Ще си позволя да използвам това обръщение и като знак за продължителната ни дружба, и като неизбежна емоция от това, че те намирам за умен и интелигентен човек.

Знаеш как тръгнахме - ти току-що беше дошъл от Момчилград и попадна в парламента, който беше непозната среда за теб, и аз ти помогнах в адаптацията - да вникнеш в правилата, неписаните закони и принципи на изказване. Ти определено имаш качества, интелект, бързо научаваш, умело се адаптираш и това е плюс, който беше от значение. Така започна и първите си ораторски изяви. В името на истината, друг беше сценарист, а ти изпълняваше ролята. Ти, колкото и да ти е неприятно, сигурно помниш, че сценаристът беше пишещият писмото. Но да не издребняваме. Факт беше, че не без моя подкрепа и не без мое давление ти напредна. Схвана внушаваните от мен либерални идеи, принципите на тяхното политическо прилагане и парламентарното им използване.

За жалост, ти, къде поради прекомерна парламентарна заетост, къде по други причини, не намери време да прочетеш философската основа на либерализма такава, каквато е у Томас Хобс, Джон Лок, Барух Спиноза, фон Мизес, Фридрих Хайек, Карл Попър и Ралф Дарендорф. Така до голяма степен твоят либерализъм остана повече външен, либерализъм на опаковката, докато съдържанието не придоби такава характеристика. Но беше в правото си. В парламента, като втори (подгласник на човек, който беше чел всичко това), ти вършеше отлична работа. Нещо повече - беше чудесният втори, който обаче така и не си даде труд да научи достатъчно, за да бъде успешен първи. В друг случай, приятелю, бих те посъветвал - чети, Пенчо бре, чети, ама Пенчо пак не ще (понеже си филолог, сигурно ще си припомняш препратката към Петко Славейков и сина му Петко). За щастие, Петко се научи да чете и създаде блестящи образци на литературата и така затвори устата на учителя си. За съжаление, нашият случай не е такъв.

Приятелю, ти не научи, че фасадният либерализъм не е нищо повече от казионен популизъм и така след неуспеха ти да бъдеш първи в една изградена либерална партия реши да правиш своя, пак либерална пария. Това поне прочетох в твоите изказвания. Ще се наложи пак да си припомняме кои са основните либерални принципи, така както са формирани още от 1947 г. в Оксфордския манифест:

Личната свобода, свободата на мисълта и религията;

Свободата на изразяване и свободната преса;

Свободата на сдружаване;

Свободата на образование, без значение от произхода;

Свободата на собственост, правото на стопанска активност;

Равни права за мъжете и жените.

Петдесет години по-късно, през 1997 г., Либералният интернационал, отново в Оксфорд, допълва манифеста, наречен вече Либералният манифест за 21-ви век, в който се очертават и важни насоки за работа на либералните партии:

Разширяване на демокрацията - борба с корупцията, влиянието на монополи, картели и големи корпорации върху правителствата и подобряване на човешкия капитал;

Усилване на международното сътрудничество в областта на конфликтите и споровете;

Подобряване на демокрацията - децентрализиране на политическите ресурси;

Защита на правата на човека;

Създаването на нов договор между поколенията.

Тези принципи различават либерализма от всяка друга политическа идея. Ти ни представи нещо, наречено Декларация за учредяване на политическа партия „Движение за отговорност, свобода и толерантност“ - ДОСТ, която няма нищо общо с горе написаните принципи. Ето ги твоите:

Свобода, равенство и толерантност в рамките на демократичното гражданско общество;

Върховенство на закона в демократичната правова държава;

Независимост, разделение и взаимен контрол между властите;

Равенство на всички граждани на една единна и неделима България, в едно с лицата, принадлежащи към етнически и религиозни малцинства;

Диалог и сътрудничество за осигуряване стабилност и сигурност в евроатлантическата зона.

Колко от тези постулати съответстват на либералните? Частично - две. От единадесет - непълно две. Това, според теб, дали е либерална партия, щом дори ги няма защита правата на човека и правото му на сдружаване? Крайъгълни принципи за всяка либерална идея. Все пак това сме го учили и затова предполагам, че причината тези принципи да отсъстват в проекта за ДОСТ не е у теб. Имам съмнения, че този текст е писан от други (доколкото познавам твоя стил, това не си ти). Мога само да предполагам, че зад него стоят или фамозната интелектуална недостатъчност на г-жа Мариана Георгиева, или теологично осакатеният политически мисловен продукт на имам Хафъзов. Дано да са те, инак ще ме е срам мен самия. Ужасно гадно е, когато някой учител се срамува от ученика си. И накрая - още една дребна бележка - по принцип либералните партии са отворени за коалиции и с лявото, и с дясното. Това обаче не е всеядност, желание да се докопаш до властта, а стремеж към изпълнение на идеите от Оксфорд. В този смисъл ограничаването, което ти сам декларира, че бъдеща коалиция ще е възможна само в дясното, само с дясна партия, каквато заявка направи, е, меко казано, нелиберално. И „прагматично“ започна първите си разговори с ерзац крайнодясната ДСБ и Радан Кънев. Това е просто тъпо. Отделно от това обявяването на една либерална партия за дясна е типичен оксиморон („умна глупост“).

Приятелю, и ти, и аз много добре знаем, че няма шанс да направиш либерална партия. Каквото и да правиш, с тези хора и с тези твои възможности, все ще излиза ерзац. Поредният, 401 ерзац в българската политическа система. Едва ли ще си струва усилията пред неизбежното разочарование само след първите избори. Припомням си книгата на гуруто на политическата реклама Жак Сегела. Тя не е преведена на български, така че няма как да я прочетеш, но в превод заглавието й звучи така: „Не казвайте на майка ми, че съм рекламист… тя си мисли, че съм пианист в бардак“. Сега, вместо да се опитваш да ставаш пак първи политик, не е ли по-добре да се върнеш към пианото (в случая учителството). Все пак това е много по-престижно от нищо в нищото.

Твой: Самуел Леви