Любимият враг на Борисов

03/13/16 15:53
(http://www.klassa.bg/)

Любимият враг на Борисов

Бойко Борисов има нов политически враг. Той не е нито почетният председател на ДПС Ахмед Доган, от чиято формация, поне на думи, премиерът винаги се е опитвал да се разграничава, нито Делян Пеевски, чиито обществените поръчки сега прекратява, нито лидерът на най-голямата опозиционна партия (БСП) Михаил Миков, който би трябвало да е такъв по дефиниция.

От известно време най-големият политически враг на Борисов е лидерът на ДСБ Радан Кънев. Критиките на премиера към доскорошния му коалиционен партньор започнаха, след като Кънев оттегли формацията си от управлението в края на миналата година, но тази седмица преминаха почти в истерия. Преди това бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който често казва това, което Борисов не иска, каза, че няма да търпи "подобен човек като Радан Кънев да ми дава морална оценка за моите качества".

Атаката показва две неща. Първо, че Борисов трудно преживява напускането на ДСБ и че сега той много би искал промяна в ръководството. Не случайно кресчендото идва точно преди националната конференция на партията, която ще се състои тази неделя (след редакционното приключване на броя). Второ, от тона на Цветанов става ясно, че в ръководството на ГЕРБ осъзнават, че в лицето на Радан Кънев имат противник със слаба електорална подкрепа, но пък запазил възможността си да критикува управлението от принципни позиции. Тоест от неговите думи ще боли и те ще бъдат чувани. Очевидно той няма как да предизвика сериозни проблеми за правителството, но създава някаква основа за опозиционност, която нито БСП, камо ли ДПС имат.

Противник отдясно и отгоре

С критиките си към правителството Радан Кънев започна да играе ролята на морален опонент, с когото на Борисов му се налага да се съобразява. Лидерът на ДСБ пръв от политиците заговори за обществената поръчка за строителството на два лота от автомагистрала "Хемус" на обща стойност близо 800 млн. лв., спечелени от близки до депутата от ДПС Делян Пеевски и генералния директор на "Лукойл България" Валентин Златев фирми. Критиките му съвпаднаха с прозрението на Борисов (след сблъсъка му в Лондон преди месец с нецензурираната местна българска общност), че всъщност не само малка част от политиците го мислят за обвързан с Делян Пеевски, а че това е широко разпространено мнение сред обществото. Последва спиране още няколко поръчки, свързани с близки до Пеевски дружества. Пак заради изказвания на Радан Кънев за партийни договорки, зад които стоят задкулисни олигархични кръгове, при избора на новите членове на Комисията за защита на конкуренцията Борисов поиска от ГЕРБ да не участва в започналата в парламента процедура по избора и да се търси вариант за прекратяването й. Това стана факт, след като номинираният от формацията на Борисов за председател на ключовия регулатор Росен Желязков се оттегли в сряда с аргумента, че не иска да участва в служебна надпревара за поста.

Това няма как да не е жегнало Борисов, защото той съзнава, че разклащането на управлението му няма да дойде след пренареждане на политическите сили, а след прегрупиране на обществените очаквания.Социологическите проучвания показват, че солидна част от хората одобряват неговите действия за спиране на обществените поръчки, но цели 56% не му вярват, че това е борба с корупцията, сочат данните на "Алфа рисърч". Това е лесно обяснимо с оглед на вече дългата политическа кариера на Борисов, в която има много възходи и падения, но определено не и успехи в борбата с корупцията по високите етажи на властта. В същото време Радан Кънев трудно може да бъде обвинен във връзки с олигархични кръгове - нещо, което не може да се каже за близкото обкръжение на Борисов. Това дава възможност на лидера на ДСБ да получава доста по-висока чуваемост, отколкото са електоралните му проценти, което има потенциала в бъдеще да се превърне в по-сериозен политически капитал. Трупането му в дясното политическо пространство е най-сериозната заплаха за ГЕРБ, които съзнават, че ерозията на подкрепата към тях няма да дойде отляво. Вероятно немалък дял от хората, които подкрепят партия на Бойко Борисов, го правят, тъй като няма кого друг да подкрепят.

ГЕРБ имат навика да мачкат противници и отляво, и отдясно, но когато те заемат позиция и отгоре - на морални критици, борбата с тях за партията на Бойко Борисов (особено ако я води Цветан Цветанов) би била по-трудна.

Операция всички са като нас

В последните дни премиерът няма нито една публична изява, в която да не нападне ДСБ и лидера на формацията Радан Кънев. В интервю пред електронното издание Mediapool Борисов оприличи ДСБ с "двуглава ламя". "Едната ламя е в бордовете на фирми, в управлението, а другата иска да узурпира съдебната власт." Премиерът обвини ДСБ, че "ръководи" Върховния касационен съд и Софийския градски съд. И ги призова "да се определят" дали са в управлението или в опозиция. В нападките срещу Кънев се включи и председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който го нарече "свършен политик" и заплаши лидера на ДСБ със съд, ако замеси името му в спрените от премиера Борисов обществени поръчки.

Операцията е класическа, в която се цели противникът да бъде омаскарен с обвинения, които може и да са очевидно неверни (председателят на ВКС Лозан Панов няма как да бъде ръководен от ДСБ, след като беше издигнат от ГЕРБ и получава SMS-си от Борисов), но пък винаги остава нещо в съзнанието на хората. Доскоро тази дейност беше привилегия само на кафявите медии, но дали защото тяхната сила вече отслабва, дали защото Борисов силно се притеснява от Радан Кънев, или просто защото му е в характера "да ги бие" я на избори, я по интервюта, сега той лично пое задачата.

С решението си да се оттеглят от властта и да излязат в опозиция ДСБ и Радан Кънев всъщност се оказаха онзи рубикон, който премиерът не успя да превземе. До голяма степен Борисов успя да подчини лидерите на СДС и ДБГ Божидар Лукарски и Меглена Кунева чрез присъствието им в изпълнителната власт. А Кунева беше бетонирана съвсем в правителството, като получи още власт. Освен вицепремиер тя вече е и министър на образованието - ведомството, върху което от формацията й ДБГ се опитваха да получат контрол още при съставянето на кабинета. Заедно с това Борисов прилагаше спрямо РБ и стратегията "разделяй - владей" чрез различни назначения по върховете на държавната администрация и продуцирането на вътрешни интриги между петте формации от блока. Тази тактика на премиера по отношение на ДСБ обаче удари на камък. Силите му стигнаха единствено до подстъпите с отказа на Петър Москов да се съобрази с партийното решение за излизане в опозиция и да напусне поста си на министър на здравеопазването.

Засега щетите от оставането на Москов във властта са в идеалното обслужване на тезата за "шизофренното състояние на ДСБ", която упорито лансират както от СДС и ДБГ, така и премиерът и Цветан Цветанов.

Инвестицията "Москов"

В неделя всъщност ще стане ясно дали инвестицията "Москов" ще донесе на Борисов дивидент. По тази причина целта на разразилата се словесна война на лидера на ГЕРБ и единия от заместниците му Цветанов в навечерието на важния партиен форум на ДСБ е по-скоро "да подгреят" евентуалния опит на Москов "да убеди" съпартийците си, че пътят на ДСБ е във властта, а не в опозиция, каквато политика предприе лидерът Радан Кънев. Самият Москов дава такава заявка. Последните два месеца той съчетава посещенията си в провинцията в качеството му на министър със срещи с актива на ДСБ и РБ, в които лансира тезите си за оставането в правителството и в РБ. Подобни срещи той имаше в някои областни градове, между които Русе, Бургас и Пловдив.

Очакването се подхранва и от редица медии като "Труд", "24 часа", сайта "Епицентър", чрез които се лансират тезите за сериозен сблъсък по време на националното събрание заради текстове новия устав, чрез които Радан Кънев се опитва да овладее партията, както и евентуално разцепление на ДСБ по време на форума. В четвъртък "Труд" дори пророкува, че Москов може да стане лидер на ДСБ, въпреки че този партиен форум не е за избор на председател и ново ръководство. В понеделник до медиите беше разпратен анонимен мейл, в който шестима регионални координатори на ДСБ заплашиха, че ще напуснат партията, ако новият устав бъде приет. В декларацията си те посочват, че Радан Кънев и администрацията искат чрез него да овладеят партията, че през последните месеци атмосферата във формацията е напрегната, а Кънев и администрацията си служат с доноси и клевети. Мейлът предизвика взаимни обвинения коя от двете страни е автор на анонимката, като депутати обвиняваха близки до Петър Москов, а от страна на здравния министър заподозряха ръководството в опит да го злепостави преди форума.

Народни представители от ДСБ признават, че заради насаждането на страхове по отношение на новия устав не само чрез медиите, но и чрез фалшиви страници в социалната мрежа фейсбук е имало известно напрежение по време на окончателното обсъждане на документа преди две седмици във Велико Търново. По време на заседанието резервите си към част от текстовете са изразили представители от организациите в Русе, Варна, Монтана, Пловдив. Според присъствали на обсъждането обаче причината е била в това, че не са били чели текстовете на новия устав, а коментарите в медиите и социалните мрежи. "Накрая повечето от тях се съгласиха, че с промените партията по-скоро се децентрализира", каза депутат от ДСБ.

От ръководството на ДСБ допускат различни сценарии, свързани с Москов. "Може някои от делегатите, които го подкрепят, да предложат да се гласува извънредна точка в дневния ред на събранието, която да предвижда избор на председател", казват от партийната централа. Оттам не изключват и вероятността Москов първо да лансира тезите си пред форума за оставането си във властта и в зависимост от реакциите в залата да поиска гласуване. Депутати обаче определят шансовете му като минимални. "Деветдесет процента от структурите стоят категорично зад решението за излизане в опозиция", казват те. И определят влиянието на Москов сред структурите като минимално. Здравният министър има позиции в структурата в Русе, откъдето беше кандидат за депутат за изборите през 2013 г. и където зад него стои председателят на общинската структура д-р Теодора Константинова, както и още няколко активисти, единият от които е в борда на държавната болница в Русе. Зад Москов стоят и активисти от Бургас, Стара Загора и Пловдив, но от централата са категорични, че това са отделни членове, които са свързани с различни структури по места на Министерството на здравеопазването.

Далеч по-труден за прогнозиране е дебатът дали ДСБ да остане в РБ, или да го напусне. От ръководството на партията казват, че гласовете "за" и "против" РБ са почти поравно разделени. "Има такива структури, които работят добре във формата РБ, и те желаят този съюз да продължи. Други обаче са категорично за напускане на блока", смятат те.

Оставане или не в РБ

Евентуалното напускане на РБ ще даде възможност на партията да започне изграждането на нов политически проект на чисто, който предвижда създаването на местни клубове на професионален или друг принцип на местно и централно ниво, както и граждански съвет. Този вариант обаче има известни недостатъци. Единият е, че депутатите от ДСБ ще трябва да напуснат и парламентарната група, а според правилника за работа на Народното събрание дори и да имат необходимия минимум от десет депутати, те не могат да сформират своя група, а трябва да останат независими. Това автоматично води до загуба на парламентарно време за изказвания от парламентарната трибуна и неучастие на депутатите на ДСБ в комисиите в Народното събрание. Което до голяма степен ще маргинализира формацията, защото парламентът е мястото, където се прави реалната политика. Освен това според социологически проучвания името Реформаторски блок се е наложило сред избирателите, т.е. вече е марка, и евентуалното излизане би могло да доведе до загуба на гласоподаватели, които са гласували за десния съюз. Според проучване на "Галъп", което е представено на формациите в блока, две трети от привържениците на РБ се идентифицират с него, а не с отделните партии. Дори когато бъдат изрично попитани коя партия все пак подкрепят, една трета от тях пак казват РБ.

Източници от партийната централа твърдят, че както ръководството на ДСБ, така и лидерът Радан Кънев стоят на позицията за оставане в РБ. Като решението най-вероятно ще бъде формулирано с това, че ДСБ ще продължава да бъде опозиция на управлението в рамките на РБ и заедно с това ще изгражда новия проект на партията. Ако това решение се приеме на форума, ще означава, че битката за РБ ще продължи. Засега статуквото в десния съюз се запазва благодарение на отказа на другите две по-малки формации - БЗНС и Народната партия "Свобода и достойнство" (НПСД), да подкрепят желанието главно на ДБГ да изключат от редиците си ДСБ. За да стане това факт, трябва и двете партии да гласуват за това. С формацията на Радан Кънев е и гражданският съвет на блока, който също има право на глас в изпълнителния съвет. Депутати твърдят, че именно с цел да бъдат обезсилени техните гласове от формацията на Меглена Кунева предлагат блокът да се разшири с още три партии - БНД, чийто депутат участва в заседанията на блока, но само със съвещателен глас, "Обединените земеделци" на Петя Ставрева и НДСВ. В средите на реформаторите като главен архитект на този план се сочи членът на ДБГ Даниел Вълчев. Евентуалното оставане на ДСБ в блока ще пресече и още един сценарий - блокът да бъде оглавен от двама съпредседатели - Даниел Вълчев и Петър Москов, което автоматично ще отнеме възможността чрез властовите си позиции и механизмите на привличане на хора чрез постове в държавната администрация министърът на здравеопазването да се опита да разцепи ДСБ.

Освен това в РБ предстоят и други процеси, които биха обезсилили влиянието на формацията на Кунева. В СДС се оформя опозиционно крило, недоволно от политиката на лидера Божидар Лукарски, което би могло в даден момент да се преориентира в друга посока. Иначе засега опозиционната политика на ДСБ не носи негативи за формацията. Даже напротив. Според вътрешни проучвания на ДСБ, правени от социологическата агенция "Екзакта", формацията на Кънев си остава с най-голямата електорална тежест от всички партии в РБ. Те сочат, че подкрепата за блока към момента е 5.8%, като от тях 4.2% подкрепят новия проект на Радан Кънев, 1.3% са привържениците на останалите формации от блока и 0.3% не посочват на коя партия симпатизират. От "Галъп" отчитат по-ниска подкрепа за ДСБ, но отново тя е доминираща.

Зад избора на ДСБ има две основни предизвикателства. Оставането в РБ ще означава, че привържениците на Радан Кънев ще могат да саботират пълната подкрепа на блока за ГЕРБ и ще могат да твърдят, че формулата за управление от 2014 г. е разрушена. Защото за ГЕРБ блокът беше легитимацията пред по-активните и по-гласовите дясно мислещи граждани. От друга обаче, това ще пречи на формацията по-бързо да намери своето лице, за което трябва време и една предизборна кампания не е достатъчна.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/265476_%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B3+%D0%BD%D0%B0+%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2

Публикувана на 03/13/16 15:53 http://www.klassa.bg/News/Read/article/265476_%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B3+%D0%BD%D0%B0+%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2