Властта се услади на ДСБ и Кънев

Роден е на 25 юни 1970 г. в Димитровград
 

Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”
 

Между 2003 и 2009 г. е бил общински съветник в София
 

Областен управител на София от август 2009 до май 2013 г.
 

В 43-тото НС е депутат от ГЕРБ и председател на комисията по правни въпроси

- Г-н Кирилов, какви действия очаквате след искането ви от ГЕРБ хората на Радан Кънев да бъдат оттеглени от властта?

- Ние поставихме един сериозен въпрос, който е принципен и касае политическото и фактическото отношение към управлението. Не може да има разлика между думи и дела, иначе се оказва, че властта е по-сладка от посланията, които привидно се излъчват. Смятаме, че е достойно, ако ДСБ поддържа политическите си афиши и изявления, сами да се оттеглят от властта. Поставихме въпроса принципно, той, разбира се, е покана главно към партньора да си коригира поведението.

- Евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС излязоха с обща инициатива в Брюксел за сваляне на мониторинговия механизъм на ЕК за България в сферите правосъдие и вътрешен ред. У нас обаче има разнопосочни мнения, не трябва ли и тук да се обединим?

- За съжаление наистина има разнопосочни мнения. Вече влизах в тежки спорове с колеги реформатори по този въпрос. Според мен е важно да се обединим и да покажем обща политическа воля. Има много аргументи за това, че взаимодействието ни с европейските партньори би могло да се осъществява на база договора ни за присъединяване към ЕС така, както е във всички други сфери. За съжаление ми се струва, че вътрешнополитическият живот в България заразява докладите на ЕК с полярни интерпретации, които надхвърлят смисъла на рецептата, давана ни от европейските партньори. Докладите от мониторинга са прецизни и лично на мен като председател на правната комисия са ми много ценен ориентир. Те действително дават точната представа на една партньорска, професионална оценка. И те трябва да се приемат по този начин, а не да се превръщат в база и основа за водене на войни. Само ако се обединим бихме напреднали. Защото смисълът на това взаимодействие е ние да предпоставим и обосновем доверието към нас като партньори, да покажем политическа воля. А с крамоли вътре ние разрушаваме доверието. Афишираме не воля, а разногласие, и така дори позитивното, което сме постигнали, си го окалваме сами накрая. Това измества и опорочава смисъла на мониторинга. Да, дълго продължи този механизъм, но проблемът си е в голяма степен и наш, вътрешен.

- Приехте на първо четене рекорден брой законопроекти за промени в Изборния кодекс, някои взаимоизключващи се. Ще се справи ли правната комисия с предварителните срокове за разписване на поправките?

- Така е, приехме общо 11 законопроекта от 14. По-голям е обемът, множество са измененията, но смятам, че ще успеем да се справим във времето, което ни е указано по предварителното решение на НС. До края на април трябва да сме внесли доклад за второ четене на промените, а вероятно през май ще се гласува окончателно и в пленарната зала.

- Сред приетите законопроекти е и предложението на РБ за активна регистрация. Това ще постигне ли заявената цел – отстраняване на мъртвите души от списъците?

- Този въпрос много се коментира в правна комисия, като тя не го подкрепи, но в зала мина. Ще споделя личното си мнение за активната регистрация. Принципно се възприема, че това е процес, който ще прочисти избирателните списъци. В действителност ние вече сме предприели мерки за тяхното прочистване чрез изменения в Закона за гражданската регистрация с достоверно отразяване на актуалния статут на българите, които живеят в чужбина. Това е важният въпрос. Иначе до какво би ни довела активната регистрация? Първо, не е сигурно дали младите избиратели ще участват в този процес. В законопроекта на колегите се предвиждат норми, с които се описва как се прави кампания, като се поставя непрекъснато въпросът: „А вие регистрирахте ли се за участие в изборите?“. Това е добре, но в крайна сметка имам съмнението, че ще се обхване толкова голяма част от избирателите. Това ще бъде още едно задължение за тях, при това предварително. Освен това не е ясно в законопроекта какви са последиците. Ако аз не съм се регистрирал активно, означава ли, че няма да мога да гласувам? Ако се предвижда такава последица, тя е противоконституционна и недопустима, защото никой не може да ми отнема правото на глас с някаква предварителна процедура. Ако пък няма такава пречка, то тогава защо се извършва? Вторият важен въпрос с активната регистрация е, че има риск списъците да се използват за контролиран вот. Това е по-опасното.

- Как може да се случи това?

- Във всеки един район ще се знае кои са активните гласоподаватели, които ще участват в съответния избор, тоест това е таргетът и целта на всяка една кампания. Възможно е, за съжаление, да има и натиск върху тях. Във всички избори досега се говори кой, как и къде ходел и разнасял такива и онакива списъци с имена на избиратели. Това не трябва да се допуска и поощрява. Хубаво е да засилим избирателната активност, но трябва да си даваме сметка за евентуалните рискове и последици.

- Как тогава да се засили активността?

- Подкрепям разбирането, че политиците и обществото трябва да си вършим работата. Трябва да представяме така проблемите на нашите избиратели, че да ги заинтригуваме, да им формираме позиции и да предпоставим тяхната активност. Затова и в множеството промени в Изборния кодекс, които ГЕРБ предлага, голяма част дисциплинират политическите партии. Такова е и предложението за намаляване на продължителността на предизборната кампания, защото политическата работа не е само по време на кампанията. Политическата работа, взаимодействието с гражданите трябва да е непрекъснато.

- Свиването на времето за агитация не трябва ли да доведе и до намаляване на тавана за средствата, които формациите могат да харчат в този период? Имаше вече такива коментари.

- Нека да се обсъди това. Ако някой настоява да има корелация между времето за кампания и лимита на средствата за финансиране, няма пречка това да се направи за второто четене на промените.

- Омбудсманът Мая Манолова атакува арбитражните съдилища, като поиска от тяхната дейност да се извадят потребителските спорове, настоя и за законодателни промени. Има ли проблеми там, необходими ли са мерки според вас?

- По мои впечатления и данни има такъв проблем – използват се арбитражните производства, за съжаление, за да се лиши потребителят от защита. Получавал съм жалби в такава посока. Затова аз лично бих подкрепил такава инициатива на омбудсмана и бих очаквал законодателни предложения, бих й съдействал. Не може със симулативно арбитражно производство да се натовари потребителят и да му се отнеме възможността за реална защита. Първоначално беше много странно защо на арбитражните съдилища толкова много им харесаха делът с нисък имуществен интерес, тъй като практиката беше обратната – на арбитражи отиваха споровете с голям имуществен интерес.

- Казахте, че и до вас са стигали сигнали. Какви точно?

- Не искам да говоря с точни числа, но, общо взето, сценарият е следният – в един момент, вече когато тече изпълнителното производство, се разбира, че длъжникът дължи вече огромни суми. И че това е било потвърдено с арбитражно решение, взето неприсъствено, като в сумата, освен дълга се акумулират и разноски, такси, включително прекомерни разходи за адвокатски и юрисконсултски възнаграждения. Поради което задължението става непропорционално голямо спрямо главницата на дълга.

- Регулацията в каква посока трябва да дойде?

- Тук има поне три варианта. Възможно е в тези случаи да се лимитират таксите и разноските. Вече има такова законодателно предложение, направено точно от Мая Манолова още когато беше народен представител. То ще бъде разгледано в цялостния пакет от законопроекти. Другият вариант е да се изключи изцяло подсъдността на потребителски спорове пред арбитражни съдилища. Това е силно и радикално, но и то трябва да се обсъди и внимателно да се прецени като мярка. Третият вариант е да се прецизира самото производство и да се ограничи възможността за вземане на неприсъствени арбитражни решения. Тоест да се гарантира правото на участие на длъжника в тези арбитражни спорове. Тогава ще видим дали при затегната дисциплина в арбитражите, което също е малко силна мярка, тези спорове ще са толкова интересни за тях. Защото тогава ще е необходимо страшно много процесуално време за минимални такси.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител