Цацаров: Евромониторингът обслужва вътрешнопартийни интереси, но е нереалистично да отпадне незабавно

Главният прокурор Сотир Цацаров смята за нереалистично да отпадне незабавно наблюдението на България от Европейската комисия в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. На форум в Европейкия парламент в Брюксел по темата той нападна ДСБ, без да я назове, и коментира, че полезният ефект от евродокладите се свеждал само до "обслужването на теснопартийни интереси".

"Абсолютно нереалистично е да очакваме незабавното прекратяване на действието на Механизма за сътрудничество и проверка. Важно е да осъзнаем, че такъв акт ще се дължи не само на действията на ЕК, но и на собствените ни усилия, даже само на тях. Той следва да е резултат на съгласувани действия на всички държавни органи, а и на обща позиция на основните политически партии, защото е от значение за страната ни, а не за тази или онази партия или коалиция". Това заяви главният прокурор Сотир Цацаров в Брюксел, където участва дискусия за мониторинга над България, организирана от евродепутатите Мария Габриел и Емил Радев от ГЕРБ, Илияна Йотова от БСП и Филиз Фюсменова от ДПС.

Според Цацаров е напълно постижимо да мислим за отпадане на мониторинга в рамките на настоящия мандат на ЕК, както заяви на 18 февруари и председателят й Жан-Клод Юнкер.

Не може да има съмнение, че цялостният ефект на този механизъм за страната е повече от положителен. Докладите са колкото коректив, толкова и стимул. Дават обективна оценка на постигнатото и са изиграли ролята на катализатор и за законови промени, каза още Цацаров.
Той изброи и проблемите, които носи мониторинъта, като уточни, че по този начин се сваля отговорността от българските институции. И обясни, че в последните години механизмът действа повече като средство за проверка, отколкото за сътрудничество. Като такава той възприемал и препоръката за независим анализ на прокуратурата.

Цацаров посочи, че още през септември 2014 г. е поискал да има у нас постоянна мисия от чужди експерти, които да подпомогнат реформите в съдебната власт и прокуратурата. Тогава ми бе отговорено, че такава помощ не може да е в рамките на механизма, а 2 г. по-късно виждаме, че е възможно, коментира главният прокурор по повод препоръката в последния евродоклад от края на януари.

От Брюксел Цацаров критикува ДСБ, без да я назове. Главният прокурор обясни, че са спорни източниците на информация, която служи за основа за изводи и препоръки в доклада. Той разказа, че в срещите с експертите на ЕК участват и експерти, "чиято компетентност е под огромен въпрос". И отбеляза, че няма непрекъснати контакти с постоянния съветник на ЕК у нас Юри Бюрер Тавание, а го виждал "веднъж на четири месеца, но не и по други поводи, дори веднъж на година". "Предаването на непълна и дори на едностранна информация, особено от Министерството на правосъдието, бе сред основната причина за последните текстове в последния доклад, които са несъответни на действителното положение", заяви Цацаров. И разкритикува, че за разлика от Румъния, много често държавните органи в България нямат единна или поне съгласувана позиция по доклада.

Препоръките в доклада се формулират общо, акцентира се на факти с нееднозначно значение, продължи главният прокурор. Той даде пример с посочването в доклада на записа между Румяна Ченалова и Владимира Янева. Да оставим настрана дали записът е законен или не, но според проучване едва 8,3% от българите считат, че въпросните разговори са сред основните проблеми на съдебната система, обясни Цацаров.

Моето опасение е, че мониторингът все повече се превръща в инструмент за вътрешнополитическо противопоставяне и борба, каза още Цацаров. Той разказа, как месеци преди излизането му е било насаждано убеждението, че ще е "унищожителен". Обективно погледнато докладът не е оптимистичен, но е далеч от това определение, допълни Цацаров.

Последваха множество произволни тълкувания на препоръките, които с нищо не допринесоха за изпълнението им, но обслужиха целите на политическата конюнктура, каза още главният прокурор. И допълни, че вътрешнополитическата полемика се свежда до елементарната теза "за" или "против" механизма и така бележи разделителни линии не само в политическия живот, но и в съдебната власт. "Хората и институциите се определят като реформатори или като привърженици на статуквото, едни и съи лица засипват аудиторията с безсмислени тези за това как от запазването на механизма зависи победата над олигархията и мафията", каза още той. И добив, че дори дискусията в Европарламента се определяла в партийна декларация като опит за оказване на политически натиск върху ЕК.

Това е елементарната полемика вътре в страната, която принизява механизма и не изпълнява целите му, заяви Цацаров.

Мониторингът трябва да остане, но не в този му вид, заяви председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев. "Няма механизъм, който да е безпогрешен. Няма механизъм, който да функционира 9 г. без нито веднъж да не се променя", допълни той. Всеки механизъм и доклад са точно толкова достоверни, колкото източниците на информация, коментира и той.

Колев определи като много добра идеята да има общ механизъм за наблюдение на страните от ЕС. "Това е единственото спасение, поне за България, иначе ми е много трудно да обясня на колегите си следните обстоятелства – наскоро бяха обявени резултатите от Европейското информационно табло за сравнителен анализ, българското административно правосъдие е на трето място в Европа. Как мога да обясня, че са на трето място в Европа и са поставени под такъв механизъм", коментира той.

В този му вид механизмът е неефективен и може да се използва за политически цели, включи се и главният инспектор на Инспектората към Висшия съдебен (ВСС) Теодора Точкова. Почти 10 години след присъедиянавенот на България основната цел на инструмента – борбата с корупцията, не е постигната.

Имаме политическата воля реформите да продължат, тъй като същите са от решаващо значение, заяви зам.-министърът на правосъдието Красимира Филипова. Тя изброи какво се прави за реализиране на съдебната стратегия и обясни, че има още какво да се свърши. Похвали се, че промените в Закона за съдебната власт са приети от българския парламент по-рано днес, а до края на април ще бъдат готови промените за кариерното развитие на магистратите.

Механизмът не следва да се обвързва с присъединяването към Шенген, смята още Филипова. Тя заяви, че правителството ни подкрепя изказванията на председтеля на ЕК Жан-Клод Юнкер от последните седмици. Считаме, че всяка страна трябва да бъде оценявана по собствените й заслуги, допълни Филипова.

Зам.-министърът на външните работи Румен Александров пък говори за "твърде политическия характер на механизма" и попита дали е целесъобразно той да се координира от секретариата на ЕК и не е ли по-разумно да бъде прехвърлен в различните дирекции. Липсва база за сравнение с останалите държави, разкритикува още Александров. Той обясни, че механизмът се използва на съобразно целите му и даде пример как Канада е аргументирала така отказа си за отпадане на визите за българите.

Прочети цялата новина http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/03/16/2724380_cacarov_evromonitoringut_obslujva_vutreshnopartiini/?ref=rss

Свързани новини: