самия финансов министър при взимане на решения запубличните финанси

03/11/16 20:00
(http://www.klassa.bg/)

Георги Ковачев: Какъв ще бъде механизма за контрол върху самия финансов министър при взимане на решения запубличните финанси

За 2015 г. броят на общините с отрицателно бюджетно салдо достига 156 общини или общо 58,7% от всички общини на територията на страната.

При средно равнище на събираемост от 68,8% за страната, 122 общини (46% от всички) отчитат по-ниски параметри.

Общият размер на просрочените задължения на общините по бюджета им за последната2015 г. е 185млн., а само за първия месец на тази година са нараснали до 230млн. лв.

Няма спор, че трябва да се извършат промени, насочени към оздравяване на общинските финанси. Практиката до момента показва, че с еднократни мерки, проблемите не могат да се решат. От години съществуват проблеми при управлението на публичните средства във всички подсектори на държавното управление. В този смисъл тази промяна в ЗПФ, да се регламентира отделна процедура за финансово оздравяване само за общинските средства изглежда като палеативна мярка на фона на конституционно гарантираната общинска независимост.

Общините от години настояват за децентрализация и финансова еманципация. Вносителите на законопроекта обаче, омаловажават ролята и значението на общинското самоуправление, и дават предимство на централизираните решения на министъра на финансите. Ако поправките в ЗПФ бъдат приети, правителството ще покрива избирателно дефицитите, които се натрупат. Финансовият министър ще решава дали да приеме или не искането за заем и при условия, които сам ще определя.

Той ще може да спира траншове по заема, ако планът не се изпълнява. При трайно подобрение пък министърът ще предлага на кабинета заемът да се трансформира в безвъзмездна субсидия.Веднага възниква въпроса, какъв е механизма за контрол върху самия финансов министър?Такъв просто липсва.
И сега МФ има прекалено големи правомощия, което обезсмисля ежегодно утвърждавания от НС Закон за държавния бюджет. А с предлагания нов раздел за финансово оздравяване на общини, този подход се до разширява.

В нормалните демокрации колеги разходите и приходите в централния бюджет се утвърждават от парламента и МС и първостепенните разпоредители само изпълнява гласувания бюджет.

В България естествено вървим по обратния път, по който МФ може с акт на МС, цитирам чл.130к от проектозакона, на практика еднолично да отпусне допълнителна субсидия от централния бюджет за погасяване временни безлихвени заеми. Интересно от как една държава, която е с хроничен бюджетен дефицит години наред, може да дава безлихвени заеми, освен от парите за черни дни, т.е. фискалния резерв? Нека да припомня, че резерва беше създаден при въвеждането на валутния борд по препоръка на МВФ, за да се гарантира, че България ще може да си обслужва заемите към фонда, както и да гарантира платежоспособността на държавата, а не да обслужва общини, които не могат да не могат да влязат в ролята на нетен позитивен контрибутор. А всеки финансист знае, че ликвидността си има цена.

За това е необходим цялостен преглед на всички звена на КФП в процеса на съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на бюджетните средства.
В подкрепа на идеята за комплексни промени на ЗПФ е и фактът, че общинските бюджети имат ограничено влияние върху крайните числа по консолидираната бюджетна програма и общите отчетени разходи. В законите за държавен бюджет за последните три години, трансферите за общинските бюджети са под 10% от всички разходи.

Представата за натрупаните в общините проблеми дават предложените от МФ изменения в лимитите за неразплатени разходи и просрочени задължения, които местните управи могат да имат в края на годината. До този момент поетите от общините разходи не бива да надхвърлят 30% от средногодишните разходи за предходните 4 години. МФ предлага това ограничение да се завиши на 50%. Просрочените задължения няма да могат да надхвърлят 5% от разходите на общината за последната година. Няма данни каква част от общините не се вместват в старите ограничения и защо се налага завишаването им.
Друга промяна, която се предлага е таванът за дефицита по консолидираната фискална програма от 2% от БВП да отпадне. Вместо него ще важи друго ограничение - за 3% дефицит на целия сектор "Държавно управление", в който се включват и юридически лица, като държавни и общински болници. В момента този 1% дава допълнителен буфер и е допълнителен инструмент за натиск за удържане на разходите. Ако го премахнем рискуваме дефицитът да винаги до е максимално позволеното ниво от 3%.

Също така се допуска разхлабване и на правилата за временно отклонение от ограниченията за структурния дефицит. В момента отклонения може да има само заради провеждането на структурни реформи с голямо въздействие върху фискалната устойчивост, а сега на практика се МФ иска дефицитът да може да се надвишава и заради реализиране на инвестиционни проекти с очакван положителен ефект в дългосрочен план без да се уточнява какъв тип инвестиционни проекти може да са това и дали става въпрос само за проекти, съфинансирани от ЕС, каквото е едно от условията за фискална гъвкавост на съюза.

По време на представянето на проектозакона не получихме отговор на важни въпроси:
• Какво се случва в община, която е нарушила един от шестте критерия, кмета уведомява общинския съвет за стартиране на оздравителна процедура, и поради политически причини, общинския съвет откаже да одобри мониторинговия план?
• Кога влиза в сила новия проектозакон, тъй като бюджет 2016 е вече уставен и гласуван от парламента?
• Защо санкциите са заложени на нива - обикновено административно нарушение /до 5000лв. и то при повторно нарушение/, при условие че поради допуснато безхаберие, свързано с публични средства е редно това виновно деяние да се третира от НК?
Предвид всичките изброени въпроси и липсата на конкретика ние от Народен съюз ще се въздържим при гласуването на проектозакона и ще внесем промените си между първо и второ четене.