ВИЗИТКА:

Родена е във Видин през 1950 г.

Завършила е електроника в Техническия университет-София

Доктор по физически науки

Професор в Института за космически изследвания и технологии към БАН

- Проф. Семкова, дозиметричният апарат „Люлин – МО“ е част от мисията „ЕкзоМарс“. Какви ще бъдат задачите на апарата, създаден в Института по космически изследвания към БАН?

- Задачите на прибора „Люлин“ е да проведе радиационен мониториг по пътя до Марс, в орбита около него и на повърхността на самата планета. Първият етап от задачата започна на 14 март с изстрелването на орбиталния апарат Trace Gas Orbiter и цели измервания на радиацията по пътя до Марс и в орбита около планетата.

Следващият етап по проект трябва да започне през 2018 г. , когато на повърхността на Марс ще бъде доставена неподвижна платформа с научни прибори и марсоход. На тази неподвижна платформа също ще работи апаратура от серията „Люлин“ като част от руския неутронен детектор. В момента апаратурата „Люлин – МО“ е част от руския неутронен спектрометър FREND, т.е. това е един съвместен руско-български проект.

- Т.е. във втория етап ще участва друг апарат „Люлин“?

- Да, той до голяма степен ще бъде аналогичен на сегашния, но ще работи вече на повърхността на Марс. Така ще изпълним основната задача за пълен мониторинг и да оценим радиационните дози, които ще получат екипажите на бъдещите полети към Марс.

- За първи път ли ще се изследва този радиационен риск?

- Не, това не се прави за първи път. Подобни изследвания се провеждат на борда на марсохода „Кюриосити“. Но тези изследвания бяха провеждани по трасето до Марс и на повърхността на планетата, но не и около орбитата й. Ние за първи път ще изследваме това.

- Как се случи така, че апарат, изработен от българи, ще се заеме с тази задача?

- Институтът за космически изследвания и технологии има дългогодишна традиция в създаването на дозиметрови изследвания на космическата радиация. Тя датира още от програмата на втория български астронавт Александър Александров, когато на пилотираната станция „Мир“ беше изведена първата българска дозиметрична апаратура „Люлин“. Той работи на станция „Мир“ от 1988 до 1994 г. Даде изключително оригинални данни за времето си.Оттогава множество апаратури от серията „Люлин“ са летели в Космоса - към Луната на индийски спътник, и на Международната космическа станция в момента има няколко. През 1996 г. и през 2011 г. имахме опити да изпратим апаратура към Марс. За жалост тогава спътниците катастрофираха още в околоземната орбита и не можахме да реализираме тази мечта.

- Какви са подобренията в апарата „Люлин – МО“ в сравнение с предшествениците му?

- Първо, „Люлин – МО“ измерва много повече параметри. Второ, измерванията са в много по-голям диапазон. Това ще позволи детайлно изследване на радиационната обстановка от различни източници на радиация в Космоса – заредените частици, гама излъчвания, дори дозите от железните йони, които са изключително опасни за здравето на хората.

- А как избрахте името на апарата?

- Изборът на името е свързано с полета на Александър Александров. Първоначално бяхме избрали името „Шипка“, но впоследствие то остана наименование на цялостната научна програма за полета на Александров. Така е наложи да изберем друго име. Избрахме „Люлин“ , на планината в близост до София.

- В началото на април ще има първи резултати от „Люлин – МО“ . Какви са очакванията ви?

- На 4-5 април се очакват първите включвания на нашата апаратура. Тогава ще започне анализът на първите данни. Очакванията ни са, първо, апаратурата да работи. След това ще получим данни за радиацията от галактически космични лъчи, които винаги присъстват в Космоса. Апаратурата задължително трябва да измери тях, а ако в този момент има избухване на Слънцето, което трудно може да се прогнозира предварително, тогава ще можем да регистрираме и дозите от слънчевите космични лъчи.

- Наскоро беше открита вода на Марс. Според вас има ли живот на Червената планета?

- Основната задача на проекта „ЕкзоМарс“ е да изследва има ли следи от живот на Марс. Затова основната цел е да се измери съдържанието на метан в атмосферата, защото той би могъл да има биологически произход. Ако бъде установен метан, ще бъде изследван дали е с биологически или геоложки произход.

- Ако е биологически произход, какво ще означава това?

- Това означава, че в момента или в не много далечното минало – преди стотина или няколкостотин години, може би е имало и ли има някакви форми на живот. Става дума за микроорганизми. Смята се, че преди около 3 млрд. години условията на Марс са били подобни на тези на ранната Земя. Т.е. имало е по-плътна атмосфера, влага, условия за създаване на живот. Личното ми мнение е, че ако в наше време има живот, той няма да е на повърхността на Марс, защото радиацията е толкова силна, че би убила живите организми. Следи от живот биха могли да бъдат намерени под почвата на няколко десетки сантиметри или до два метра.

- Може ли да дадем сравнение, което да онагледи количеството радиация на Марс?

- Радиацията, която човек ще получи на Марс за един ден престой, е колкото ще получи на Земята за цяла година. Т.е. на повърхността на Марс радиацията е стотици пъти по-висока. А в междупланетното пространство ще е още по-висока.

- България участвали ли във финансирането на проекта?

- Не, то е изцяло от Русия, по договор с Института за космически изследвания на Руската академия на науките. За жалост в Българската академия на науките няма средства за научни изследвания.

- Какви проекти разработвате в Института по космически изследвания?

- В областта на радиационните изследвания следващият ни проект е участието в „ЕкзоМарс“ с апаратурата „Люлин – НЛ“, за която вече стана дума. Друг проект, по който работим, е система, която измерва индивидуалните радиационни дози на космонавтите на Международната космическа станция. Тя ще бъде използвана, когато космонавтите излизат извън станцията – при извършване на извънбордови дейности, ремонти. Тогава те получават много високи дози радиация.

- Отново със сътрудничеството на Руската академия на науките ли ще се реализира този проект?

- Да, ще бъде съвместен проект с института за медико-биологични проблеми.

- Кога ще влезе в експлоатация тази система?

- Очакваме към 2018 г. да я изпратим на Международната космическа станция. Вече са произведени първите опитни образци.

- Ще се върне ли апаратът, или ще остане на Марс?

- Този апарат се състои от два модула. Първият е орбитален, който ще влезе в орбита около Марс. Три дни преди да достигне Марс от него ще ще се отдели спускаем модул, който има технологични задачи – да тества нови технологии за навлизане в атмосферата, за меко кацане на повърхността, които ще бъдат използвани при бъдещи мисии към Марс за доставка на апарати.

- Ще ви върна на предишни проучвания. Казахте, че е имало изследване около Луната. Какви резултати получихте?

- Изключително интересни резултат. Българският прибор „Радом“ на индийската космическа станция работи през цялото време на мисията. Той даде първите резултати от измервания от радиационните условия от пътя до Луната и орбитата около нея. Не получихме нещо, което не очаквахме.