Цацаров, ГЕРБ, БСП и ДПС в общ фронт срещу ЕК

Обединените усилия на ГЕРБ, БСП, ДПС, главния прокурор Сотир Цацаров, председателя на Върховния административен съд Георги Колев и главния съдебен инспектор Теодора Точкова да убедят Европейската комисия да отмени мониторинга на България не дадоха резултат. "Коалицията Цацаров", както я нарече бившият правосъден министър Христо Иванов, се опита да убеди ЕК, че наблюдението върху правосъдието на страната е дискриминационно, изчерпано и се използва само за вътрешнополитически битки. Никой не може да твърди, че ЕК е несправедлива или не е независима в преценките си "Разбирам вашето разочарование – вече изминаха 10 години. Но никога няма да се съглася, че този механизъм не е ефикасен и не води до определено въздействие. Ще се боря заедно с вас да бъдат изпълнени показателите по устойчив начин и това трябва да бъде целта“, заяви зам.-генералният секретар на ЕК Параскеви Мишу. До момента обаче никой не може да твърди, че Комисията е несправедлива или не е независима в преценките си, заяви Мишу и припомни, че ЕК винаги е подкрепяла българските власти и дори е осигурявала финансиране чрез еврофондовете за реформите, но в същото време не забелязвала устойчивост в много от областите, които е посочвала като проблемни в последните години. Мишу участва конференция в Европейския парламент, организирана от евродепутатите Мария Габриел и Емил Радев от ГЕРБ, Илияна Йотова от БСП и Филиз Хюсменова от ДПС. "Ние сме сред първите, които желаем този доклад да е сред последните и ще направим всичко, което зависи от нас, това да се случи“, заяви Мишу. Тя обясни още, че ЕК е осигурила и средства за конкретните индикативни показатели, които трябва да се изпълняват от България и Румъния. "И съм разочарована, защото окачваме да има устойчивост и стабилност по тези показатели. Не твърдя, че няма положително развитие – има в голяма степен, но не забелязваме устойчивост в целите“, допълни Мишу. Тя изтъкна, че общите механизми не могат да заменят мониторинга. 2016 г. е от ключово значение, ще се срещна с вас в края на годината и разчитам да работите така, че да не се нуждаем повече от механизма, заключи Мишу. Когато критериите се изпълнят, механизмът ще бъде прекратен Преди нея същата позиция изрази Уилям Слийд, който представи докладите на ЕК за България и Румъния. "Логиката е, че когато критериите се изпълнят, механизмът ще бъде прекратен. Говорим за задоволително покриване на критериите. Никой не търси съвършенството, а просто очакваме да се вложи достатъчно работа и енергия, за да се постигнат резултати", заяви Слийд и даде ясно да се разбере, че мониторингът няма да бъде снет. "Целта на цялото това писане на доклади е реформите да бъдат осъществени на практика и механизмът е ефективно средство за постигане на тези цели. ЕК смята, че механизмът е помогнал за осъществяване на такива цели и ще продължи да помага. И всички онези, които ратуват за реформите, биха подкрепили подобно твърдение", допълни той. "Коалицията Цацаров": Мониторингът е изчерпан Българските евродепутати, главният прокурор и шефът на ВАС вкупом защитиха тезата, че макар първоначално полезен, европейският мониторинг върху напредъка на България вече е изчерпан в настоящия му вид и се използва за вътрешнополитически цели, а не за реално подобряване на борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност. Всички изказвания на български представители в дискусията следваха тази опорна точка, призовавайки за по-бързото прекратяване на механизма. Като единствена алтернатива бе посочена възможността той да се прилага над всички държави членки. Решението дебатът да се проведе на 16 март не бе случайно. Предишния ден Съветът на министрите на ЕС одобри заключенията от докладите на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния. Решено бе наблюдението върху съдебните системи на двете страни да продължи, но и, че то може да отпадне за северната ни съседка в началото на 2017 г. заради систематичните усилия на страната в борбата с корупцията по върховете на властта. От България все още се очакват някакви резултати, а ЕК въведе специална процедура за наблюдение върху прокуратурата, като директно бе посочено, че е "необходим по-широк и недвусмислен политически консенсус в подкрепа на процеса на реформи", включително чрез анализ на прокуратурата и гарантиране независимостта на ВСС. София реагира на този развой чрез безпрецедентно съдебно-политическо обединение, в което се включиха всички основни фигури, представляващи Темида с изключение на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. Гвоздеят на събитието безспорно бе около 13-минутното изказване на главния прокурор Сотир Цацаров, в което прочете доста от популярните си тези, защитавани от него в предварително уговаряни интервюта през последните месеци. По думите му Механизмът вече не е полезен в този му вид, защото служи на партийни интереси, а и някои от последните заключения на Брюксел почиват на спорни данни, "които са несъответни на реалността". Брюксел повече проверявал, отколкото да сътрудничи на София Въпреки че в началото формално защити мониторинга на ЕК, отбелязвайки, че "цялостният му ефект за страната е повече от положителен", основната част от изявлението му бе насочена срещу продължаването му. "Моето усещане е, че в последните години механизмът действа повече като средство за проверка, отколкото като средства за сътрудничество. Казано по друг начин "verification" дейностите са заели почти цялата територия на приложение на CVM (The Mechanism for Cooperation and Verification – бел.ред.) за сметка на възможната "cooperation". Практически действието на механизма се изчерпва с публикуването на мониторинговите доклади, които имат изцяло констативен характер. Липсват ефективни форми на сътрудничество, които да подпомогнат, както българските институции, така и самата комисия при формулиране на оценките", започна Цацаров. Той припомни как още през септември 2014 г. бил предложил в писмо до генералния секретар на ЕК "обмисляне на възможността за създаване на сравнително постоянна мисия от чужди експерти, които на място у нас да подпомогнат процеса на реформи в органите на съдебната власт", но това било възприето едва в последния доклад от 27 януари. Става въпрос за препоръката за"независим анализ на прокуратурата, както е заложено в правителствената стратегия за съдебна реформа, като се държи сметка за вече осъществените мерки за реформа". Под огъня на Цацаров попаднаха и ЕК, и правосъдното министерство Цацаров нападна персонално служител на ЕК в София, който се занимава с мониторинга на правосъдната система. Юри Бюрер Тавание бе разкритикуван заради липсата на "постоянен контакт с нас, за да може да получава необходимата информация за работата ни и сам да има преки възприятия от нея". Говорейки в присъствието на зам.-генералния секретар на ЕК Параскеви Мишу главният прокурор добави, че компетентността на част от европейските експерти, посещаващи регулярно страната ни, "е, меко казано, под огромен въпрос". Следващият "виновник" бе Министерството на правосъдието, което според Цацаров подавало към Брюксел непълна и противоречива информация, която била в основата на текстове в последния доклада, "които са несъответни на реалността". "Моето усещане е, че на моменти препоръките в докладите по отделните показатели на CVM механизма се формулират твърде общо, даже без да следват логическа връзка с тези от предния годишен доклад и с констатациите за тяхното изпълнение или неизпълнение. В същото време на моменти се акцентира на факти, чието значение за състоянието на процеса на реформи е нееднозначно и бих казал – твърде спорно", продължи своеобразната си обвинителна пледоария Цацаров, визирайки "Яневагейт". За изясни тезата си пред чуждестранната публика той цитира споменатия в доклада "предполагаем запис на разговор между две от основните лица, замесени в нередностите, установени с Софийски градски съд". След което побърза да уточни, че едната от въпросните съдийки е подсъдима (Владимира Янева – бел.ред.), а другата – обвиняема (Румяна Ченалова – бел.ред.). "Според публикувано наскоро у нас проучване на общественото мнение едва 8.3% от българските граждани считат, че въпросните разговори са сред основните проблеми, касаещи функционирането на съдебната система", демонстрира незначителността на скандала Цацаров, използвайки неизвестни социологически данни. Привържениците на мониторинга над България си служели с пропаганда Той дори "разконспирира" привържениците на мониторинга на ЕК като хора, които умишлено прокарват разделителна линия в България между поддръжниците на статуквото, които са против механизма и подкрепящите тезата, че само с него може да се пребори мафията и олигархията "От такава пропаганда не печели никой, но в крайна сметка не печелят и тези, които експлоатират тезите на тая пропаганда. Но крайният резултат е, че във вътрешнополитически план всеки следващ мониторингов доклад се използва не за целите, за които е създаден и функционира механизмът", обобщи Цацаров. В заключение той все пак посочи, че е "абсолютно нереалистично" да очакваме незабавното му прекратяване, но че "прекратяването на действието на Механизма за сътрудничество и проверка е от значение за страната ни, а не за тази или онази политическа партия, независимо дали тя управлява или е в опозиция". Според него това може да стане в рамките на мандата на настоящия състав на ЕК, след като българският парламент приеме промените в Закона за съдебната власт, Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, следващи от последната поправка в конституцията. Цацаров определи това развитие на ситуацията като "повече от реалистично и необходимо за съгражданите ни". След него думата взеха Георги Колев и Теодора Точкова, които в общи линии застъпиха същата теза. Според председателя на ВАС "България има напълно синхронизирано законодателство и съвременни институции" и "няма какво повече да се желае". Главният съдебен инспектор пък отбеляза с категоричност, че "предприеманите мерки по всеки следващ доклад на механизма са засегнати все повече от непоследователност и хаотичност". Точкова също уточни формално, че не е за незабавното му премахване, но веднага след това заключи, че мониторингът не е ефективен, което се доказвало от факта, че "10 години основната цел на инструмента – борбата с корупцията, не е постигната". Съдебното обединение срещу мониторинга бе изцяло подкрепено от политическо В същия дух се изказаха и депутатите Джема Грозданова (ГЕРБ), Чавдар Георгиев (БСП) и Четин Казак (ДПС). Според Грозданова "колкото по-дълго е в сила един мониторингов механизъм, толкова повече той се отежнява с допълнителни изисквания, които не са стояли в началото – затова, колкото по-бързо го затворим, толкова по-добре". Колегата й Георгиев също изрази категорично желание мониторингът да бъде незабавно прекратен, мотивирайки се, че "за периода, през който действа, беше направено достатъчно много България да има самоконтролираща се система и тази система действа". Казак пък се ограничи до лаконичното пожелание към всички политически сили да са винаги толкова обединени по важните теми за страната, както демонстрират това по време на настоящата дискусия. Малко по-рано обединената българска позиция по темата бе допълнена от евродепутата Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), който обясни, че е крайно време Брюксел да приеме България за "пълноправен член на ЕС и да прекрати дискриминационния мониторинг върху страната". Мария Габриел (ГЕРБ/ЕНП) пък попита има ли ЕК ясни предложения как да бъде повишена ефикасността, за да не се губи смисълът и да не бъде повод за отклоняване на вниманието от важни процеси в Европа. На свой ред Илияна Йотова (БСП/Социалисти и демократи) попита ЕК дали наистина мониторинговият доклад е най-добрият инструмент, който комисията притежава "не за да влияе, а за да сътрудничи с двете държави". Филиз Хюсменова (ДПС/АЛДЕ) допълни: "Аз не твърдя, че България е постигнала високи стандарти, но бих желала този процес да мотивира и да протича резултатно. Във всички държави членки има проблеми и сега трябва да се учим един от друг, каза тя и предложи да се поиска от ЕК преглед за въздействието на механизма, за неговата ефективност и ефикасност". Самата ЕК нееднократно е искала да има резултати, но само в България няма, както се вижда от ситуацията в Румъния. Ангел Джамбазки (ВМРО/Европейски консерватори и реформисти) също се обяви за отпадане на механизма, като го нарече дискриминационен и видя двоен стандарт в прилагането му. "Има държави членки, които нарушават договори, други злоупотребяват с европейските пари, трети системно нарушават общите финансови правила на ЕС, но не виждам санкции за тях. Това е двоен стандарт", коментира Джамбазки. Според него механизмът не прилага качествени инструменти за измерване на постигнатия прогрес. Думата взеха и двама румънски евродепутати, които също се обявиха против наблюдението на Брюксел. Единствено Моника Маковей (Румъния) защити механизма за сътрудничество и оценка като основен фактор за реформите в двете страни. Тя е политикът, който поставя началото на радикалната промяната в антикорупционната политика на Румъния чрез създаването на независимата прокуратурата. Макар че тезите на българо-румънската група борци срещу мониторинга бяха подкрепени от шепа техни колеги от други страни, мнозинството от евродепутатите реагираха на инициативата с иронични коментари. Други се възползваха от случая и на свой ред попитаха ЕК защо наистина мониторингът не помага на България и Румъния да станат нормални европейски държави.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/tsatsarov-gerb-bsp-i-dps-v-obsht-front-sreshtu-ek-news246817.html

Свързани новини: