Финансовият министър получава мощна власт над общините

Парламентът е на път да даде огромни правомощия на финансовия министър върху бюджетите на общините и реално централизира все повече властта на фона на множеството приказки точно за обратното и на прясно написаната поредна стратегия за децентрализация на общините. Депутатите в петък одобриха на първо четене промените в Закона за публичните финанси, с които се въвежда механизъм за спасяване на закъсали общини. Той бе подкрепен независимо от критиките, че отваря вратите за сериозен субективизъм от страна на финансовото министерство и правителството при раздаването на заеми и субсидии от централната към местната власт. Заеми и субсидии за закъсали кметства Предвижда се министърът на финансите да преценява дали да бъде отпуснат временен безлихвен заем на общините с финансови затруднения. Когато се установи, че е налице "трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние на общината", финансовият министър може да предложи, а Министерският съвет да реши да отпусне субсидия на общината, с която тя да си погаси кредита. Това на практика означава, че тя няма да връща отпуснатите пари. "Трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние" означава съответната община да намали просрочените си задължения, да отчете първичен бюджетен излишък, да повиши събираемостта на собствените си приходи и да постигне устойчивото им нарастване и да намали административните разходи. Общини, които отговарят на поне три от общо шест определени от закона критерии, ще се считат за такива, които имат "финансови затруднения". За тях ще се открива процедура за финансово оздравяване. Министърът ще може да дава указания при изготвяне на плана за оздравяване, а при отклонение от целите в него – да преустанови отпускането на кредита, ако той се превежда на траншове. Бюджетът на такива общини предварително ще се съгласува с МФ и ще се обсъжда в общинския съвет заедно със становището на министъра. 20 общини са в изключително тежко състояние Двадесет общини са в изключително тежко финансово състояние и ще имат нужда от финансово оздравяване, заяви преди около месец финансовият министър Владислав Горанов. Община Велинград например е изправена пред фалит с 20 млн. лв. задължения, поради което не може да се разплаща с училища и детски градини. Сериозно е и състоянието на Видин и Сливен. По последни данни на МФ към 31 декември 2015 г., просрочията на общините са за 185 млн. лв., а според данните на депутата от БСП Дора Янкова общите задължения на местната власт са 1.2 млрд. лв., а с финансовите корекции от нарушение при европроектите – към 1,5 млрд. лв. Кабинетът пак ще отпуска пари без критерии В момента няма специален механизъм за спасяване на закъсали общини, а тяхното финансово състояние влияе както на живота на хората в съответните градове и села, така и върху баланса на консолидирания бюджет на държавата. В същото време обаче ежегодно правителството с отделни постановления разпределя допълнителни стотици милиони на общини, избрани еднолично без ясни критерии и в разрез с гласувания от депутатите бюджет. През 2015 г. например общите трансфери от хазната към общинските бюджети са надхвърлили 3 млрд. лв., което е с цели 500 млн. лв. повече от първоначално заложените по бюджет 2.5 млрд. лв., според данните на МФ. Възможността за допълнителни субсидии ще остане, независимо от предлаганите промени за закъсали общини, което ще създаде още повече възможности за неравноправно третиране на различните местни власти.  Дисциплинираните кметове потърпевши Именно тревогата за вероятността от неравно третиране и избирателно отношение е един от акцентите в становището на Националното сдружение на общините в Р България (НСОРБ) по проектозакона. Оттам смятат, че предложеният механизъм не е достатъчно справедлив, защото ще доведе до подпомагане на финансово недисциплинираните общини. Според сдружението механизмът е сериозен антистимул за добро финансово управление. Оттам подчертават също, че в масовия случай лошото финансово състояние на общините се дължи на структурни проблеми, които не могат да се преодолеят от местните власти. "При условие че 60% от общинските приходи представляват целеви трансфери от държавния бюджет, по-вероятната причина за финансови неблагополучия се корени в общия им размер и в начина на разпространението им по общини. Това с особена сила важи за 170 от всичките 265 общини, чиито бюджети зависят от 80 до 96% от държавни субсидии", посочват от НСОРБ. Оттам настояват за законови гаранции за равнопоставено отношение на МФ към общините, отговарящи на критериите за финансова подкрепа, за предварителна оценка на въздействието на промените и за публичен регистър на оздравителните програми. Левицата е против промените От БСП обявиха, че няма да подкрепят проекта. "С промените в закона се създават достатъчно предпоставки да се делят общините на наши и ваши. Това го няма в нито една европейска държава - министърът на финансите има огромни права да разпределя както иска. Ние няма да подкрепим закона на първо четене и ще направим разумните предложения за българските общини, за да може колкото е възможно законодателно те да не бъдат поставени в тази зависимост от централната власт“, заяви депутатът Манол Генов от левицата. Румен Гечев смята, че освен икономически проблеми, проектът създава и политически, защото чрез контрола на финансите на общините от МФ и на разследването на купуването на гласове от МВР изпълнителната власт на практика ще държи местната, особено около избори. Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт също обяви, че не бива да се концентрира такава огромна власт върху един министър, независимо кой е той. Допуска се по-висок дефицит С промените в законопроекта ще отпадне и по-строгата национална цел бюджетният дефицит да не надвишава 2% от БВП. Ограничението ще се изравни със заложените в евродоговорите 3%.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/finansoviyat-ministar-poluchava-moshtna-vlast-nad-obshtinite-news246616.html

Свързани новини: