Технократите и новите националисти

СТРАХОВИТАТА нова националистическа вълна, връхлитаща света, обърка експертите така, както и при разпада на СССР и банковия срив. “И кой зъл звяр, дочакал своя час, пълзи към Витлеем да се роди?”, както питаше поетът Уилям Йейтс в една друга епоха. Нека засега го наречем неонационализъм.

Ако тръгнем към извора, стигаме до страните от бившия Варшавски договор, от Москва до Будапеща и по-нататък - Путин, Орбан и т.н., и до реакция от колапса на комунизма и от разрушителния връзкарски капитализъм, който последва. Темата на тази статия е как този микс от исторически сили създаде противоположни резултати у различни личности.

Всъщност връзката с ранния комунизъм създаде безукорни демократични рефлекси у някои лидери чрез механизма на отричането, без съмнение. Видяното от тях през младостта им ги е ваксинирало срещу определени политически пороци. Най-добрите и умните станаха технократи, залагайки на компетентен мениджмънт, прозрачност, безпристрастна администрация и т.н., въздържайки се от идеология, пристрастия, мегаломански жестове и плосък популизъм. Лесно може да посочим

три от добрите

образци - Ангела

Меркел,

Александър

Квашневски и

Ирина Бокова

Има и други.

Но да погледнем тези примери. Меркел е имала “завързан” старт в живота в Източна Германия. Като тийнейджърка е била в Движението на свободната германска младеж на компартията, не е протестирала срещу комунистическите лидери на ГДР през 80-те, докато много други го правиха, и продължи като учен в Източноберлинския институт по физикохимия, работейки за пропагандния отдел там в свободното си време. Нейната трансформация е твърде известна, за да я повтарям. Тя е толкова лишена от опасни властови импулси, колкото може да е един политик.

Да резюмираме и другите двама. Квашневски стана президентът на Полша, който я поведе към ЕС и НАТО, един от най-проатлантическите гласове в страната. Но той започна кариерата си като спортен министър при комунистическия режим, едно от тези министерства в страните от Източния блок, които бяха най-склонни към корупция. Но някак той запази своята неподатливост на подкупи, не се поддаде на натиска. Всъщност необикновено постижение, като погледне човек текущите лудории във ФИФА и руската олимпийска организация.

Бокова, сега водещ състезател за поста генерален секретар на ООН,

е възможно

най-далеч от

типологията на

хомо советикус

Наистина, била е член на комунистическата партия и е учила международни отношения в Московския университет. Но след падането на Берлинската стена тя е била стипендиантка на НАТО и успешно е работила за членството на България в ЕС. По времето, в което ръководи ЮНЕСКО, тя работи за медийна свобода и сигурността на журналистите по цял свят. Публично се обяви против незаконното анексиране на Крим от Русия и срамните избори в Сирия пред комисията на ООН по човешките права.

Издайническите признаци на стария политбюро-стил - безскрупулен ламтеж за власт, идеологизирана атмосфера, мрачна бюрократична бъркотия - всъщност тези атрибути е по-вероятно да забележите сред новата реколта неонационалисти, които, изглежда, проявяват всички съветски импулси и без да имат стара комунистическа закалка.

Погледнете Виктор Орбан в Унгария и Ярослав Качински в Полша. Какво виждате? Години на демагогска опозиция на комунизма, водещи до всички познати автократични пороци, свързани със съветските елити. Мачкане на конституцията, концентриране на власт, слагане на намордник на медийната опозиция, наричане на опонентите “предатели” при всеки повод и т.н. Орбан формира либертарианско-консервативна група от студенти радикални антикомунисти, наречена “Фидес”, през 1988 и през 1990 г. влиза в парламента. За Бога, Качински бе водещ член на “Солидарост”, героичния профсъюз, редактор на вестника му, а по-късно бе премиер. Сега оглавява управляващата партия “Право и справедливост”

с войнстващ култ

към личността

Къде е благоразумието при упражняване на властта, къде е педантичният респект към върховенството на закона? Точно уроците, които комунистическите нарушения би трябвало да са дали.

Вместо това виждаме Орбан, говорещ за Русия и Китай като възхитителни модели за неговата страна, докато реинституционализира целия нелиберализъм на съветските енергийни монополи. Свидетели сме на неизличимите симптоми на разкриване на нови врагове на държавата, за да получиш по-голям контрол върху нея. Навсякъде се откриват заплахи за “западната” и “християнската” цивилизация, за морала и Бог. Накратко, лидерство чрез възпламеняваща идеология с малка продуктивност, ефикасност или прозрачност.

И ето го проблема. Светът се превърна в безпорядък в ръцете на лукави политици, които трансформират основателни недоволства в заздравянане на властта. Трябва да сме нащрек. Посланието от неспирната ковачница на модерния деспотизъм е просто: забравете етикетите. Ще разпознаете тези, които наистина са си взели поуката от злините на комунизма, по начина, по който избягват същите злини в друг облик. Те са разбрали, че истинската противоотрова е в антикорупцията, добрия мениджмънт и видимите постижения. И по тяхната неуморна отдаденост да служат.

(С малки съкращения)

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител