03/17/16 07:31
(http://www.klassa.bg/)

Темида - между 7-те процента доверие и мизата от 200 000 евро

 „Работата е канска. Прибираш се от работа в 19- 20 ч. Работим, както през последните 15 години не се е случвало.“ Не е нужен нито тест за интегритет, нито дори изследване с полиграф, за да е ясно, че когато властимащ целенасочено набляга толкова много върху професионалната си ангажираност, че във всяко изречение се съдържа производно на глагола “работя”, то вероятността да го прави, за да се опита да прикрие нещо много нелицеприятно, се доближава до стоте процента. Обществото е привикнало да слуша подобни оправдания. Най-често те са дело на представители на чиновници, които са били уличени, меко казано, в нарушения, а ако трябва да сме директни - в корупция. Политиците са другата категория властимащи, които дежурно оправдават неприемливи за обществото действия с прекомерната им ангажираност. Какво се случва обаче, ако български съдия започне да се оправдава с прекомерната си натовареност и много “работа”? А ако този съдия вече близо една година е и председател на най-голямата съдебна инстанция - Софийския градски съд?

Случва се това, което ангажираните със съдебната власт наблюдават през последните седмици - опити на председателя на СГС Калоян Топалов да излезе от тресавището, в което много самоуверено, а вероятно и подведен от подкрепящите го олигархични кръгове, сам нагази.

Най-сериозно съмнение за действията на Калоян Топалов буди обаче опитът му да представи себе си като жертва на мракобесен задкулисен заговор. Отвъд границите на нормалността са твърденията, които председателят на СГС тиражира в своя защита - как точно той бил жертва на определена група медии, която го изнудвала за колосалните 200 000 евро, за да спрат негативните публикации срещу него. За всеки студент по право, а особено за юрист с 18-годишен стаж, какъвто Топалов твърди, че притежава, следва да е ясно, че “изнудването” представлява престъпление по смисъла на наказателното законодателство. Но вместо да сезира компетентните институции и да спомогне за разкриването на престъплението, Калоян Топалов предпочита да лансира конспиративни теории.

Точно с тези си твърдения Топалов обаче поставя под дълбоко съмнение моралните и етичните качества, които притежава, за да може да изпълнява ролята на административен ръководител на най-големия съд в държавата. Защото е и въпрос на манталитет съдия да говори за тарифи и рекет, но не и защо няма осъдителни присъди за корупция на властимащи и злоупотреби на олигарсите, държащи везните на Темида. Как обществото да има вяра в съдиите, когато председателят на съдебната инстанция, пред която са подсъдни всички властимащи, тарифира себе си за 200 000 евро. С голословните си твърдения Калоян Топалов поставя себе си в ролята на кръчмарски музикант, закачил 20-толевка върху кавала си и обикалящ из масите, за да събира бакшиши от почерпилите се, отколкото на будещ уважение и респект магистрат, какъвто следва да бъде един председател на съда, обитаващ Съдебната палата в столицата. Серията обяснения на съдия Топалов обаче имат и своя положителен ефект. Докато го гледа и чете думите му, аудиторията осъзнава защо доверието в Темида е едва около 7-те процента. Оттук насетне Калоян Топалов дори няма моралното право да е председател на СГС.

Твърденията на Топалов, че е обект на “поръчкова” кампания, са лъжливи най-малкото и защото зад голяма част от публикациите по негов адрес стоят с имената си майката на самоубилия се съдия Цветан Ценов, голяма група съдебни помощници, освободени наскоро от СГС, служители на администрацията на съда, които също са уволнени през последната година, както и премиерският съветник и лидер на политическа партия Яне Янев.

Като граждански съдия, какъвто Топалов е, той много добре знае, че ако се чувства засегнат и оклеветен, най-логичното, което може да предприеме, е да заведе съдебни дела в своя защита. Но точно защото е напълно наясно, че твърдяното може да бъде доказано в хода на подобно дело, затова председателят на СГС предпочита да борави с инструментариум, присъщ на уличен в незаконни действия рецидивист и да търси опора в угодническата подкрепа, която възмездно му предоставят олигархичните и политическите кръгове и чрез която си осигуряват контрол върху решенията на ключовия съдебен орган.

Точно тази “закрила” даде възможност на председателя на СГС само за броени месеци да извърши безцеремонна чистка и да сведе кадровата си политика до следването на семейно-приятелски принципи, добили публичност като групировката “Кумовете”, която е превзела управлението на СГС. За самоувереността на Калоян Топалов говори и фактът, че за него е напълно приемливо, че наследява на поста председател на СГС своя кум Владимир Йорданов, който пък бе едно от първите назначения на Лозан Панов, когато стана председател на Върховния касационен съд.

По друга тема, която при други обстоятелства би предизвикала истински катаклизъм в управлението на СГС, а именно причините, довели съдия Цветан Ценов да се самоубие, Калоян Топалов не изпитва голяма увереност. Колкото и безцеремонно да се опитва да отрече твърденията на майката на съдия Ценов, че преди да посегне на живота си, върху него е оказван натиск от страна на ръководството на СГС, притесненията на Топалов по този въпрос са видими. Това се установява с лекота, ако се проследят серията от публични изяви на Топалов, в които той припряно настоява разследващите смъртта на съдията да приключват бързо разследването. Всичко това прави изключително важна задачата на кадровиците на съдебната власт, които с известно закъснение все пак се заеха с проверка на случая. Предстоящото изслушване на майката на съдия Цветан Ценов пред Етичната комисия следва да доведе не просто до разкриване на цялата истина за управлението на СГС през последната година, но и ако се установят доказателства, да бъде последвано от действия от страна на държавното обвинение. Изобличаването на действията на Калоян Топалов като председател на СГС е ключова възможност за прекратяване на грубата политизация, която обхвана съдебната власт през последната година и за която толкова упорито работеше проваленият бивш министър на правосъдието Христо Иванов.

Председателят на СГС и неговият ментор - председателят на ВКС Лозан Панов, който в понеделник за пореден път си позволи да политиканства, този път оценявайки действията на мнозинството от над 160 депутати, избрали новите съдебни инспектори, трябва да са наясно, че тепърва ще бъдат обект на много по-засилен публичен натиск, а вероятно и на институционален. А ако това не им харесва, то опитващите си всячески да укрият олигархично-политическите си зависимости Панов и Топалов ще трябва да се обърнат за съдействие именно към кукловодите си. На първо място, може и задкулисно, двамата съдийски шефове да лобират за промяна в антикорупционния закон, който вицепремиерът Меглена Кунева се готви тези дни да внесе в Народното събрание. Приемането на текстовете, които предвиждат проверка по анонимни сигнали, със сигурност ще осигури на Панов и Топалов да са сред първите проверени от Инспектората на ВСС. Тогава обаче разкритията няма да могат да бъдат “оборвани” със смехотворните твърдения за исканата такса “спокойствие”.

На второ място, добре е, докато просят извинение от премиера Бойко Борисов, който чистосърдечно изобличи политическата намеса на управляващо-опозиционната партия на Радан Кънев при вземането на решения и ръководенето на ВКС и СГС, председателите на двете съдебни инстанции да поискат, макар и временно, да не бъдат закичвани с “морални” етикети от глашатаите на олигархичното задкулисие, като Евгений Дайнов, като “нашите хора” в съдебната власт.

На трето място, Панов и Топалов трябва ясно да си дадат сметка, че рано или късно ще излезе истината за това как срещу героизирането им от медиите бухалки, финансирани от бегълци от правосъдието като Цветан Василев или собственост на олигарси, един от които е и подсъдим пред Софийския градски съд за укриването на 63 млн. лв. данъци, се постановяват оправдателни присъди и “правилни” решения от точно определена група съдии, която пък неслучайно, заради близостта си до ръководствата на градския и на Върховния съд, са получили точно определени дела. Оправдателни присъди, чиято тарифа е много по-висока от сумата, която Калоян Топалов оферира, за да си гарантира спокойствие. Защото доверието в съдебната система няма да се възстанови, докато в нея има председатели на съдилища, за които критичното и различното мнение има своята цена. Независимо от това на колко нули ще оцени спокойствието си всеки следващ съдия, след последните изяви на Топалов със сигурност са намалели и онези 7% от обществото, които доскоро все още са имали вяра в родното правосъдие. Горчива участ има родната Темида, докато в нея има място за съдии, чиито везни се накланят не според вътрешното убеждение на магистрата, доказателствата и законите, а според това колко е готов да сложи поредният олигарх или обикновен престъпник, попаднал под ударите на прокуратурата. Поне мизата е ясна. Определи я не крупие, нито кръчмарски музикант, а председателят на най-големия съд в държавата.



Анализ: в-к "Труд"

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване