Конфузно е за една европейска държава шоумен със спорна репутация, станал трети по рейтинг в необявено социологическо проучване, да се окаже ключовият фактор при раздаването на картите.

Малко по малко от политическата кухня започна да се носи аромата на предизборните коалиционни гозби. Ако трябва да го кажем с телевизионната терминология, това е продуктовото позициониране на политическа основа.

По принцип става дума за президентския вот, но знае ли човек? Остава да разберем кой как ще приготви продуктите.

Неотдавна, когато България изгони един турски дипломат, ген. Атанас Атанасов разви оригиналната теза, че това е ход на ГЕРБ, с който правят реверанс на ДПС с оглед предстоящия президентски вот.

Не ми беше хрумвало, звучи по генералски смислено. Но така или иначе тази хипотеза отвори няколко теми. Най-важната от които е, че в политическото пространство започва борбата за гласовете на ДПС.

Защо на ДПС? Защото гласовете им са свободни, това е партията, която никога досега не е издигала кандидат-президентска двойка. Няма да го стори и сега.

Паметливите вероятно ще си спомнят едно изречение на Ахмед Доган от времето, когато той все още говореше публично. Тогава Сокола каза, че българският народ още не е узрял за кандидат-президент от ДПС. И както винаги е бил прав. Та в случая стави дума примерно за вота на около 400 000 души или за 7-8 процента от гласоподавателите в България. Или около 12 на сто от гласувалите. При това сигурни.

Тук, разбира се възниква и първата интрига – колко гласове от ДПС ще дръпне Местан? Хипотеза: Няма да е чудно, ако след регистрацията на партията си, самият Лютви Местан се кандидатира за президент не толкова с шансове да спечели, колкото просто да е „в мача” на терена, а не в публиката. Това наистина ще бъде първият български мюсюлманин, кандидатирал се за поста.

Но това – между другото. То само показва, че партийните игри ще бъдат сложни и многопластови, а междупартийните комбинации – неизброими.

Преди известно време Цветан Цветанов изброи кандидат-президентите. Освен тандема на ГЕРБ, там са и Радан Кънев, който сам обяви амбициите си, и Георги Първанов (Калфин отрече, че ще се бори за поста), както и вечният Волен Сидеров. Не се знае РБ или това, което е останало от тях дали ще издигне кандидатура, но ако се решат - това вероятно ще бъде Меглена Кунева.

Изобщо – каквото и да прочетете по-долу, имайте предвид две неща: Първото е, че мнозинството от партиите ще издигнат свои кандидати не защото имат шансове да спечелят, а заради стягане на редиците и достъпа до медийния ресурс.

Втората е, заради възможността да изтъргуват получените гласове на втори тур.

Сега да видим възможните ухажьори на ДПС.

Играта наистина е интересна. От една страна ген. Атанасов вече посочи ГЕРБ. Обаче от партията на Борисов трябва да са изперкали, за да го направят, или поне явно. Както електоратът им, така и цялата опозиция, начело с ДСБ ще ги разкъсат от критика в смисъл „Ето я коалиция Бостан”.

Най-логичният и очакван ухажьор на Доган са левите сили. Тук имаме съперничество между БСП и АБВ. И двете ще издигнат кандидат и битката ще бъде кървавочервена.

От една страна, БСП и ДПС вече играха заедно за вота на недоверие към правителството. Миков и Карадайъ се снимаха на стълбите в кулоарите на парламента след обща сбирка и това беше показателно почти толкова, колкото и прегръдките на Станишев и Местан.

От другата е Първанов, а стара любов ръжда не хваща. Ако поне малко се вярва на конспиративните тези, Кремъл отново вади лидера на АБВ на преден план след провала на кабинета Орешарски и категоричния курс на Борисов към Брюксел.

„Атака” също се бори за любовта на Големия брат. Ситуацията е толкова заплетена, че води към едно единствено разумно решение – БСП и АБВ с единна кандидатура, подкрепена от ДПС. А Сидеров ще им подари гласовете ни на втори тур.

И докато БСП си чоплят пъпа около поредния исторически конгрес, Първанов вече започна играта.

Първо, той си обяви позициите, познати от преди – разширени президентски пълномощия, а като финал – президентска република. Дали е възможно или не е отделен въпрос, важното е, че това е ясна и смилаема теза. Въпрос на избор.

Второ – политическите наблюдатели вече обърнаха внимание на факта, че в предложенията на кандидат-членове за КЗК от ДПС изненадващо предложиха не свой човек, а фигура, близка до АБВ, което е директна покана за бъдещи съвместни действия.

Трето: Преди дни от телевизионния екран Първанов остро нападна новия враг на ДПС - Лютви Местан и бъдещата му (доколкото съдебно още не е регистрирана) партия ДОСТ. А това е пряка подкрепа на ДПС.

Не подценявайте политическия играч Първанов – минал през шеф на БСП и два мандата президент.

Въпросът е какво следва от това на втори тур?

Има два варианта: всички срещу ГЕРБ, което е трудно за вярване, защото в парламентарен план на практика повечето зависят от ГЕРБ; или всички срещу бившата тройна коалиция, което ще спечели поредния ръчен часовник на Цветан Цветанов.

Да, единствената формула, която може да даде надежда за някакъв победител извън ГЕРБ е временна коалиция БСП-АБВ-ДПС+„Атака”. Едва ли, но на теория е възможно.

Ако обаче Първанов не спечели (а той няма да спечели), решително трябва да се откаже от коалиционното управление или да си подаде оставката като лидер на партията. И двете са силно съмнителни.

Реформаторите са „всяка коза за свой крак” – едва ли ще издигнат общ кандидат. Самият Радан Кънев или човек от ДСБ вероятно ще тества възможностите на един бъдещ десен проект през призмата на мажоритарния вот и толкова. Това е горе-долу логиката и мотивите на Местан.

Що се отнася до Патриотите – Валери Симеонов е човек на бизнеса, никога няма да тръгне срещу мажоритарния собственик на управлението, в което има дял.

Най-голямата интрига може да дойде от липсващото име. То се казва Слави Трифонов и според едно необявено социологическо проучване има 52% одобрение - трети след Йорданка Фандъкова и Кристалина Георгиева. А изборите са мажоритарни. Ако се включи в играта става весело.

Както вече писах по-горе – много е заплетено. И в този смисъл победата на ГЕРБ далеч не е в кърпа вързана.

Е, рано или късно при 10 предни победи вероятно ще дойде времето партията на Борисов да загуби някои избори. Тези – едва ли, освен ако враговете му отпреди 2 години не се прегърнат и не затанцуват като балет „Магаданс“.

Но е конфузно за една европейска държава шоумен със спорна репутация да съставя политическия рецептурник.