Тодор Тагарев: Русия използва всякакви механизми, за да разделя българското общество

Неутрализирането на руското влияние е много голямо предизвикателство заради разделението в българското обществото, заяви бившият министър на отбраната и военен експерт проф. Тодор Тагарев   "Още преди две години на въпроси за влиянието на исляма с идването на бежанците в България и за влиянието на Русия съм представил тезата, че за нас по-голямо предизвикателство е неутрализирането на руското влияние именно заради това разделение в обществото.  Ако в първия случай се предполага, че държавните структури ще действат по единен начин, съгласувано, с ясно разбиране към какво се стремим, то по отношение на Русия не е така", казва Тодор Тагарев.   По думите му министърът на отбраната и висшето военно ръководство трябва да се уверят, че пропагандните действия на Кремъл нямат негативен ефект върху личния състав на българската армия и няма канали, които да служат за чужди цели и влияние в армията.   "Това са неща, които няма да бъдат дискутирани публично, но трябва да бъде намерено решение и от тази гледна точка", добави той.   Той посочи още, че прозрачността, парламентарният контрол и медийният интерес са много силни инструменти за недопускане на корупция в МО и трябва да бъдат ефикасно използвани.     Г-н Тагарев, напоследък отново бе съживена темата за наборна армия. Вие смятате ли, че тя има място в дебата за модерната българска армия?   Не, няма. Съвременните изисквания са насочени към много висока подготовка на военнослужещите, за която е необходимо време, добро оборудване, учения, курсове и други.   Това не може да се постигне с наборна армия.   Трябва да се прецени много внимателно с необходими разчети дали някаква по-значителна част от младежите и девойките да преминават някакво базово обучение.   Към момента аз не виждам такава нужда, нито необходимите ресурси, така че не можем да работим в тази посока.   Ако се вземе решение за връщането на наборна армия в някакви значителни размери, освен допълнителните средства за нея, ще изисква и голяма част от сегашния състав да се заеме с обучението и осигуряването й.     Така при едни и същи ресурси ще видим вместо по-добра армия и повече сигурност рязко спадане на качеството.   Може ли България наистина да има модерна армия с ресурсите, които отделя за отбрана?   Финансирането на армията не е достатъчно.   В "Програма 2020" се предвижда ръст на финансирането, но то някак си се изтегля все повече и повече в бъдещето.   Бюджетът за 2016 година е по-голям в сравнение с този за 2015 г., но една значителна част от него може да се изразходва за дейности, които не са свързани с изграждането на отбранителни способности.   Може да се окаже, когато НАТО представи статистиката за реалните разходи за отбрана през 2016 година, бюджетът отново е намален.   Имам предвид всички задачи, които се поставят за охрана на границата. Те водят до намаляване на ресурсите за отбранителни способности. Има очаквания армията да унищожава боеприпаси и други такива дейности.   Така бюджетът се изразходва за цели, които не са свързани с изграждането на отбранителни способности.   Когато една страна реши да използва армията за цели, които не са елемент на съюзната отбранителна политика, то необходимите средства за тях не се отчитат в разходите за отбрана.   Разходите за използването на 10 000 френски военнослужещи след нападението в "Шарли Ебдо" и последващите терористични актове, например, не бяха отчетени като разходи за отбрана.   Така има опасност да се окаже, че тази година трендът у нас отново е низходящ.   Министерството на отбраната обяви, че има амбиции да стартира някои от най-мащабните проекти от модернизацията на армията – за придобиването на нови изтребители, кораби, бронирани машини. Може ли да си позволи толкова мащабни проекти?   Нито един голям проект не може да бъде изпълнен в рамките на една година. Това са проекти, които изискват многогодишно финансиране, или някаква схема със сключване на договор чрез държавна гаранция, който също да бъде изплащан през годините.   Трябва да има гаранции, че бюджетът за отбрана ще покрива през годините плащанията по тези договори, за да не се случи, това което стана с договора за придобиването на вертолети, който се наложи да бъде предоговорен и броят на машините да бъде намален.   Друг, още по-краен пример, е договорът за придобиване на корвети, който бе отменен.   Необходима е дългосрочна рамка, за да може да се прави подобно планиране.   Следващият въпрос е дали имаме готовност да изпълняваме такива проекти. Според мен  Министерството на отбраната има такава готовност.   Големият въпрос реално е необходимостта от прогнозируемост на средствата за отбрана и възможността МО да сключва договори, плащанията по които ще продължат няколко години. Това ни липсва най-много.   Когато това липсва, неизбежно на Министерството на отбраната му се налага да работи с по-краткосрочен хоризонт, в който решенията са много трудни и не могат да бъдат достатъчно ефикасни.   Например, ако говорим за машините - едни са условията, ако въпросът се обсъжда с достатъчно надеждна многогодишна ресурсна рамка, други - ако се подписват договори година за година.   Тогава виждаме няколко машини тук, няколко там...   Проблемът за това не е в Министерството на отбраната, а в отсъствието на дългосрочна рамка.     Как Министерството на отбраната може да разсее съмненията в обществото за нагласени договори и традиционните резерви на данъкоплатците да отделят средства за тях?   Не приемам втората част на въпроса. Според мен огромната част от българския народ има желание да види в българската армия гарант за своята сигурност.   Разбира се, ако обществените поръчки и договорите вървят паралелно със съмнения за корупция, това оказва негативно влияние.   Мерките, които МО трябва да вземе предвид, са максимална прозрачност по договорите, включително многогодишната рамка. Без нея просто няма как да имаме прозрачност.   Другото решение, което е предвидено и в закона, е в рамките на парламента. Народното събрание трябва да одобрява проектите над 100 млн. лева. Трябва да има желание от страна на Народното събрание да използва тези механизми.   Прозрачността, парламентарния контрол и медийният интерес са много силни инструменти.   Може би винаги ще остане някой, който се съмнява или е недоволен от едно или друго решение, но това е неизбежно.   То обаче няма да има толкова негативен ефект, ако са изпълнени изискванията за прозрачност, парламентарен контрол и достъп до информация.   Г-н Тагарев, България бе жертва на поредната хибридна атака в навечерието на националния празник Трети март, как страната ни трябва да противодейства на подобен тип заплахи?   Задължително е да има координация в системата за сигурност, когато се прецени, че това е по-трайна и сериозна заплаха за сигурността на страната.   Преди това обаче има по-стандартни мерки, които са свързани, например, с прозрачността на собствеността и финансирането на медиите, с обективна журналистика.   Когато зад няколко различни медии стои един и същ собственик, те си подават топката една на друга. Пуска се информация в невзрачен и никому неизвестен сайт, после тя се поема от втори, трети сайт, вестници и така стига до руското правителство, което излиза с декларация.   Този модел беше реализиран на Трети март с разпространението на мнимата информация за непоканения Путин...   И не само. Сега обаче стана много очебийно как от сайт, за който за пръв път чухме, се стигна до декларация на екипа на президента Путин.   Военният министър Николай Ненчев на няколко пъти се разпозна като жертва на хибридната война. Какви мерки може да предприеме ведомството?   Първата задача на министъра на отбраната и на висшето военно ръководство е да се увери, че тези пропагандни действия нямат негативен ефект върху личния състав на българската армия, че няма канали, които да служат за пропагандиране на чужди цели и влияние в армията.   Това са неща, които няма да бъдат дискутирани публично, но трябва да бъде намерено решение и от тази гледна точка.   Смятате ли, че поляризирането на общественото мнение в България по отношение на Русия, което е видимо и в армията, застрашава по някакъв начин националната сигурност?   Да, още преди две години на въпроси за влиянието на исляма с идването на бежанците в България и за влиянието на Русия съм представил тезата, че за нас по-голямо предизвикателство е неутрализирането на руското влияние именно заради това разделение в обществото.   Ако в първия случай се предполага, че държавните структури ще действат по единен начин, съгласувано, с ясно разбиране към какво се стремим, то по отношение на Русия не е така.   Предизвикателството е сериозно. Русия продължава да работи, за да разделя нашето общество с всички налични механизми.   Къде виждате мястото на България в сегашната ситуация на обтегнати отношения между Русия и Турция?   Това са отношения между две суверенни държави с достатъчно силен военен и икономически потенциал. Противоречията между тях не са свързани с членството на Турция в НАТО. Дотолкова доколкото за Турция като страна членка на НАТО може да има заплаха от това противодействие, ние като съюзници действаме с готовност за защита на този наш съюзник пропорционално на нашите способности и възможности.   България трябва да действа в отношенията си с тези две страни като независима, солидна държава и да защитава своите интереси, ако има неправомерна намеса на едната или другата държава. Мисля, че напоследък виждаме това да се реализира.   Виждате ли вече опити да се прекъсне зависимостта от Русия във военната област, която е разпознат като проблем от години, но така и нищо не се прави?   За съжаление не виждам скъсване на тази зависимост. Няма никакви сериозни действия за неутрализиране на зависимостта от руската бойна техника с изключение на опита поддръжката на изтребителите МиГ 29 да се възложи на Полша. Това е стъпка в правилната посока, но временно решение. Това не е решение за следващите 15-20 години. Ако междувременно не тръгне проектът за придобиване на нов тип изтребител, след няколко години ще се окажем без способности да защитаваме сами въздушното си пространство.   Нищо не съм чул и за системата за радиолокация. В Сухопътни войски все още остава техниката от 60-те години на миналия век, или от 70-те в добрия случай. Това не е толкова фатално, защото тази техника може да я поддържаме и самостоятелно, но в авиацията сме най-уязвими.   Според вас има ли някаква съпротива в МО да бъде прекъсната тази зависимост. Вече толкова години не са предприети реални стъпки.   Всеки министър, който подпише дългосрочен договор, ако няма средства в бюджета, рискува да влезе в затвора. Няма гарантирано финансиране за армията. Никой не може да сключи договор за изтребители, ако държавата не гарантира ресурсното му осигуряване.   Не виждам съпротива в МО, но извън него сигналите какво правим по този въпрос се менят всяка седмица.   Как оценявате действията на сегашното политическо ръководство на МО вече като страничен наблюдател?     Ръководството на МО прави това, което е възможно в общата среда, която е създадена в държавата. Не виждам значителни възможности за усъвършенстване на това, което се случва в Министерството на отбраната в сегашната обстановка.   През 2014 година на срещата на НАТО в Уелс бе взето решение за увеличаване на бюджетите за отбрана, а ние през 2015 година го намалихме. Тази година уж го увеличихме, но тепърва предстои да видим дали това увеличение ще бъде използвано за създаването на отбранителни способности или за други цели, които впоследствие няма да бъдат отчетени като разходи за отбрана съгласно методиката на НАТО.   При това положение – в най-добрия случай с несвиващ се бюджет за отбрана тази година, не виждам какво може да направи сегашното ръководство на МО в повече.   Да сигурно има възможности, които до голяма степен зависят и от военното ръководство, да се търси по-ефикасно изразходване на средствата, но те са малки в сравнение с потребностите, с които трябва да се справяме.   Одобрявате ли решението на правителството да включи и армията в охраната на границата?   Решението е добро. Армията трябва да има готовност да окаже помощ, когато е необходимо значително усилване на потенциала за охрана на границата в определени моменти и определени географски райони.   Това, което е леко притеснително, е да не си помислят хората, че вече и армията има задача да охранява границата. Това не може да е задача на армията. Армията може да допринася за усилване на охранителния капацитет в определени периоди райони без това да се превръща в нейна основна задача. Добавянето на една такава задача без допълнително финансиране, ще изтегли ресурси от други области.   Засега се предвижда Министерския съвет да покрие разходите и да не са за сметка на бюджета за отбрана.   И да бъдат покрити, ще бъдат покрити разходите за командировъчни. Тези хора обаче няма да се готвят да воюват, а да охраняват границата и да овладяват техники, типични за полицейски структури. Сега 500 или 1000 души ще се занимават с други задължения.   В сложна обстановка армията трябва да помогне, но политическото ръководство на страната да не забравя, коя е основната задача на армията.   Смятате ли, че има реална заплаха за изместване на мигрантския маршрут към България, със затварянето на т.нар. "балкански път"?   Допуска, че натискът може да се увеличи, но трябва да може да реагираме. Ако видим, че вероятността да има натиск, който не можем да неутрализираме сами, трябва да търсим помощ от нашите съюзници, най-вече от Европейския съюз.                    

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/todor-tagarev-rusiya-izpolzva-vsyakakvi-mehanizmi-za-da-razdelya-balgarskoto-obshtestvo-news246731.html

Свързани новини: