В парламента недопустимо се бавят важни законопроекти, а правната комисия се обезличава

03/14/16 09:22
(http://www.klassa.bg/)

В парламента недопустимо се бавят важни законопроекти, а правната комисия се обезличава

Напоследък все повече бие на очи увеличаващият се брой на законопроекти, които не се разглеждат от правната комисия, като някои престояват вече и над година. Човек остава с впечатлението, че ако някой висшестоящ не каже на шефа на правната комисия, че даден законопроект трябва да се разгледа, той просто не се разглежда. Не е въпросът дали комисията ще подкрепи или ще отхвърли законопроект или отделни негови текстове – това е нейно право. Но задължение на комисията е да постави на своевременно разглеждане всеки постъпил по надлежния ред законопроекти. Промените в Закона за адвокатурата престояват повече от година в парламента и правната комисия не ги разглежда. Това е недопуснимо забавяне, което призна и самият й председател Данаил Кирилов. Може в законопроекта да има неща, които комисията да не желае да подкрепи, но това не оправдава бездействието й. Предложенията за промени са внесени от група народни представители и са подкрепени категорично от Висшия адвокатски съвет, който представлява над 13 хиляди адвокати, а следва фрапиращо бездействие, граничещо с безхаберие, нерешителност и очакване някой да каже какво да се прави. Що за парламентарна комисия е това? В юридическите среди вече е общоприето мнението, че парламентарната правна комисия все повече се обезличава. Когато съдът бави съдебните си решения се вдига глъчка до небето. А когато правната комисия в парламента бездейства – все едно нищо не се е случило. По аналогичен начин стои въпросът и с предложените промени в АПК. Върховният административен съд изрази ясно отношение към предлаганите промени, като голямата част от тях се подкрепят. След като 10 депутати са внесли тези предложения преди половин година, след като са обсъдени от административните съдии и след като нарочна комисия, посочена от председателя на ВАС, състояща се от върховни съдии и професори по административно право и процес, се е произнесла, би следвало правната комисия поне да насрочи разглеждане на законопроекта. Още повече, че Министерството на правосъдието не работи по цялостни промени в АПК. Впрочем в парламента има внесени още 2 малки законопроекта за промени в същия кодекс, които следва да се обединят за общо разглеждане. Срещу АПК принципно не е имало критики, защото беше приет своевременно и беше изготвен от професионалисти – административни съдии и преподаватели. Когато са належащи нови промени след 10-годишно прилагане на един кодекс и те не се приемат, тогава се появяват проблемите. Непрофесионално е да се чака да се появят проблемите и едва тогава да се тръгне към решаването им – както например е по отношение на Наказателния кодекс. Добрият законодател изпреварва проблемите и ги предотвратява. Но това прави добрият законодател… В НК нещата са наистина сериозно обезпокоителни – там се трупат все повече и повече престъпни състави, които задръстват правоохранителните органи – полиция, прокуратура и съд. Когато трябва да се направи PR акция и да се демонстрира борба с произшествията по пътищата, спешно се разглеждат промени в НК, водещи до криминализиране. Такъв е случаят с карането с висока скорост (превишение с над 60 км/час). Срещу тази криминализация се обявиха всички професионалисти, вкл. ВКС, Прокуратурата и Висшия адвокатски съвет. Никой не казва, че високата скорост не е опасна – опасна е. И трябва да се наказва. Но ефективното наказание трябва да става чрез налагане на строги, бързи и неизбежни административни наказания. Например – глоба, изразяваща се в процент от реалната стойност на колата. При неплащане в кратки срокове – да се отива към трансформиране на наказанието в задържане на лицето в поделенията на МВР. Или към спиране на колата от движение, ако междувременно не е продадена, а ако е продадена - към отнемане на свидетелството за правоуправление за определен срок. Когато се мисли дали дадено действие да се определи като престъпление, нека се има предвид, че няма автоматична и задължителна зависимост между високите скорости и произшествията. Зависимостта е само средно статистическа. Ако се кара кола, която спира два пъти по-бързо от друга, и е много по-стабилна на пътя, и ако шофьорът е добър – по-рядко се стига до произшествия дори при по-висока скорост, отколкото когато се кара неизправна кола от неопитен шофьор. А и превишението на скоростта, направено без умисъл - например при една празна магистрала, не е най-опасното нещо. Да не забравяме, че в Германия, например, няма ограничение на скоростта по магистралите. Между другото в Германия има и по-малко загинали, и по-малко произшествия на 1 км магистрали, отколкото в САЩ. А практически в почти всички щати на САЩ максималната скорост е 110 км/час по магистралите! Което показва, че не скоростта се явява основния фактор за произшествията по магистралите. Затова при превишаване на скоростта нека да има тежки и ефективни административни наказания, но да се криминализира и да се предвижда затвор е повече от прекомерно. Най-малкото това не бива да се случва при първо установено нарушение, примерно за период от 3 години. Подобни популистки и непрофесионални действия на правната комисия и на парламента не им правят чест. Много по-ефективно например ще е въвеждането на камери, които да заснемат не само номера, но и водача и освен това да има софтуер, който автоматично да ги разпознава, както това се прави в Германия. Когато управляващите не могат да се справят с един проблем, те си измиват ръцете като криминализират съответното деяние, с което смятат, че са решили проблема. Не само, че не го решават, но го и усложняват. Защото натоварват МВР и прокуратурата да започнат дълго досъдебно, а след това и триинстанционно наказателно производство, вместо да се използва много по-ефективната система на административните наказания. Така на правоохранителните органи не им остава време да разследват истински тежките престъпления. След това се чудим защо сложните икономически престъпления, които подриват устоите на държавата, най-често завършват с крах. Знае се, че Министерството на правосъдието работи по промени в НК. Но докато тези промени станат факт, има належащи случаи, които не търпят отлагане, поради своята важност и актуалност. А има внесени промени в НК от група народни представители, които престояват вече половин година, отдавна са разгледани от друга комисия на Народното събрание и са подкрепени. С бездействието на правната комисия реформи не се правят. И няма защо да се чудим, че съществени реформи в крайна сметка липсват. Министерството на правосъдието правилно раздели спешните промени в ЗСВ, които да го преведат в съответствие с Конституцията, от останалите промени. Така вторите промени не бавят спешните. Същият подход би трябвало да се следва и в НК – да се приемат спешните промени, които са готови, пък след това да се работи за едни по-цялостни промени и даже евентуално за нов НК. А последното е сложна работа, защото трябва да се изчистят голяма част и от излишните, и от прекомерно общо формулирани текстове на престъпления в НК. В момента се гледат промени в Изборния кодекс. На последните местни избори имаше фрапиращи нарушения – недопустими задрасквания и поправки по голям брой от протоколите, огромен брой недействителни бюлетини, масово купуване на гласове, объркване при гласуване за партиите с номерата за преференциално гласуване и какво ли още не... При машинното гласуване нямаше объркване с номерата за преференциално гласуване, защото машината ти казва за какво точно гласуваш като избираш даден номер. Нямаше произволно променяни протоколи, заснимането с GSM на начина на гласуване не е гаранция как точно си гласувал, защото може да си промениш окончателното гласуване. Т.е. предимствата бяха очевидни. Забележете обаче аргументите на председателя на правната комисия защо не трябвало да се гласува машинно: "Грубо ще ви го кажа, за което се извинявам. Реформаторите виждат доход в това и затова са влюбени в машините. Иначе като способ това беше модерно преди 20 г. Вече не е толкова модерно. Прилага се главно в Индия." Г-н Кирилов малко се е объркал, защото машинното гласуване масово се прилага по света и особено много в САЩ, като освен това приложението му нараства. А това, че се прилага и в държави като Индия, показва, че то е ефективна мярка срещу опитите за фалшификации на изборите. Не всички обаче искат да се спрат фалшификациите. Що за аргумент може да бъде, че модата на машинното гласуване била дошла преди 20 г. Важно е не кога нещо е станало модерно, а дали е ефективно и дали е подходящо за българските условия. Въобще модата и гласуването се смесват не където трябва. От преди 200 години премина модата парламентаристите да си вършат добре работата. Но в цивилизованите държави те си я вършат и без това да е последния писък на модата. Досега никой не можеше да е на печалба от машинното гласуване, поради минималния брой секции, в които се гласуваше машинно. А за в бъдеще ще се правят обществени поръчки, които естествено не могат да минат без санкцията на представителите на основната управляваща партия - ГЕРБ. Така че не е ясно как примерно реформаторите или който и да е друг би имал гарантирани печалби от машинното гласуване. Време е и новият министър на правосъдието, на когото се възлагат немалки надежди, да се ангажира с тези проблеми и да обедини капацитета на Министерството на правосъдието по изготвяне на законопроекти с предложените от народните представители законопроекти. Когато един законопроект си заслужава, добре е Министерството на правосъдието да го подкрепи, нищо че не го е изготвило то. Ако се следва такава политика, очевидно ще има повече добри постижения и тогава работата на Министерството на правосъдието ще бъде оценена високо. Съсредоточаването на законотворчеството изцяло в изпълнителната власт не само води до по-слаби резултати, но и е противоконституционно. И така е навсякъде по света. Собственическото отношение и тесногръдието, изразяващо се в желанието да контролираш всичко, води и до тесногръди резултати – липса на съвременно законодателство и огромно забавяне на наложителни промени в законите, като например призоваването чрез залепване на призовка на пощенската кутия по реда на ГПК. Списъкът с прекомерно забавени закони и несъстоятелни аргументи съвсем не е изчерпателен. Нарастването им е обезпокоително. Неразглеждането на законопроектите не само е израз на неглижираност и нерешителност, но е и нарушение на правно регламентирани задължения. Всъщност те просто не ги изпълняват. Дали не е време ръководството на парламента, ръководството на парламентарната група на ГЕРБ и министърът на правосъдието да се размислят по забавените важни законопроекти, които съвсем не са само изброените. * Проф. Огнян Герджиков е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", бил е ръководител на работната група по създаване на Търговския закон, ръководил е катедрата по гражданскоправни науки, а също е бил и председател на Народното събрание. * Проф. Дончо Хрусанов е преподавател по административно право и процес в СУ "Св. Климент Охридски", бил е член както на работната група по изработване на АПК, така и на смесената работна група към ВАС по предлаганите промени в АПК.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/265530_%D0%92+%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE+%D1%81%D0%B5+%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82+%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B8

Публикувана на 03/14/16 09:22 http://www.klassa.bg/News/Read/article/265530_%D0%92+%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE+%D1%81%D0%B5+%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82+%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B8