Какво пише в доклада за Румъния

Това решение прие Съветът на министрите по общи въпроси във вторник, като одобри годишните доклади за двете страни, представени от Еврокомисията през януари. В заключенията на министрите се казва, че очакват следващите доклади на комисията и за двете страни след 1 година.

Как да бъде свален мониторингът над България в следващите 1-2 години и да бъде заменен с общоевропейските механизми, ще се обсъжда на голяма конференция в Европарламента в Брюксел в сряда. Денят е избран знаково, защото тогава ще се разглежда докладът за България и Румъния в ресорната комисия за граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред на ЕП.

Конференцията се организира от български евродепутати от всички политически фракции, които се обединяват в желанието си да се справят с този национален проблем – Емил Радев и Мария Габриел от ГЕРБ, Илияна Йотова от БСП и Филиз Хюсменова от ДПС. Поканени са главният прокурор Сотир Цацаров, шефовете на ВАС Георги Колев и на инспектората на ВСС Теодора Точкова, както и представители на министерствата на правосъдието и на външните работи. Техните мнения ще бъдат чути от евродепутати от различни държави от всички политически сили и представители на Генералния секретариат на Еврокомисията.

Целта е всеки да заяви какви мерки се вземат в България, да уверим европейските ни партньори, че механизмът не ни казва нищо ниво, защото всички препоръки и забележки отдавна са включени в изработените от правителството и приети от парламента стратегии за борба с корупцията и за съдебната реформа, обясни евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев. Ние знаем недостатъците на това, което се случва в България, и как те да бъдат отстранени, за да може на практика България да стане страна, в която наистина има борба с корупцията и върховенството на закона е на ниво, допълни той.

Европейската комисия ще прекрати мониторинга за Румъния в областта правосъдие преди края на своя мандат, повтори отново председателят ѝ Жан-Клод Юнкер на среща в Брюксел с румънския премиер Дачиан Чолош в понеделник, съобщи в. “Уолстрийт джърнъл”. Мандатът на тази комисия приключва през 2019 г. “Няма тясна интимна връзка между това, което наричам рамката на България и рамката на Румъния”, каза по-рано председателят на ЕК.

В какво се състои напредъкът на Румъния и как той е отбелязан в техния доклад?

Основният акцент от документа гласи:

“През последната година Румъния и румънците

показаха своето желание да се борят с

корупцията и да защитават независимостта

на съдебната власт

Масовите антикорупционни демонстрации показаха, че тези проблеми са от значение за румънските граждани. Станахме свидетели на професионализъм, отдаденост към работата и успехи в съда и антикорупционното обвинение, както и въвеждането на реформи. Окуражен съм да видя, че

Румъния продължи да

прави реформи през 2015 г.”

Докладът показва значителен напредък и знаци за нарастваща стабилизация най-вече заради действията, предприети от ключови юридически институции за борба с корупцията и увеличаване на професионализма в съдебната система.

В доклада пише, че “успешното преследване и осъждане на множество значими политици в Румъния за корупция на високо ниво е знак, че основната тенденция на съдебна независимост е позитивна и че никой, който извършва престъпление, не е извън обсега на правосъдието”.

Комисията приветства и успешно изградената “Стратегия за развитие на съдебната власт 2015 - 2020”, която румънското правителство е приело. В същото време докладът осветлява все още проблемни зони - като липсата на политически консенсус за провеждането на важни реформи.

Всъщност критиките на Европейската комисия към Румъния този път се отнасят най-вече до политиците в страната, а съдебната система е предимно хвалена.

Назначенията в съдебната власт са отбелязани като важен тест за румънската съдебна реформа. Най-вече

назначението

на новия главен

прокурор

в Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (ДРОПТ) е похвалено като прозрачна процедура и истински тест за цялата система.

През 2016 г. ЕК се надява, че по същия начин ще бъдат избрани и председателят на Върховния касационен съд, както и хора на водещи постове в Националната антикорупционна дирекция.

Изборът на главния прокурор е показал и доброто сътрудничество между важни институции като министъра на правосъдието (отговорен за посочване на кандидата) и Върховния съд на магистратите.

Комисията подчертава обаче, че процедурите по избор на подобни позиции трябва да са толкова стабилни, че да останат прозрачни и предвидими и ако няма добро сътрудничество между посочените институции.

Еврокомисията препоръчва на Румъния в дългосрочен план да приеме закон, който да уточнява каква е процедурата за избор на висши съдебни лица и

да намали

влиянието на

политиците

в това. В главата “Респект за съдиите и съдебния процес” комисията посочва, че румънската правораздавателна система е демонстрирала капацитет да се адаптира към промените в гражданския и наказателния кодекс и че действията на съдебната система в преследването на корупцията по високите етажи на властта “продължават да бъдат впечатляващи”. Това е трайна тенденция за независимост на съда от политическата система. Докладът на комисията отбелязва, че има медийни атаки срещу отделни съдебни институции като Върховния съвет на магистратите. Комисията критикува съвета, че не успява да подкрепи финансово или по друг начин съдии, които имат нужда от защита.

Повечето критики обаче не са за правораздавателната система, а са отправени към политиците и най-вече към парламента, който опита да блокира новия наказателен кодекс. Критика Румъния търпи и за липсата на ясни правила, по които депутатите да могат да бъдат съдени за корупция наравно с останалите граждани. ЕК отбелязва, че заради липсата на такива правила

парламентът е отхвърлил една трета от

исканията за сваляне на депутатски

имунитети

на специализираната прокуратура. 14 искания за снемане на имунитет, насочени към 6-има депутати, 2-ма сенатори и един конституционен съдия, е имало през 2015 г. Приети са 9 от тях, 4 са били отхвърлени. От 9 искания за разследване за корупция спрямо висши политици, сред които премиерът на Румъния и министри, 3 са били отхвърлени, включително и това за министър-председателя.

Докладът настоява Румъния да гарантира, че имунитетът не се използва, за да се избегне разследване и наказателно преследване за престъпления, свързани с корупция.

Препоръчва също следващият ВСС да покаже по-голяма ангажираност за постигане на прозрачност и отчетност.

Въпреки че бяха предприети превантивни мерки по Националната стратегия за борба с корупцията, тяхното изпълнение е откъслечно поради недостатъчния капацитет на институциите, липсата на познания и опит на персонала и липсата на политическа воля от страна на ръководството на институциите, са част от критиките в доклада. Ограничените резултати на стратегията, по-специално на местно равнище, се илюстрират от значителния брой случаи на корупция, което потвърди усещането за системна корупция, пише още в него. Посочва се малкият брой сигнали, подадени от органа за обществени поръчки, което показвало липса на сътрудничество между институциите.

Налице са подобрени мерки за борба с корупцията, но не в мащаба и с необходимата политическа воля за преодоляване на един всепризнат системен проблем.

Въпреки това през 2015 г. в корупция са уличени 1250 души, сред които премиерът, бивши министри, депутати, кметове, общински съветници, съдии, прокурори и съветници. От 2013 година за корупция са арестувани над 100 кметове.

Замразени са авоари за 452 милиона долара. Въпреки че за някои от случаите са били нужни разпитите на многобройни свидетели, съдът успява да е сравнително бърз и през 2015 година са финализирани повечето процеси, като най-старият води началото си от 2011.

“Направените от нас препоръки в някои области показват, че все още е нужно наблюдение. Препоръки са отправени в три области: съдебната реформа трябва да се продължи, така че съдът да стане окончателно независим от политиците, борбата с корупцията да не спира и освен по високите етажи да се води и на останалите нива, европейските средства да се усвояват максимално и прозрачно без злоупотреби. 

Бившият румънски президент Йон Илиеску излиза от офиса на главния прокурор, след като бе разследван за потушаване на миньорски протести през 1990 г. СНИМКИ: РОЙТЕРС

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител