Лидерите от ЕС ще се опитат да подпечатат спорната миграционна сделка с Турция

Още една седмица, още една среща на върха: 10 дни след последната им среща лидерите от ЕС ще се съберат в Брюксел в четвъртък с надеждата да сключат сделка с Турция, насочена към пресичане на потока от мигранти към Гърция. Мнозина обаче задават въпроса: на каква цена?   Европа се бори с приток на мигранти и кандидати за убежище, който доведе повече от 1 милион души на нейна земя миналата година, а още над 140 000 човека пристигнаха от януари досега. Мнозина бягат от войната в Сирия, но към редиците им се присъединяват и икономически мигранти.   Главният маршрут за хората, които се опитват да достигнат богатата Северна Европа, беше от Турция през Гърция и оттам през Западните Балкани.    След като ресурсите в транзитните и прицелните страни се изчерпват, а политическата благосклонност намалява, правителствата по протежение на маршрута прибягват към квоти и затваряне на граници, за да държат мигрантите навън, докато Европейският съюз се мъчи да намери единно решение.   Сега блокът възлага надеждата си на доста спорна сделка, която се обсъжда с Турция и предвижда Анкара да взема обратно всички нови мигранти, пристигащи в Гърция, а ЕС директно да преселва еквивалентен брой сирийци, живеещи в Турция.   Този подход има за цел да обезкуражи мигрантите да не поставят живота си в ръцете на контрабандисти, които могат да искат големи суми, за да прекарват хора с разнебитени лодки през Егейско море. Очаква се тези, които бъдат върнати от Гърция, да отиват на дъното на списъка за убежище в Европа.   "Тези, които незаконно достигнат гръцките острови, със сигурност няма да бъдат сред първите преселени", каза германската канцлерка Ангела Меркел след срещата на върха миналия понеделник. Планът, обявен на срещата на върха между ЕС и Турция преди седмица, също така предвижда Брюксел да предложи на Анкара отстъпки за безвизово пътуване в Европа и напредък по отдавнашния й стремеж за членство в ЕС.   Правозащитниците са поразени от предложението, а мнозина, включително висши служители от ООН, поставят под въпрос неговата правосъобразност.   "Размяната на хора е лишеният от човечност израз на една провалена европейска политика за убежище", написа Европейският съвет за бежанците и изгнаниците.   Президентът на Международната федерация за правата на човека Карим Лахиджи нарече плана за реадмисия "отвратителен".   Сделката зависи от признаването на Турция за "безопасна" страна, в която кандидатите за убежище могат да търсят и получават защита, както е определено от международната конвенция за бежанците; няма да бъдат връщани в небезопасна среда; и не са застрашени от преследване.   Турция обаче прилага Женевската конвенция само за европейски кандидати за убежище, а критици изтъкват лошите условия, при които живеят много бежанци там.   Юристите са заети да подготвят подробностите на сделката преди двудневната среща на върха, която започва в четвъртък. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза, че тя може да изисква "някои изменения" в гръцкото и турското законодателство, като същевременно подчерта: "Решението е правосъобразно."   Споразумението обаче съдържа и други неприятни аспекти, казват критици. Дори нейните защитници се съгласяват в неофициални разговори, че моментът не е идеален, съвпадайки със суровите мерки в Турция срещу опозиционните медии.   Миналата седмица австрийската вътрешна министърка Йохана Микъл-Лайтнер, която възприема твърда позиция към миграцията, попита дали с тази сделка ЕС не "захвърля в крайна сметка нашите ценности". "ЕС отстъпва пред популистите и тези, които всяват страх. Това поставя в опасност целия проект на ЕС", каза в изявление католическата благотворителна организация "Каритас". Преговорите с Анкара пораждат несигурност за многото хора, които вече са тръгнали към Европа. Не е ясно какво ще стане с тези, които са блокирани в Гърция и по-нататък по пътя, а в същото време политическите дейци се страхуват да не би да се отворят алтернативни миграционни маршрути.   ЕС трябва също така да предизвика готовност в държавите членки да приемат сирийски бежанци от Турция след слабото представяне при предишните опити за разпределение на кандидати за убежище в блока. Чехия вече каза, че няма да увеличи броя на местата за убежище.   В ход са обсъждания за "доброволна" схема, каза холандският държавен министър за миграцията Клаас Дейкхоф, чиято страна е ротационен председател на ЕС. Но това трябва да бъде "не просто фасада", предупреди той и призова всички да се включат.   Сред другите предизвикателства е съпротивата на Кипър срещу ускоряване на преговорите за членство на Турция в ЕС в момент, когато преговорите за обединяване на страната с намиращата се под турска окупация северна част на острова са в деликатна ситуация.   Шведският министър-председател Стефан Льовен, чиято страна приема един от най-големите дялове от кандидати за убежище в Европа, обаче каза, че е необходимо да се приеме реалността и да се сложи край на положението, при което хиляди хора рискуват живота си в ръцете на безскрупулни контрабандисти. "Тези, които са против всичко, също трябва да покажат алтернативите", каза той в Европейския парламент миналата седмица. /

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/liderite-ot-es-shte-se-opitat-da-podpechatat-spornata-migratsionna-sdelka-s-turtsiya-news246691.html

Свързани новини: