Забравеният паметник "България 1300", който лети в космоса

Преди известно време в разговор с един познат художник за паметника "1300 години България" на проф. Валентин Старчев, открит през 1981 г. в чест на годишнината от създаването на страната ни на това си място ( и разрушен през 2016 г., да се надяваме ), темата изведнъж напусна рамките на Земята.   Събеседникът ми сподели, че отново през 1981 г. държавата изстрелва в космоса спътник, носещ същото име като небезизвестния монумент пред НДК, чиято съдба обаче се изгубва от общественото полезрение.   По данни в интернет, до 2009 г. машината е работила, предавала е сведения на БАН за частиците около полярните региони на планетата ни и е била в списъка с активни програми. Друг сайт направо предоставя възможността да наблюдавате в актуално време движението на спътника над земното кълбо . Директорът на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) на БАН - проф. д.т.н. инж. Петър Гецов, обаче заяви пред OFFNews, че няма такова нещо и „Интеркосмос-България-1300“ (или само „Интеркосмос 22“) е спрял да работи преди десетилетия и е изгорял в атмосферата на Земята, въпреки че не знае със сигурност съдбата му. Докато разговаряхме, наблюдавах как точно в този момент предполагаемо унищоженият спътник прелита над Южна Америка и настоях да провери дали наистина вече не съществува нито физически, нито духовно (информационно). Проф. Гецов любезно се съгласи и няколко минути, след като затвори слушалката, позвъни с думите: "Знаете ли, прав сте, обадих се на руснаците и те потвърдиха, че "Интеркосмос 22" все още обикаля Земята." Нещо повече - руснаците са се опитали да го активират преди известно време, но не са имали успех. Явно страната ни е забравила "България 1300", но не и Москва. Какво е "Интеркосмос 22" Спътникът е конструиран в България на базата на стандартната съветска серия сателити „Метеор“. Всички научни инструменти на него - общо 11, са дело на родни учени и са предназначени за изследвания и измервания на лъчения и заредени частици, космическата плазма и различни химически явления и процеси. Снабден е с два слънчеви панела за захранване, всеки от които генерира 2 kW мощност. Изстрелян е на 7 август 1981 г. от ракетата "Восток-2М" в Плесецк, Русия (тогавашен СССР).  Проектиран е да обикаля около земната орбита на височина между 825 и 906 километра и тежи 1500 килограма. Според проф. Гецов е трудно да се изчисли колко точно е струвало на страната ни едно време този лукс, но в момента извеждането на 1 кг в орбита струва между 18 и 20 000 долара. Отделно от това са необходими средства за самото изстрелване, за направа на полезната апаратура и т.н.  По прости сметки 1500 килограма, умножени по 20 000 долара - прави 30 000 милиона долара минимална цена за изстрелването на "България 1300" в космоса сега. Колко точно е била сумата преди 35 години, май няма да разберем, но имайки предвид, че цените на технологиите с времето се понижават, а не се покачват, можем да предположим, че сме похарчили еквивалента на няколко десетки (а може и стотици) милиона лева. За сравнение, по официални данни адашът му пред НДК е струвал около 5 милиона тогавашни лева, а самият Дворец 270 млн. лв. "Интеркосмос 22". Снимка:  Института за космически изследвания и технологии. Според директора на ИКИТ в момента страната ни има редица прибори, намиращи се по чужди спътници - индийски, американски, европейски и др. Наши инструменти следят и радиационната обстановка на Международната космическа станция. В момента институтът работи по 4 проекта, свързани с Европейската космическа агенция (ЕКА), на която страната ни все още не е член, а е само сътрудник, като учените ни подготвиха част от апаратурата за марсохода "ЕкзоМарс" , който беше изпратен да изследва червената планета и нейния спътник Фобос преди броени дни . Също така се подготвя изстрелването в орбита на изцяло български спътник, който ще служи за наблюдение на Земята и предаване на информация. Той ще тежи до 50 килограма, като проф. Гецов отбелязва, че това, което едно време се е пращало в космоса на 1500-килограмови сателити, в днешно време може да се побере в значително по-компактни и евтини размери. "Интеркосмос 22". Снимка: Института за космически изследвания и технологии . Най-скъпият паметник в българската история "България 1300" по функция отговаря много повече на определението за паметник, отколкото за сателит, особено като се има предвид, че е работил едва 2 години. Малко преди сателитът ни да бъде изстрелян, на 10 април 1979 г., България става шестата страна в света, която изпраща свой човек в космоса - Георги Иванов със съветската совалка "Союз-33", преди това се превръщаме и в третата страна на планетата - след САЩ и СССР, която започва да произвежда собствена лиофизирана храна за космонавти. В 13:35 часа на 7 август 1981 г. България заема и друго престижно място в световната история - тя се превръща в 17-тата страна, която извежда своя апаратура в космоса. В онези години надпреварата се води между СССР и САЩ - кой пръв ще прати апаратура в космоса, след това живо същество, после човек, кой пръв ще стъпи на Луната и т.н. Целта на двата гиганта е освен научна и чисто пропагандна, декларирайки мощта и превъзходството на едната система над другата, запазвайки място в историята на първенеца и крайъгълен камък на гордост за потомците му. И докато светът ще запомни предимно успехите на Гагарин, Лайка и Армстронг, България не изоставя от амбициите на "големите си братя", решена да поставя свои собствени крайъгълни камъни в националната си памет. И "Интеркосмос 22" е едно от последните усилия в тази насока.  Така 1300 години след като през 681 г. хан Аспарух забива своето копие в земята с думите: "Тук ще бъде България" (свободен преразказ), на 7 август 1981 г. "България 1300" напуска Земята, ознаменувайки присъединяването на родината ни към т.нар. "космически държави". "Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост..." Няма как да знаем колко фундаментално необходими за световната наука са били изпратените към Земята общо 750 сеанса с данни от уредите му, но запознати твърдят, че получената информация е била важна и полезна както за родните, така и за международните учени в последвалите десетилетия занапред. Всички обаче са единодушни - след спирането си да функционира, спътникът просто се рее като космически боклук над Земята, който е трябвало да изгори в атмосферата ни преди десетилетия. Място за чувства в точните науки няма. За щастие на нашата поанта, изкуството, историята и културата боравят не само с факти и знание, но също и с внушения и емоции, на които, ако се замисли човек, ще открие, че се гради светът. Те боравят със силата да превърнат неугледно парче камък или метал, сричка или стон в носител на смисъл и мотивация, и обратното. Всеки обаче сам избира в какво да вярва - в разпадащия се по земята монумент "1300 години България" или в летящия в космоса паметник "Интеркосмос 22", в държавата на стриганите дебелаци или в родината на Теодосий Теодосиев . Спрямо това упование ние нагаждаме отношението си едни към други, себе си, родината си. И аз силно се надявам, че избирайки да вярваме в своите успехи и човечност - паметник на които лети над нас, - ще имаме светло бъдеще, но единствено ако сами успеем да го сътворим, защото "ако аз не изгоря, ако ти не изгориш, ако ний не изгорим - как ще стане тъмнината светлина?"

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_622945.html

Свързани новини: