Писмо до Бойко Борисов от ИК “Гласувай без граници”

Отворено писмо до премиера относно, отхвърлени текстове в проекта за Закон за електронната идентификация:
Уважаеми г-н Борисов,
Инициативен комитет „Гласувай без граници“ с тревога следи опитите за промяна и бламиране в последния момент на проекта на Закон за електронната идентификация (ЗЕИ).
От изключителна важност за реалното въвеждане на електронно гласуване е българските граждани да притежават лични карти с вградена възможност за сигурна електронна идентификация, колкото е възможно по-скоро, тъй като България изостава с тази мярка с повече от 12 години от водещите държави в ЕС. Такава възможност беше предвидена в проекта на ЗЕИ, в §6 и §7 от Преходните и заключителни разпоредби. Текстовете предвиждаха минимални допълнения и изменения в Закона за българските лични документи, което е стандартна законодателна практика, прилагана непрекъснато от народните представители и Министерския съвет.
На 09.03.2016 г., на открито заседание за второ четене на законопроекта в „Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред“ към Народното събрание, председателят на комисията г-н Цветан Цветанов направи и наложи предложения за отхвърляне именно на §6 и §7 от проекта. Предложенията бяха отправени устно, десет (10) минути преди края на заседанието, без да са внесени в срок и по надлежния ред между първо и второ четене, без обществено обсъждане, и съответно бяха приети без никаква възможност за дебат.
Отпадането на текстовете в §6 и §7 от законопроекта, внесен от Министерския съвет, ще затрудни и отложи за неопределено време реализацията на електронно гласуване в България и ще бламира програмата на правителството за въвеждане на масово електронно управление. През 2009 г. България вече пропусна подобна възможност, когато правителството на „Тройната коалиция“ се отказа в последния момент от вграждането на електронни идентификатори в българските лични документи.
Бихме искали да припомним, че Инициативен комитет „Гласувай без граници“беше регистриран от Централната избирателна комисия, като страна в подкрепа на електронното гласуване от дистанция, в информационно-разяснителната кампания за референдума, проведен на 25.10.2015 г., на който 1 898 212 български граждани гласуваха с „ДА“ – това е повече от електоралната подкрепа за управляващите парламентарни мнозинства в Народното събрание от 2009 година насам.
В месеците след референдума, в активен и конструктивен диалог между гражданските организации, институциите, парламентарно представените партии и експерти, беше постигнат консенсус, че законовата регламентация на електронната идентификация и масовото й въвеждане на практика са задължителни условия за реализиране на сигурно електронно гласуване от дистанция.
Именно поради обективната необходимост от гарантиране на максимална сигурност и същевременно – на масова достъпност, след повече от шест (6) месеца обществени обсъждания, в проекта на Закон за електронната идентификация, подготвен от Министерския съвет, бяха възприети текстове, които предвиждат вграждането на електронни идентификатори в българските лични документи – мярка, доказала своята ефективност в по-развитите държави в Европейския съюз.
Аргументите, с които се обосновава отмяната на параграфи §6 и §7 от проекта, са технологично и юридически неиздържани.
Бламирането на ключовите текстове в Закона за електронната идентификация влиза в остро противоречие с приетите на първо четене на 10.03.2016 г. в пленарна зала промени в Изборния кодекс, предвиждащи въвеждане на задължително гласуване. Над 2 000 000 български граждани, които живеят в чужбина, ще бъдат поставени във фактическа невъзможност да спазят закона.
В допълнение подчертаваме, че необоснованите редакции, направени в последния момент, ще забавят развитието на електронното управление в България, ще затруднят бизнеса и гражданите и ще ни отдалечат още повече от партньорите ни от ЕС.
Отправяме апел към всички, от които зависи приемането на законопроекта и модернизацията на личните документи, за държавническо поведение.
България има нужда от истинско, масово и достъпно електронно управление, за да се превърне в модерна държава от XXI век.
Близо 2 000 000 българи заявиха своето желание да гласуват електронно от дистанция.
Дайте им тази възможност!
С уважение,
Мануела Малеева
Представляващ Инициативен комитет
„Гласувай без граници“

Приложение 1

Защо аргументите за отмяната на §6 и §7 от ЗЕИ са технологично и юридически необосновани?
1. Налице е обществен и експертен консенсус, че проектът на Закон за електронната идентификация е технологично неутрален: в текстовете не се предвиждат конкретни технологии, а се уреждат само принципни положения. Терминът „електронен идентификатор“ предполага в документите за самоличност да има вграден „електронен носител на информация“ (чип). Въпросите – какъв да бъде чипът, с какви характеристики и спецификации, следва да бъдат уредени на подзаконово ниво, защото технологиите се развиват много по-динамично от законовата уредба. Отделно от нормативната уредба, изборът на производители и доставчици на технологичното решение, следва да бъде направен по реда на новия Закон за обществените поръчки, който влиза в сила от 15.04.2016 г. и ще гарантира по-добре провеждането на прозрачен и честен търг.
2. В публичните изказвания на г-н Цветан Цветанов се прокрадва идеята за записване на биометрични данни в личните карти, които към момента се съдържат само в паспортите на българските граждани. В проекта на ЗЕИ не се предвиждат подобни текстове. Това е въпрос, който наистина следва да бъде уреден пряко в специалния Закон за българските лични документи, тъй като касае сигурността на личните данни на българските граждани – снимки, пръстови отпечатъци и други чувствителни биометрични данни, които не подлежат на „подмяна“, в случай на компрометиране на сигурността. Разликата между биометричните данни и електронните идентификатори е, че последните могат да бъдат спирани, прекратявани и подменяни, в случай на загубване или компрометиране на сигурността. Вграждането на биометрични данни в личните карти вероятно наистина би оскъпило документите, без да осигури съществена добавена стойност, което е видно от негативния опит на Германия, която е единствената държава в ЕС, която е възприела такъв подход.
3. Аргументът, че въвеждането на нови разпоредби в Закона за българските лични документи (ЗБЛД) следва да бъде осъществено с отделен законопроект е несъстоятелен – промени в ЗБЛД през Преходни и заключителни разпоредби на други законопроекти са били приемани многократно от Народното събрание:
● ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС (Обн. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г.)
● ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (Обн. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г.)
● ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЛИЗАНЕТО, ПРЕБИВАВАНЕТО И НАПУСКАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА (Обн. ДВ. бр.21 от 13 Март 2012г.)
● ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА (Обн. ДВ. бр.70 от 9 Август 2013г.)

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/Radiomilenacom/~3/AzhBcdOlokQ/

Свързани новини: